Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Български и руски учени подготвят проект за създаване на мобилна станция за отчитане на въглерода в почвата

Доцент Иван Русков
Снимка: Добромир Видев

Доцент Иван Русков от Института за ядрени изследвания и енергетика към БАН разработва проект за проучване и изследване на почвата съвместно с Обединения институт за ядрения изследвания в Дубна, Русия.
Той се надява проектът да не се провали. Проектът се казва ТАНГРА, но това е английското съкращение на проект, чиято цел е да бъде създадена мобилна станция за отчитане на въглерода в почвата чрез маркирани неутрони и гама кванти.

"С помощта на неутрони, които маркираме възбуждаме ядрата, които излъчват гама кванти. Ние регистрираме тези гама кванти и тъй ката методът е чувствителен, състава също и за изотопния състав на субстанцията, която се изследва, той намира голямо приложение. В следващата година подготвяме мобилна установка за изследване на въглерода в почвата, за да се определи плодородието", каза за БНР доцент Иван Русков.

Проектът ТАНГРА вече има финансиране от Обединения институт за ядрения изследвания в Дубна. Но доцент Иван Русков казва, че ще се търсят и пари от Фонда за фундаментални изследвания на Русия. Но ситуацията с Украйна малко променя плановете. Заради това и България се въздържа от известни плащания. Трудно ли се прави наука в тази ситуация?

"Науката с Русия няма проблем, проблемът е с Украйна, тъй като ние с Украйна имахме голямо сътрудничество с техните заводи за производство на кристали, от които се правят детектори на гама кванти. И сега вместо да ги купуваме от тях, ние трябва да ги купуваме от други фирми - американски, шведски, японски и китайски", допълни доцент Иван Русков.

Лъчезар Георгиев, директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН коментира:. 

"Той се развива в Русия. Ние не сме засегнати от тази война, въпреки че не е далеч от нас. С малки изключения хората, които имаха научни контакти с Украйна, те са засегнати и също така тези, които имаха проекти с Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, в Русия, там има затруднение, тъй като командировките не са препоръчителни от съображения за сигурност".

Лъчезар Георгиев каза, че сега затрудненията с проектите с Русия се преодоляват като се пренасочват усилия към сътрудничество с европейските - като програми на Европейският център за ядрени изследвания ЦЕРН. Българският ядрен институт участва и в изграждането на експерименталния термоядрен реактор – ТОКАМАК – във Франция. Но според Лъчезар Георгиев българската наука има по-големи проблеми от затруднените проекти заради войната и високата цена на консумативите за изследванията.  

"По-големият проблем е финансирането на науката, не точно това, че има война. Моделът на финансиране има пропуски и те не са  от сега, а са от последните 30-40 години. Все повече се залага на проекти за финансиране и по-малко на институционалното финансиране. Не е добре, защото, за да участваш в проекти трябва да имаш подготвени кадри, но, за да имаш подготвени кадри трябва да имаш финансиране за образованието им и израстването им в научна среда", допълни Лъчезар Георгиев.

Повече можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Радостина Билярска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Бетани Хюз

Проф. Бетани Хюз: България е много специално място

В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България". Проф. Бетани Хюз е автор на два епизода "Съкровищата на България" от документалната поредица "Съкровищата на света", която се излъчва в 120 държави по света. Хюз е историк, писател, автор на..

публикувано на 28.11.24 в 11:35

Набират средства за 2 асансьора за достъп на хора с двигателни нарушения до водна среда

На 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..

публикувано на 27.11.24 в 11:24
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40