Подновява се проектът “Колекция българско авангардно и съвременно изкуство – Център Помпиду, Париж”.
"Добрите новини са, че ние очакваме посещение на новият директор на центъра. Проектът беше прекъснат заради пандемията във финалната си част, когато трябваше да разгледаме крайната селекция от произведения и да я представим пред Комисията по придобиване в центъра“.
Това казва в интервю за БНР Десислава Димова, изкуствовед и куратор, основател на фондация "Българско изкуство и култура“.Тя допълва, че през 2018 г. Бернар Блистен, директор на Център "Помпиду", е посетил България със свой екип, за да се запознае със съвременната художествена сцена. Това е дълъг процес и включва събиране на произведения на българското съвременно изкуство от втората половина на XX век, която да се включи във фондовете на центъра в Париж.
Музеят за модерно изкуство "Жорш Помпиду“ съществува от 1977 г. и е известен с изключително прецизните си колекции на световно съвременно и модерно изкуство. През февруари се очаква новият директор на центъра да посети София, за да проучи възможностите съвременно българско изкуство да стане част от колекциите на музея.
Историята на източноевропейското изкуство от втората половина на ХХ век в световен музеен контекст има един модел на виждане и се разглежда най-често през призмата на обмен на идеи и процеси, надхвърлящи границата на Източна Европа, в търсене на паралел на привидно правата линия, наследена от авангардите и модернизма, в която изкуството се чете като серия от скъсвания с традициите и като иманентна критика на съвременното общество.
"Докато при други източноевропейски държави можем да говорим за 70-те, а дори и 60-те години на XX век експерименти и опити да се пречупи тази система, която е наложена, в България това се случва много късно в края на 80-те години. Има разбиране и за ранни опити, но те са твърде изолирани, за да има критична маса. Ние чисто хронологически сме изправени пред проблема как влизаме в тази музейна историография“, казва изкуствоведът.
Кураторът на центъра, заедно с български колеги, ще направи една първоначална селекция. След това предстоят две комисии – научна и такава по придобиванията.
Центърът “Помпиду“ има за цел да представи широк поглед върху европейската история на изкуството, в която България засега липсва. На практика почти няма българско изкуство, представено по някакъв кохерентен и значим начин в световните музейни колекции.
Селекцията
Българското изкуство от втората половина на ХХ век се възприема като история на липси и несъответствия спрямо западната история на изкуството.
"Тези произведения трябва да са от значими български автори, които са признати в българското изкуство и имат някаква видимост извън България. Самите произведения трябва да са значими в творчеството на този автор, да са показвани в изложби в институции. Да са били подкрепени с каталози и изследвания“, посочва Десислава Димова.
За нуждата от цялостна колекция
"Като се изключат Кристо и Жан Клод след опаковането на Триумфалната арка, центърът придоби впечатляващ брои произведения. Всъщност има серия рисунки на Недко Солаков, дарени от частна френска колекция. Видеофондът на музея притежава две инсталации на Красимир Терзиев“, казва още тя.
Според Десислава Димова определен брой произведения ще позволят на центъра да работи с феномена "Българско модерно изкуство“.
През април предстои “малко спекулативна изложба“ в галерия "Доза", която да запознае българската публика какво е търсено при подбора за формиране на българската колекция в един от най-престижните музеи за модерно изкуство.
"Фактът, че центърът "Помпиду“ се заинтересува от инициатива, която в крайна сметка дойде от колега, а не от голяма институция или частен меценат, и че втори директор идва в България, означава, че наистина има интерес към България“, споделя Десислава Димова.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
"Когато дойдеш на Чемерна (Чумерна) пред очите ти се появява една твърде чудесна картина. На която и страна да погледнеш, окото ти има на що да погледа и на що да се порадва. Хубава е нашата земя. Аз обичах да седя на това място...от това място се види Сакар планина, види се Едирне, види се от Пловдив, види се Доспат. Погледай и надясно! Види се..
В деня на Светите равноапостоли Константин и Елена предаването "Нашият ден" пренася своите слушатели в град Елена – място, съхранило възрожденския дух и вековните традиции. Светослав Петров , главен уредник в Музей на Възраждането, разказва за забележителностите, които биха развълнували посетителите на града. В Елена се намира вграденият в..
Писателят и учител Милен Хальов написа продължение на фентъзи романа си "Общежитие за чудовища". Година след началото на историята вече е налице втората част на фантастичното приключение. Тя разказва за "Мракът на вампира" и запраща читателите от сърцето на винаги разноликия Студентски град към дълбоките гори на мистичните Родопи. Според автора..
Един градски филм, който да представя драмата на интелигентния, чувствителен човек в България – това представлява дебютът в игралното кино на режисьора Петър Русев. "Апостол: един нежен рицар в Бруталия" е черно-бялата история на талантлив млад мъж, който от дълго време страда от главоболие и това го прави неработоспособен. Напътстван в кратките си..
Макар да съществуват отскоро, това лято за българската формация Woomb ще е, меко казано, натоварено. Предстоят им серия от концерти и фестивали. Още тази седмица Woomb ще свирят на шоукейс конференцията Spike в Пловдив, а преди това в София, във вторник, 21 май, ще подгряват белгийците Whispering Sons . В сърцето на Woomb стоят..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по..
Странният мъж на масата до прозореца, който говори за музика – това е диригентът, музиковедът, просветителят, основателят на Международния фестивал..
Испанският фестивал "Las Fallas" е симфония от цветове, изкуство и веселие. Празникът на пролетта във Валенсия олицетворява душата на испанците и е част..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg