Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на пенсии и заплати. Според финансовия министър Теменужка Петкова, бюджетът за 2026 ще бъде внесен в парламента до края на месеца, а изпращането на параметрите му в евроинституциите е заради ангажиментите, които страната ни има като член на еврозоната. Първият ни бюджет в евро ще се разглежда и от Европейската комисия. Бюджетът ще отговаря на всички изисквания на нашето национално законодателство и съответно изискванията в рамките на ЕС. Всички държави - членки на еврозоната, имат ангажимент да предоставят рамката с основните допускания, свързани с бюджета. Но бюджет, Закон за бюджета не се изпраща. Изпраща се финансовата рамка, за да има някаква предвидимост. Междувременно Надзорният съвет на Националният осигурителен институт се събра днес, за да разгледа проект на бюджет на Държавното обществено осигуряване за следващата година. Представителите на държавата, бизнесът си синдикатите ще се произнесат по предложенията осигуровката за Фонд "Пенсии" да се увеличи с 2 процентни пункта от първи януари, максималният осигурителен доход да нарасне с 470 лева и да е 4 хиляди и 600 лева, а минималният, включително за самоосигуряващите се лица, да е минималната заплата, предложена като 605 евро. План сметката на общественото осигуряване за 2026 година е първата разработена в евро. Левовите плащания и приходи са превалутирани по официалния курс на БНБ.

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026 и какви са основните предизвикателства? Потърсихме за коментар Адриан Николов, икономист от ИПИ:

"Като цяло не очаквам огромен дебат, видяхме няколко заявления от страна на опозицията и най-вече от ПП-ДБ, но там основните желания и искания са насочени към ограничаване на разходите. Това иска в момента и цялата икономическа общност, извън близките до управляващите кръгове, а те го искат защото е очевидно, че ще трябва да се гони някакъв нормален бюджетен дефицит краткосрочно. Имаме, обаче и първите параметри сега в едно неформално изказване на лидера на ГЕРБ, което на мен лично ми говори, че в годината на еврото големи промени на бюджетните параметри няма да има. Ще се преследва фиксиране на дефицитите до ръба на заложеното в маанстрихт - 3-те процента, които вероятно през 2025 година няма да излязат, но това е вече съвсем друг въпрос." 

"Не се променят много неща, като цяло в този режим. Корупционните практики най-вероятно ще продължат да работят по същия начин, по който са работили и досега, за съжаление. Ние чуваме периодично, че Европейската прокуратура или органите, които контролират разходите по еврофондовете се наместват от време на време, водят се дела срещу български фирми и представители на администрации, които злоупотребяват, но дотам." - обясни още Адриан Николов, икономист от ИПИ:

На каква позиция си синдикатите? За КНСБ има няколко "червени" линии, които, ако не бъдат предвидени, синдикатът няма да се съгласи с параметрите на финансовата рамка на новия бюджет. Това заяви лидерът на синдиката  . Става дума за БНР, БНТ и БТА, които са сред най-ощетените - увеличението при тях трябва да е поне 10%, както и при работещите в сферата на земеделието, горските стопанства и Агенцията по храните. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров коментира предложения закон за изменение на Кодекса на труда, свързана с транспониране на директива на Европейския съюз относно минималната работна заплата. 

"Аз апелирам към работодателите да се върнем на масата на преговорите, а не да чакаме държавата да ни свърши работата с действия зад гърба ни и вече за 2027 година да имаме една нова формула за определянето на минималната работна заплата, транспонирайки директивата. този законопроект не позволява да се транспонира директивата с всичките и основни изисквания." - обясни Пламен Димитров и допълни, че КНСБ ще сезира националните и европейските институции и ще организира протестни действия, ако министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов внесе в парламента подготвения от ведомството му проект за промени в Кодекса на труда. 

Как ще се отразят политическите настроения върху парите ни догодина? Потърсихме за коментар Кузман Илиев, политически и икономически анализатор.

"Създават несигурност политическите боричкания, противоборствата, липсата на ясна визия за това как трябва да се управляват публичните финанси. Бюджетът не е просто някакво упражнение по политиканстване, а политическа визия и стратегия за това, как да се подобри живота на българите и как да бъдат използвани правилно оскъдните средства, които са събрани от всички нас. Това липсва, това отсъства и ние виждаме вече един нагон у нашите политици да увеличават разходите постоянно, без да си дават сметка за това, че икономиката не работи с тия темпове, с които би ни се искало, без да си дават сметка за това, че нашият износ е ударен по линия на това, че в Германия икономическата ситуация не е добра, тоест реалностите са различни от това, което е в главите на политиците ни."

"Мисля, че ще бъде трудничко, не знам откъде ще извадят парите и това е основния проблем. Обещания много, но да се надяваме, че за данъците поне ще си удържат на думата ... Сметките няма да излязат, въобще няма да се справят. Бях в Испания, когато преминаха от песети на евро и испанците ревяха. Със сто песети си пълнеха количките - въведоха еврото и испанците почнаха да реват ... Трябва да има повече пари за образование. Образованието е много важно ... Не съм оптимист за новия бюджет, те постоянно се карат в парламента. Повече пари за пенсии, за заплати, а откъде ще ги вземат?"