Проф. Овчаров откри следи от битка на Дракула в Свищов

„Правим вече едни сериозни разкопки, които имат за цел тя да бъде експонирана по-нататък и да стане един от паметниците на културния туризъм в този край. Първото сведение за нея е още от 1385 г. от Петер Шпарноу, пътешественик, но особено важно е сведението на османският хронист Мехмед Нешри, който описва завоеванието на България. След превземането на Търново османските войски се насочват към Дунав и започват да превземат крепостите покрай Дунав. Тогава пада и Свищов, но пада много героично, защото това е една от малкото крепости, които се отбраняват, които се защитават“, разказа Овчаров.

Османският хронист описва замъка на крепостта „Калето“, където в момента се провеждат археологическите разкопки от екипа на проф. Овчаров. В замъка има цистерна за вода, къща на коменданта, джамия, която вероятно преди това е била църква. През XV до XVIII век в свищовската крепост е дислоциран малък османски гарнизон.

„Не случайно около Свищов се разиграват доста драматични битки през XV-XVI век, когато  е големият сблъсък между Османската империя и между Влашкото воеводство, което укрепва през този период. Със сигурност знаем, че през зимата на 1461 година Влад Цепеш, по-известен като Дракула, обсажда крепостта и я превзема след тежка битка, в която, както пише самият той в едно свое писмо до унгарския крал, са убити 410 турци. Писмото е от февруари 1462 година“.

Във Виена са запазени три гравюри на крепостта „Калето“ в Свищов и писмото на Дракула, но няма физически артефакти, които да доказват, че Влад Цепеш е направил крепостта своя резиденция.

При разкопките вече има намерени артефакти, доказващи това, както и че „Калето“ е била опожарена през XIX век от руските войски, обясни проф. Николай Овчаров:

„Първо попаднахме на калдъръма от началото на XIX век, т.е. от последния период на крепостта, а вече непосредствено под него започват пожарищата. По-надолу от друг пласт вече от XV-XVI век излязоха едни много характерни ядра или гюлета за колеврини. Колеврината е едно от първите оръдия, което се използва не по-късно от XVI век. Така че, вероятно, тези гюлета ни показват именно тези сблъсъци между Дракула и османците, за които разказва историческият извор“.

В средновековния български пласт археолозите вече разкриват монети на византийския император Андроник Втори и сина му Михаил. Има и български монети, които все още не са почистени и датирани, както и керамика, доказваща интензивния живот, воден в крепостта.

Друга любопитна находка доказва, че „Калето“ е била и последна крепост в региона на римляните през IV-V века. Открита е счупена тухла с надпис:

„На който се чете „Кор“, т.е. съкращението от кохорта. Нашата хипотеза е, че става дума именно за последния период от присъствието но римляните в този район. Знаем, че те първо са били в легионния център на Първи италийски легион в Нове, който е в края на Свищов, но към IV-V век в следствие на варварските нашествия той става незащитим, изоставен е тогава вече се изгражда късноантичната крепост . Преди средновековния период тука има късноантична крепост и най-вероятно този надпис е свързан с нея“.

Разкопките на Калето са за период от един месец и се финансират с 30 хиляди лева от община Свищов.

Първите и единствени археологически разкопки в крепостта „Калето“ в Свищов са от 1961 година, направени от откривателя на Калояновия гроб в църквата „Св. 40 мъченици“ Въло Вълов.