Успешен кмет-бунтар в Ракитница

публикувано на 15.02.13 в 12:13

"Добро утро, кмете" в "Посоките на делника", 15.02.2013 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В "Добро утро, кмете" по РАДИО ВИДИН днес сме на гости във видинското село Ракитница. Едно малко село близо до град Брегово, основано от средногорски бежанци от Копривщица, Тетевенско, Габровско. Получило е името си от върбата Ракита. Кмет на граничното село е Илиян Бърсанов.

"В селото все още има млади. В трудоспособна възраст са близо 70 души. По програмите за временна заетост работят 36 души, които са до 45- 50 години. 5- 6 души от селото ходят в Сърбия- през лятото вършат селскостопанска работа, а през зимата- гледат възрастни хора. 10-ина работят по строежите в големите градове на страната ни. Така през лятото почти нямаме безработица", хвали се кметът.

Болката му е, че от 90- та година в чужбина са се изселили трайно около 20 души. Идват си само, когато им е платеният отпуск. Според кмета половината от тях са си купили там жилища и няма да се върнат, другите си правят ремонти по къщите тук, в селото, с надежда да се върнат. Някога.....

И пустеещите домове не са малко в Ракитница, както е навсякъде по селата. И кражбите са нещо обичайно. Къщите обаче се претарашват първо от роднините и съседите, разказва кметът. И както къщите пустеят, това се случва и с църквата в селото, която преди време е спряна от експлоатация, защото сградата е окачествена като опасна. Въпреки това храмът отваря врати за големите празници, както и за погребенията, които, за съжаление, са ежемесечни.

"Черквата, която е строена през 1937 година, се напука при земетресението през 1976 година. Зданието е голямо и ще трябват много пари, за да се ремонтира. Сега тече процедура по регистрация на ново църковно настоятелство, което трябва да си издаде и документ за собственост на храма, защото черквите нямат собственик. Приоритет в работата ми тази година е да направя ремонт на църквата ни, която е уникална за региона", казва още кметът.

Преди време околните села се вдигат на бунт срещу инициативата на хората в Ракитница да си построят голямо читалище. Въпреки недовослтвото, местните управници защитават идеята си и го съграждат. Сега читалището се пълни по време на избори и събрания, шегува се Бърсанов. От 3 години в Ракитница има танцови и духови състави, които събират и веселят хората. На всеки 3- ти март в селото отбелязват Националния празник с хора и песни. Не липсва и медицинската грижа. Фелдшерът в Ракитница е там от 60- та година и затова знае болежките на всеки един местен. През 2012- та има едно новородено в селото, а сватба кметът не се сеща кога последно е вдигана. От дума на дума, разговорът се обръща и към политиката. Оказва се, че в Ракитница от много години няма представител на лява партия.

© Снимка: РАДИО ВИДИН
Кметството
"От 90- та година нямаме. Това при нас е традиция, защото първите заселници са от Троян, Велико Търново, Елена, с бунтарска кръв сме. Още през 1946- 1947 година, когато се провежда Референдум за това дали България да бъде република, ние тук сме на 90 процента "за" монархията. И когато идват промените през 89- та, ние тук си продължихме традицията в политиката. Когато си наумя нещо, съм непреклонен и от общинското ръководство знаят, че не могат да ме спрат по никакъв начин- нито икономически, нито физически. Колкото до това как се разпределят средствата от бюджета, политиката е малко е сбъркана. Повечето средства остават за общинския център, а за другите населени места не се дава почти нищо. Моят бюджет за годината е 200 лева за материали. Така си избират кметовете в селата, че да са послушни и да не искат много. Аз съм по- добре, защото всеки ден съм в Общината", разказва за работата си кметът. Това, което е приоритет в работата му тази година, освен ремонтът на църквата, са и предстоящите избори. За които, може би, Бърсанов не трябва много да се безпокои, защото според хората- "кметът няма грешка":

"Друг кмет не е направил за селото това, което той е свършил- ремонт на улиците, цяла зима чисти снега. ...Доволни сме от него, защото ни снабдява с всичко. ...За каквото го потърсиш, всичко знае и помага. ...Това, което искам от кмета, е да говори с фирмата по чистотата да ни сложат по-здрави кофи за боклука"- са само част от хорските мнения.

И все пак безработицата е бич и за това село, казват по-младите, които живеят там. Недоволни са, че никой не инвестира в селото и няма работни места. Така е, не се живее без пари! Затова и тук за съжаление вересиите са нещо нормално, разказва продавачката в единия от трите магазина в селото:

"Трудно е, защото се случва понякога и едва да съберем пари, за да платим хляба, който се кара в магазина. Но не можем и да оставим хората гладни, затова даваме на вересия. Пенсионерите са страшно коректни, въпреки че взимат малко пари. Веднага се издължават, щом си вземат пенсията, дори това да означава, че от другия ден отново ще ги впиша в тетрадката за вересии"- казва жената и добавя:

"В крайна сметка всеки се издължава, колкото и да е трудно!"

По публикацията работи: Йорданка Герасимова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!