Светът е по-хубав, когато се усмихваме

По света усмивките са различни. В Латинска Америка усмивката е почти като визитна картичка. В други страни хората са по-затворени и не се усмихват толкова лесно на непознати. А у нас, в България, често казваме, че сме по-сериозни и не толкова усмихнати. Според международни класации за щастие ние сме в по-задната част на списъка в Европа. Но това не значи, че българите не умеем да се усмихваме. Напротив – когато има повод, когато сме заедно, когато сме щастливи – усмивката ни е искрена и топла.  Днес решихме да направим един експеримент, който миналата година направихме - да се усмихваме на случайни минувачи и да видим, кой ще ни отвърне на усмивката с усмивка, но тази година им даваме една малка награда за това - ментово бонбонче. 

И така, усмихнете се – на непознат, на приятел, на колега, на детето, което минава по улицата, дори на себе си в огледалото. Усмивката е най-лесният начин да кажем „тук съм, добре съм, радвам се, че те виждам“. Тя е малка искра, която може да запали цял пожар от добро настроение, може да стопли студен ден, да развали мълчанието между двама души, да превърне напрежението в разбиране. Казват, че усмивката не струва нищо, но носи най-много. И е точно така – тя е подарък, който всеки от нас може да раздава без да обеднява, защото колкото повече усмивки подаряваме, толкова повече получаваме обратно.

Така че днес, на Международния ден на усмивката, нека се опитаме да бъдем малко по-светли, малко по-добри, малко по-усмихнати. Защото усмивката е онова малко чудо, което ни напомня, че светът е по-хубав, когато го гледаме с усмивка на него.