Бели, смях и любов: Историята на кучето Чико и котарака Милчо

публикувано на 21.11.25 в 15:35 | Интервю

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днешните лапички са на един пакостлив домашен любимец, кучето на име Чико. Историята му започва сърцераздирателно, тъй като е спасен от улицата. Ще оставим на неговата стопанка да разкаже с подробности, а ние можем да кажем за Чико, че е едно голямо бебе, което непрестанно тича и все нещо хапва. Предимно това са мебели, салфетки, торбички, а тоалетната хартия му е абсолютна любима. Често можеш да го видиш как по цял ден разнася обелка от банан напред-назад. Обожава хляб, макар че повече обича мръвки, но и хлебецът му е слабост.

И във всичко това той не е сам. До него е партньорът му по бели, котката Милчо. Двамата са истинска комбина, разрушаващото дуо Чико и Милчо. Направо да трепериш цял ден, когато се върнеш у дома, отвориш вратата и видиш какво са комбинирали. И това се случва всеки ден. Определено тези двамата трябва да се поуспокоят, за да не отидат на дълга ваканция на село.

"През август месец, прибирайки се от работа, виждам едно сладко малко кученце, което се закачаше с пешеходците. Първо си помислих, че е на някого от тях, но се оказа, че е ничие и тръгна след мен. Известно време се поколебах, вървях напред, то вървеше, преследваше ме и в един момент спря до мен, спрях и казах: „Хайде, отивай си!“. Обаче не, то стоя до мен и продължи с мен до вкъщи. Влязох си вкъщи, обаче не ме оставяше и излизайки, си казах, че ако го видя отново, ще си го прибера – това е моето кученце, защото ми беше много мъчно за него и не можах да си представя какво може да му се случи на улицата. Така, излизайки навън отново, видях, че този е там и го прибрах – то ме намери мен, аз намерих него. И понеже предишните ми кучета бяха женски, а това беше първото мъжко, което намерих, съвсем естествено му избрах името Чико, което значи „момченце“ на испански. Много е енергичен, много е забавен и много пакостлив... А, да кажа, че освен Чико, вкъщи пребивава и Милчо. От доста години Милчо е котаракът. Милчо е намерен също на улицата. За него май не ти разказвам, ако не знаеш. Не го спасих от улицата. И двамата сега играят комбина. Милчо отваря вратата на тоалетната и през това време Чико започва да се забавлява с ролките тоалетна хартия. Тоалетната е до входната врата и когато отваряш вратата, едва се отваря. Защото, отваряйки, се стряскаш от нахвърляни, разхвърляни ролки, тоалетна хартия, раздробени на малки парченца... На моменти не ми е до забавление, понякога е до сълзи. Зависи – като в живота, пълно щастие няма. Накрая им прощаваш. Накрая от любов човек прощава. Така е, с всичко е така, разказва неговата стопанка Цецка Михайлова.

И въпреки всичките им бели, Чико и Милчо си остават част от дома - шумни, досадни понякога. Всеки ден е изпитание с тях, но и смях, и емоции. А ние само се надяваме утре да са решили да пощадят поне малко мебелите… макар че едва ли.