Майк Сандърс: Мнозина британци се тревожат, че ще загубим важни работници

Насред продължаващата криза с коронавируса Лондон и Брюксел тази седмица размениха обвинения в неглижиране на търговските преговори за отношенията им след Брекзит. Същевременно, пандемичната ситуация поставя под въпрос някои от основните обещания на консерваторите, водени от Борис Джонсън, сред които и ограничаването на имиграцията.

Ключови работни места в болниците и селското стопанство зависят от хора, които скоро не биха имали достъп до страната, каза в интервю за БНР Майк Сандърс от европейския отдел на Би Би Си:

„Това е много трудна работа. Аз живея в графство Кент в Англия, където се произвежда много храна. И сега по време на разходките ми, позволени в рамките на карантината, аз виждам по полетата лехите с готови за бране ягоди, но твърде малки екипи, предимно хора от Източна Европа - от България и Румъния - прибират реколтата.“

„И поне аз не съм видял английски работници да идват, за да компенсират липсата. Тези работници, които законопроектът искат да изключи - сред тях попадат болнични портиери, чистачки, санитарки, работещите в домове за социални грижи. Хора, които сега стават изключително важни за справянето с кризата“, добави Сандърс в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

За търговските преговори между Брюксел и Лондон и последиците от Брекзит за Великобритания с него разговаря кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов.

- След като Обединеното кралство излезе от ЕС на 31 януари и навлезе в преходния период, бяха проведени три кръга от преговорите за бъдещите търговски отношения - един с преки контакти и два виртуално, заради Ковид-19. В тях напредък не бе постигнат, защото и двете страни  продължават да не отстъпват от позициите си, а времето напредва. Голямата разлика, която може би в Брюксел трудно приемат, обаче сега е, че британският екип не е на правителство, а на една Консервативна партия със солидно мнозинство от 80 места и ясен мандат да реализира Брекзит. След поредния „разочароващ“ кръг и неприкрития гняв на Мишел Барние, британците като че ли поведоха на ринга като обявиха, че на Барние му е трудно да накара европейските лидери да се фокусират върху преговорите и се разсейват прекалено много от коронавируса.

- Двете страни са много остри в оплакванията си една от друга. Съвсем наскоро имахме размяна на писма. Когато миналата седмица преговорите изпаднаха в задънена улица, главният британски преговарящ Дейвид Фрост каза, че ще публикува подробности за неговата преговорна позиция, така че всеки да я види, и в това имаше хитро скрита заплаха, защото се изтъкваше, че британската страна очаква от Барние, от името на Европейската комисия, да преговаря за всички 27 страни-членки. И че британците не искат да преговарят поотделно с всяка страна.

Фрост със сигурност оказва натиск зад кулисите, дори може да се каже зад гърба на Барние, като показва британските позиции и оставя страните-членки сами да решават. В писмото на Фрост до Барние се казва, цитирам:: „Смятаме за смущаващо, че ЕС вместо да търси бързо и качествено постигане на споразумения с най-близкия си икономически партньор, настоява за допълнителни небалансирани и безпрецедентни клаузи в редица сфери като предварително условие за всеобхватна сделка“. Може да се каже, че Фрост също е разочарован, като Барние, и се опитва да оказва натиск зад гърба му.

Барние също излезе с писмо в отговор, в което писа, пак цитирам: „Не мисля, че размяната на писма по същността на преговорите е най-добрият начин за обсъждане на важните точки. Това не може да бъде заместител на сериозното ангажиране в едни детайлни преговори. И особено не харесвам тона, който възприемате и който може да се отрази на взаимното доверие и конструктивния подход, които са изключително важни между нас“. Така че имаме доста остро предупреждение от страна Барние в духа на поговорката „Не си показвайте кирливите ризи публично“ .

- И така, напредък няма, времето напредва безмилостно и датата 1 юли, която по закон е краен срок евентуално да се вземе решение за удължаване на преходния период, каквото Лондон не иска, е буквално зад ъгъла. Какво е най-вероятно да се случи при положение, че до края на годината ще бъде трудно постигането на сделка?

- Самият Барние вече заяви, че не е оптимист, че ще има търговска сделка. Разбира се част от всичко, което се случва е изкуството да се играе на ръба на бръснача при воденето на преговори. Вече има постигнати споразумения в много области, но, разбира се, остават две особено ключови сфери. Едната са правата за риболова и особено настояването на французите да имат след Брекзит същите квоти в британски води, каквито имаха когато Великобритания бе член на ЕС.

Другата област е така наречената „игра при едни и същи правила“, т.е, че британските фирми не трябва да имат същият достъп до общия пазар при по-благоприятни условия, отколкото за самите европейски фирми, които са на този пазар през цялото време. Защото Великобритания казва, че не иска да съблюдава европейските закони, включително за държавните помощи, и да подкрепя индустриите, които тя желае, а това, разбира се, би й дало несправедливо преимущество спрямо европейските конкуренти.

Трудно виждам как ще бъде решен този проблем. Така че сме изправени  пред възможността да няма търговска сделка и да се търгува по условията на Световната търговска организация. Голямата загриженост от страна на ЕС е, че Великобритания настоява за същите търговски споразумения, каквито ЕС има с Канада или Япония, но това е нереално и несравнимо, защото Великобритания е много по-близо от тези страни и обемът на търговия е много по-голям, за да може Лондон да разчита на прецедент.

- В сряда вечер британското правителство за първи път призна, че, всъщност, проверки ще има в Ирландско море на жива стока и селскостопански продукти, съгласно „Северноирландския протокол“ - нещо, което премиерът Борис Джонсън яростно отричаше да е част от сделката. Това изглежда като припомняне, че на британския премиер трудно може да се вярва, но дали това ще повлияе на общественото мнение?

- Мисля, че в ЕС има сравнително твърдо становище по въпроса кой е Борис Джонсън. Те му вярват до определена степен и смятат, че израства в позицията си на премиер и че може би сега може малко повече да се разчита на него, отколкото в миналото. Има съмнения относно неговия характер, способността му да удържа на думата си.

- А за доверието от страна на Консервативната партия и нейните последователи?

- В Консервативната партия той има солидна подкрепа и голямо мнозинство в парламента. Така че може да разчита на подкрепа във всеки аспект в преговорите с ЕС. Проблемите на Джонсън във вътрешнополитически аспект са много по-малки. По-належащо е ЕС да го възприеме като благонадежден партньор. Разбира се, има и допълнителни фактори. Борис Джонсън пострада сериозно от коронавируса и бе на косъм от смъртта, ако трябва да се чете между редовете. Може да се каже, че сега се наблюдава лека промяна в отношението му към нещата. Вече не е толкова лекомислен и вероятно ще бъде по-сериозен в преговорите.

- Брекзит, както знаем, е далеч по-сложен процес и не става дума само за търговия. Тук попада и сериозният въпрос с имигрантите. Проектозаконът за имиграцията, който предвижда доста непосилна точкова система за бъдещите нискоквалифицирани кандидати за пребиваване и работа в страната, вече е в парламента и при голямото мнозинство на Консервативната партия изглежда сигурно, че рано или късно ще бъде одобрен от депутатите. Има ли все пак някакъв шанс правителството да размисли на фона на все повечето доказателства в условията на пандемията, че имиграцията е жизнено необходима за Обединеното кралство и да облекчи разпоредбите?

- В манифеста на торите бе залегнало обещанието за въвеждане на точкова система за имигрантите по подобие на Австралия за имигрантите и мисля, че ще бъде много трудно това да бъде променено. Със сигурност обаче тази пандемия от коронавируса извади на показ проблема, защото много от тези работници, които Великобритания и законопроектът искат да изключат от бъдещите сметки, са нискоквалифицирани работници, както споменахте. Сред тях попадат болнични портиери, чистачки, санитарки, работещите в домове за социални грижи. Хора, които сега стават изключително важни за справянето с кризата.

Мисълта, че внезапно ще загубим тези много важни работници тревожи мнозина в обществото. И макар че натиск за промяна едва ли ще дойде от партията заради манифеста, може да се очаква обръщане на общественото мнение срещу тази много стриктна система.

- Проблемът с необходимите на Обединеното кралство имигранти, разбира се, е много по-широк. Виждаме сега какво се случва в селското стопанство с недостига на сезонни работници и отчаяните призиви към британците, които са в принудителен отпуск, заради пандемията, да се притекат на помощ, да спасят реколтата. Нещо, което не виждам как ще стане...

- Това е трудна работа. Аз живея в графство Кент, в Англия, където се произвежда много храна. И сега по време на разходките ми, позволени в рамките карантината, аз виждам по полетата лехите с готови за бране ягоди, но твърде малки екипи, предимно хора от Източна Европа - от България и Румъния - прибират реколтата. Те не са много, със сигурност не са достатъчно и има голям риск ягодите на една миля от моя дом да изсъхнат на стеблата.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.