"Мими и еднорогът" от Виана Петева

Имало едно време фея на име Мими. Тя била много добра,мила и страшно много обичала животните. Един ден, разхождайки се из гората, чула странно шумолене. Мими била много смела и безстрашна фея. Решила да провери какъв е този шум, идващ от един огромен храст. Надникнала зад него, а там стояло едно невероятно животно - хем приличало на кон, но имало крила и един рог на челото си. Мистичното животно не се изплашило, когато се появила Мими. Дори я поздравило:

–  Здравей!–казало то.

–  Здравей и на теб! Аз се казвам Мими - казала тя.

–  А аз се казвам Андрея. Искаш ли да си играем в моето царство?

– Добре, но къде се намира това царство? – попитала с любопитство Мими.

- Небесното царство е скрито зад големи пухкави розови облаци.

- Това звучи невероятно. Хайде да тръгваме! - казала Мими и се качила върху Андрея.

  Полетели заедно натам. Докато се носели през облаците, внезапно се появила вещица. Тя летяла качена на своята метла, а в ръката си държала вълшебен жезъл.   Започнала да ги гони, за да се опита да вземе вълшебните сили на Еднорога. Тя размахала три пъти вълшебния си жезъл, насочила го към Андрея, изрекла заклинание и за миг еднорогът изгубил вълшебните си сили.

  Мими и Андрея започнали бързо да падат към земята. Приземили се върху голямо дърво, където решили да останат през нощта, тъй като вече се било смрачило. На следващия ден, след като вече не били толкова уплашени, решили да открият злата вещица и да  възвърнат дарбата на Андрея за летене. Слезли от дървото и тръгнали по тясна, криволичеща пътечка през гората. Вървейки, те срещнали едно джудже. Мими веднага се приближила до него и го заговорила:

- Здравей, аз се казвам Мими, а това е моята приятелка Андрея - и посочило еднорога.

- Здравейте, аз се казвам Дамян - казало джуджето - Какво търсите в тази вълшебна гора?

- Искаме да открием злата вещица, за да развалим магия, която ни направи.

- Коя е тя? Да не би да търсите злата вещица Пенка? - попитало джуджето.

- Не знам името й, но в ръцете си държеше вълшебен жезъл със зелен скъпоценен камък на върха му.

- Ааа, значи е тя - и им показал пътя към подземното царство.

  Първо преминали през тунел, който ги извел точно там.  Подземното царство било много страховито място - тъмно и навсякъде имало мъгла. Мими и Андрея, въпреки страха, който изпитвали, забелязали в далечината жълта мъждукаща светлина. Докато вървели в посоката на светлината, разбрали, че това е изоставен замък. Навсякъде около него имало изсъхнали дървета. Изглеждал страховито.

  Двете приятелки били много смели. Обиколили го, за да разгледат откъде могат да влязат в него, за да не ги забележи никой. Намерили прозорец, който бил леко открехнат. Мими се качила на гърба на еднорога, за да се промъкне вътре и да отвори вратата на Андрея. Коридорите били дълги и тъмни. Очевидно замъкът не е обитаван от никой. Носела се странна миризма.

  Вървейки по тесните коридори, минавайки през паяжини, забелязали скрита врата. Тя водела към стая, където имало магьосник, който приготвял отвара. Вероятно и това е била миризмата, която се е носела из коридорите. Той имал дълга бяла брада. Облечен в  синя роба, шапката му също била синя, конусовидна, с жълти звездички по нея.

  Мими се приближила предпазливо към него и го заговорила:

  - Здравейте, аз съм Мими. С моята приятелка Андрея търсим злата вещица Пенка.

  - Зная за какво сте дошли при мен! Имам  магическо стъклено кълбо, елате да погледнете, показва всички новодошли във вълшебната гора – отговорил магьосникът. - Но не разбирам защо я търсите, тя е толкова зла и опасна?

  - Бяхме тръгнали с моята приятелка Андрея - еднорогът, за да ми покаже   Небесното царство, където живее, но докато летяхме натам, през облаците, се появи тази зла вещица и отне вълшебните сили на Андрея. Сега тя не може да говори, нито да лети.

  - Добре, в такъв случай мога да ви помогна да разваля магията на тази вещица.   Ще  направя отвара, която Андрея да изпие, няма да отнеме много време, но трябва да ми набавите следните продукти:

• две краставици;
• три домата;
• връзка пресен лук;
• 150 грама краве сирене;
• две-три лъжици олио;
• оцет и щипка сол;

  - Ще ги донесем, но наистина ли това са продуктите за отварата, която Андрея трябва да изпие?

  - Не! – засмял се леко магьосникът. - Аз продуктите за нейната отвара ги имам, но тези са ми необходими, за да мога да си направя салата за довечера.

  Мими погалила еднорога по гривата и му казала да я изчака при магьосника, за да бъде в безопасност. Лутайки се отново из тъмните коридори, успяла да излезе от замъка. В подземното царство било трудно да се открие място, от където да се набавят тези продукти. Въпреки това Мими не се отказала, тя не спирала да бяга, за да открие работещ магазин в късните часове на нощта в мрачното подземно царство. Открила един, който бил скрит в дънера на едно огромно дърво. Там имало всичко, което било необходимо на магьосника. Но имало нещо, което не било достатъчно. Паричките, с които разполагала Мими, не достигнали, за да закупи олио, защото то вече било станало много скъпо.

Намерила обратния път към замъка, влизайки през тайната врата в стаята на магьосника, останала приятно изненадана. Магията на Еднорога вече била развалена. Магьосникът разговарял вече с нея.

  - Това е невероятно! - възкликнала радостно Мими. - Навярно Андрея може вече и да лети?

  - Да, разбира се – казала  Андрея. – Добрият магьосник ми върна силите, докато те чакахме, а ти взе ли нужните продукти?

  - Нося всичко, освен олио, защото не ми достигнаха паричките – отговорила притеснена Мими.

  - Няма проблем - усмихнал се той - това не ми е основната съставка за салатата, ще го заменя със зехтин.

  - Много съм ви благодарна, че помогнахте да се развали магията на  Андрея и да може отново да лети и говори.

- За нищо, мили деца – отговорил магьосникът.

  - Хайде да тръгваме, че ме побиха тръпки от това място – казала Андрея.

  Двете приятелки се сбогували с магьосника и отлетели към Небесното царство.   Мислейки си, че вече са в безопасност и са се измъкнали от злата вещица, тя ги пресрещнала и започнала отново да ги гони. Но този път те бързо се шмугнали зад голямо дърво и тясе блъснала в него. От върхана жезъла изхвърчал зеленият скъпоценен камък. Мими забелязала това, видяла къде е паднал и спрели, за да го вземат. Когато Мими докоснала камъка, силите на вещицата изчезнали и тя не можела да ги нарани по никакъв начин. Така те се спасили от нея.

  Двете приятелки решили, че е време Мими да се прибира у дома и друг ден Андрея да я заведе до Небесното царство. Мими подарила скъпоценния камък на братовчедка си, защото знаела, че тя обича зеления цвят. Всичките те заживели щастливо и често се срещали да играят заедно в небесното царство на еднорога Андрея.