Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 25 ноември 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава правителството прие решението за изграждане на скоростен път до Видин и тунел под Петрохан, като обяви, че ще бъде направено проектно проучване за тунела и ще се търси инвеститор, който да изгради съоръжението на концесия. 

Организатор на протестните акции в Монтана тогава беше общественикът Петър Пенчев:

"Когато правихме протестите, очаквах много, но сега не виждам и хора да дойдат на такъв протест. Апатията сред хората надмина тази, която беше при соца. Заради това е и нищоправенето на тунел под прохода Петрохан, а този тунел би активирал и икономиката в "Северозападналата" ни България."

Пенчев припомни, че оценка за въздействието върху околната среда спъваше през годините проектирането и подчерта, че липсва активност от страна на местните власти в Северозапада, които да лобират и да настояват пред правителството тунелът да бъде изграден.

"Този проект не е лесен, доста е сложен, качва се високо в планината. Много варианти се разглеждаха. Търсеха се най-оптималните варианти, различни дължини на тунели се предлагаха, различни трасета. Когато стигнахме до някакво трасе, което го съгласувахме с институциите, се оказа, че част от трасето минава през военна зона, където е забранено преминаването. Наложи се изместване. Като цяло три варианта са ни предложили – с тунел 7 км, 10 и 14, като се гледат всичките варианти, цена как ще се получи. Горе-долу и в трите варианта се получава приблизително еднаква цена. Допълнително  има поръчка за пътната безопасност да се определи дали този габарит, който е избран, е подходящ от гледна точка на пътната безопасност, да се направи оценка и чакаме до края на годината, когато бъде направена тази оценка, ще се направи експертно-технически съвет в началото на следващата година, който да приеме тези варианти."

Държавата ще търси инвеститор, който да изгради тунела под Петрохан на концесия, обясни регионалният министър Иван Иванов:

"Изпълнител, който да поеме разходите по изграждането и съответно да получи приходите от тол таксите на автомобилите, които се движат по този път."

След експертния съвет в пътната агенция, трябва да се извършат оценка на въздействието върху околната среда, пълни инженерно-геоложки проучвания и подробен устройствен план за трасето.

Осъществяването на проекта би било от изключителна важност за Северозападна България. Това трасе е най-краткото между столицата и най-изостаналия регион в Евросъюза. Новият път с дължина 80 км се предвижда да е с максимална скорост на движение до 120 км/ч., а чрез тунела ще се избегне преминаването през старопланинския проход, характерен с последователните си и остри завои. Така времето за пътуване от Монтана до София ще бъде намалено с повече от час - до около 40 минути.

"Проектът определено ще окаже изключително благоприятно въздействие за развитието на Северозападния регион. И за Видин, и за Монтана... Освен това ще освободи голяма част от трафика по трасето, което изграждаме в момента – Видин-Ботевград, и останалите магистрали, включително и по "Хемус". Ще има много благоприятно въздействие за икономическото развитие. И просто трябва да побързаме, защото факторът "време" е от значение, особено с оглед на този демографски отлив, който имаме в нашия регион", призова Росица Кирова, която беше сред организаторите на протестите във Видин през 2018 година.

Повече по темата - в прикачения звуков файл.