Савина Попова – човекът, който остави следа

За Савина Попова разказва нейният племенник - известният пианист Кристиан Илиев, за когото тя е била повече от майка. С огромна топлота той си спомня за нея и казва, че тя е била най-добрият и най-толерантен човек, когото е познавал. Скромна, тиха, никога не се е оплаквала, никога не е казвала лоша дума за някого. „Страхотен човек беше - рядко вече се срещат такива хора“, споделя той. Кристиан вярва, че голяма роля за това е изиграло възпитанието, което Савина е получила още от детските си години. Баща ѝ е бил царски офицер, а семейството - възпитано в дух на достойнство, труд и почтеност. Именно тези ценности, казва той, са оформили нейната скромност, доброта и човечност.

"Ами тя беше толкова сърдечна и толкова много ме обичаше. В нито един миг не съм усетил липсата на моите родители, тъй като те пътуваха в чужбина. Те също бяха музиканти и пътуваха с такива договори към концертна дирекция. Зимата шест месеца в чужбина, а лятото работеха на Слънчев бряг. И това е в продължение на много години. Аз още като съм бил на годинка, може би годинка и половина, те са тръгнали да пътуват и фактически леля ми е поела ангажимент да се грижи за мен. И аз затова казвам, че тя за мен е повече от майка. И толкова много обич и любов съм получил от нея, че в нито един миг не съм усетил липсата на моите родители. Тя ги е заместила... Като възпитание, тя на много неща и добродетели ме е научила, слава богу, разбира се. Но това, което аз мисля, че не всеки човек би направил за племенника си, въпреки че аз бях нейната слабост – фактът, че в най-силните си години, когато тя работеше като библиотекар и в Читалище „Цвят“, както и като корепетитор на трите хора големи, тя направи страхотна жертва. След като мене ме приеха в Музикалното училище, тя заряза всичко, с което се занимаваше във Видин, и дойде с мен в София за подкрепа, защото знаете, че когато един тийнейджър отива в много голям град без подкрепата на близки, всичко може да се обърка. Докато тя беше плътно до мен, това се отразяваше и на моето свирене, защото налагаше някаква дисциплина и контрол. Аз знаех, че всеки ден между 3 и 4 часа трябва да съм на пианото. След като науча нещата и тя прецени, че съм готов, вече излизах с приятели, и не липсваха купони, разбира се... Може би това, което я прави толкова обичана сред хората, е, че не беше конфликтна личност. Никога не си позволяваше да казва лоша дума. Независимо дали в областта на музиката, или в каквато и да е сфера, така постигаше набелязаните цели без болезнена амбиция. И аз мисля, че затова толкова много хора я обичаха и се допитваха до нея за съвет и за всичко, което би могла да им бъде полезна. Тя имаше страшно много ученици, включително и период, когато преподаваше в училище в Брегово. Ходеше зиме, лете, независимо от студа, ставала в 5:00 часа сутринта, за да бъде навреме."

Савина Попова не е оставила след себе си просто музика - оставила е светлина. Светлина, която не угасва. Която се предава - в добрите думи, в спомените, в човечността. И може би точно това е нейната песен - онази, която никога не свършва.