Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Уиски – пухкавото доказателство, че любовта идва неочаквано

| Интервю


Стана студено и започваме с котките. Ами, да - сега е най-приятния момент, в който котката да дойде в скута и да се сгушите...и да чуете онзи приятен, успокояващ звук - мъррррр. Историята на Уиски е истински трогателна. Той е подарък за своята стопанка Виктория Витомирова, която всъщност изобщо не е искала да има котка. Но, както често става в живота, понякога най-хубавите неща идват неочаквано.

Днес Уиски вече е на две годинки - уравновесен и спокоен. Не е онова малко „камикадзе“, което помним от детските му дни - когато изскачаше изневиделица зад дивана или от под масата и те караше да подскачаш. Истински коте-терорист! Сега обаче това време е зад гърба му. Уиски е превърнал в мечтаната котка - не драска, не къса, не съсипва нищо. Не си точи ноктите в дивана, а Вики, разбира се, е повече от щастлива. И с право! Гальовен, мил, добър - направо душичка. Кой няма да е?!!?

Единственото, с което може да се „похвали“, е малката си претенциозност към храната. Уиски яде само от своята си храна - гранули и паучове. Да, от по-скъпите са, но нито пилешко, нито сиренце може да го изкуши. Странно, нали? А въпреки тази избирателност, напоследък е натрупал едно-две излишни килца. Но какво от това - чарът му си остава непроменен. Уиски е в сиво и бяло, с мека, дълга козина и толкова пухкав, че ти идва да го сгушиш и да не го пускаш повече. 

"Реално историята на Уиски е много различна. Нямах представа, че то ще се окаже при мен. В общи линии никога не съм имала намерение да си взимам котка, защото, както и ти знаеш, правили сме вече материал за Кая, моята немска овчарка, която така или иначе си отиде в двора на село, защото стана като магаре и реших, че нямам... То това беше ясно? Така, реших, че нямам нужда вече от домашни любимци, но историята започна преди две години, когато, както и слушателите най-вероятно знаят, взех доста активно участие в една кампания за набиране на средства за лечение на едно детенце тук от Видин. Става дума за Сими, както аз много обичам да го наричам – малкото момче с голямото име. Реално в един от пътите, когато все още работех тук, отидох да взема интервю от майката, Лора. Така внезапно в стаята до мен се появи нейната котка, която е толкова красива, че няма да прекаля, ако кажа, че може би е най-красивата котка, която съм виждала на живо. Реакцията ми беше съвсем разбираема – погалих я и може би съм се изпуснала, най-вероятно тогава, пред въпросната дама, казвайки: „Господи, и аз искам такова котенце, прекрасно е!“ Няколко месеца по-късно, след като мина благотворителният концерт за Сими, на връх рождения ми ден – на 24 април – Лора ми се обади и ми каза: „Вики, трябва спешно да те видя.“ Отидох при нея и тя дойде с едно малко кашонче от някаква играчка за фина моторика детска. Озадачих се, разбира се, зачудих се какво прави, Боже мой, тази играчка и защо ме вика въобще – така и не ми обясни по телефона. В един момент, отваряйки кутията, там беше Уиски. Реално това е бебето на тази котка, в която аз така и се влюбих от пръв поглед.

 



Уиски е много добро коте, разказва Вики.


"Истината е, че той наистина е много добър. С ръка на сърцето мога да кажа, че нито една поразия у дома не е направил за тези две години. Нито пък сме имали хигиенни проблеми с него. Нито пък е дъвкал, драл нещо. Реално погледнато, той е котката-мечта. Яде и спи основно. Играе си, но в рамките на съвсем нормалното – още повече, че двете ми деца издевателстват над него от време на време. Откровено ми е страшно жал, но той търпи всички тези „инквизиции“. Няма какво да ме учуди – наистина е много добър."


Понякога животът тихо ни поднася подаръци, които не сме поискали, но без които после не можем. Така е и с Уиски - сиво-бялото, пухкаво чудо, което се промъква в деня на Вики и остава завинаги. Той вече не е онова малко камикадзе, което подскача из хола, а спокоен приятел, който просто е там - до нея, когато светът утихне.
Има нещо особено в начина, по който котките усещат хората си. Без думи, без жестове, само с присъствието си. А когато Уиски се сгуши в скута ѝ и замърка тихо, всичко някак си си идва на мястото. Навън може да е студено, но вътре - топло, меко и спокойно. И, може би, именно в това се крие магията - че понякога една котка е достатъчна, за да ти напомни колко хубав може да бъде животът.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Харълд Робинс предупреждава: "Първи умират мечтите"

Калифорния през 60-те години на ХХ век е място на свободна любов и желание за световен мир. Хипи културата е в апогея си. Но времената се менят и ветеранът от Виетнам Гарет Брендън се опитва да се справи с тях, въпреки умората, която е натрупал от всичко. Върнал се е у дома, в Щатите, без никаква идея какво иска да прави. Знае само, че не желае..

публикувано на 07.11.25 в 17:05

От Китай до Видин: Историята на Янг, която учи децата на изкуството на китайския език

Какво кара едно младо момиче от далечен Китай да избере да живее във Видин? Днес ви срещаме с Янг - 25-годишна преподавателка по китайски език в СУ „Цар Симеон Велики“ . Само преди два месеца тя пристига в България, готова да сподели културата и езика на далечен Китай с видинските деца. За Янг това е истинско предизвикателство - нова страна,..

публикувано на 07.11.25 в 17:00
Дора Любенова и Мик Купър

Английска съботна закуска във Видин – с аромат на масло, чай и топли печива

Ухае на прясно изпечени вкусотии. Навън е мъгливо, но в пекарната на Дора Любенова - " Ди Арт - Пекарна и Кафе "   е светло, топло и уютно. Мирише на масло, на сладко тесто, на нещо познато и чуждо едновременно - типично британски аромат, който те кара да се усмихнеш. Тази събота Видин отново ще посрещне "Съботна закуска с Мик и Дора" -..

публикувано на 07.11.25 в 16:30
Майстора медникар Борислав Борисов

Изкуството на медникаря

Медникарството - или както старите хора му казват бакърджийство - е един от най-старите занаяти по нашите земи! От траките и римляните, чак до днес, майсторите продължават да изчукват не само медта, а и човешкото любопитство с красотата на своите съдове. Чайници, кани, джезвета, тави, котли - всичко блести и звъни, сякаш казва: „Айде,..

публикувано на 07.11.25 в 16:10

Видинската полиция с кампания "От дом на дом" срещу телефоните измами

Областната дирекция на МВР във Видин продължава превантивната кампания срещу телефонните измами "От дом на дом" в населени места от областта. Полицейски инспектори посещават адреси и местата, където се събират възрастни хора и разясняват за рисковете. Раздават календари с препоръки как да се предпазят. На опашката пред Централната поща във Видин..

публикувано на 07.11.25 в 14:58

Модерен кабинет по роботика откриха във видинско училище

Със STEM кабинет по роботика разполага вече видинското основно училище "Епископ Софроний Врачански". За изграждането му са осигурени 252 000 лева по Националния план за възстановяване и устойчивост, каза директорът на учебното заведение Милотин Борисов.  "STEM центърът разполага изцяло с ново оборудване, различни видове роботи, които..

публикувано на 06.11.25 в 17:00

За бъдещето и ефективността на депозитната система за опаковки

Екологично сдружение "За Земята" изразява тревога, че Министерството на околната среда и водите отново отлага въвеждането на депозитната система за опаковки и предлага тя да бъде управлявана от държавно акционерно дружество. Това е поредното отлагане. През последните години имаше заявки, че тя ще заработи още от 2026 година, каза Ива..

публикувано на 06.11.25 в 15:43