Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Расте ли покупателната ни способност?

Снимка: Радио Видин

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по този начин, разликите между държавите в ЕС се свиват, макар и да остават значителни. Средният нетен доход спрямо покупателната способност варира от 11 199 стандарта в Унгария до 37 781 стандарта в Люксембург. Средната стойност за ЕС е 21 245 стандарта. Според коригирания показател България е с 13 079 стандарта на покупателна способност. Така страната се изкачва в класацията и изпреварва Унгария, Словакия и Гърция. Румъния е с малко по-нисък резултат от българския. На върха в класацията се нареждат Люксембург с 50 799 евро среден нетен доход, Дания с 34 843 евро и Австрия с 33 210 евро. Въпреки подобрението при коригирания показател, България продължава да е сред най-бедните страни в ЕС. Брутният вътрешен продукт на глава от населението, изразен чрез паритетите на покупателната способност, е 66 процента от средното за ЕС според последните данни на Евростат за 2024 година. За сравнение, Гърция е на 70 процента, а Румъния на около 80 процента. Корекцията с покупателната способност отразява факта, че цените на стоките и услугите в България са по-ниски от средните за ЕС. Това означава, че макар доходите да са най-ниски в абсолютни стойности, реалната стойност на парите позволява на българите да си купят малко повече в сравнение с това, което същата сума би осигурила в страни с по-високи цени. 

Възможно ли е ниските цени да компенсират отчасти най-ниските доходи в ЕС и свидетели ли сме на поредния абсурд? Разговаряхме с икономиста от Института по пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов

"Това е един много прост индикатор, който взима общия домакински доход и елиминира от него ефекта на цените. Ако премахнем ценовите равнища, това ни казва всъщност колко можем да купим в обем стоки и услуги, независимо от разликите между цените в отделните държави и средния доход във всяка една от тях. Тук като цяло разликите са изключително малки и затова тези сравнения ни казват всъщност, че стандартът на живот в тези държави до голяма степен, за средните домакинства, трябва да отбележим, е общо взето много сходен. Това е вярно за една немалка част от Източна Европа, тъй като ние наскоро изпреварихме Унгария, която е на дъното в Европа по този показател, близо сме до равнището в Словакия. Това са такива неща, които ни говорят, че някакви много големи съществени разлики в стандарта на живот в тези държави на практика няма." 

Може ли да има сериозни икономически последици за страната ни и стандарта на покупателната ни способност вследствие казуса с горивата - това попитахме още икономиста Адриан Николов

"Винаги, когато има скъпи горива, това са лоши новини за всички потребители, защото цените на енергоносителите се пренасят директно в цялото производство, всички стоки и услуги и разбира се цените на горивата за крайното потребление, тъй като вече много домакинства зависят от ежедневния си транспорт, за да могат да се издържат. Високата несигурност около пазара на горива я видяхме буквално след първите новини около съдбата на рафинерията и свързаните с нея мрежа, складове и всичко останало."

България е не само балкански лидер по покупателна способност, но изпреварва вече и централноевропейските държави Словакия и Унгария, като Будапеща е с най-ниския показател в ЕС. 

Попитахме видинчани вярват ли на подобна статистика и по-ниски ли са цените у нас спрямо съседните ни държави:

"Мисля, че сме доста по-зле от тях. В Румъния не съм ходил скоро, но преди знам, че се купуваше от там, въпреки по-високия стандарт. Стоките им са по-евтини от при нас. Имам предвид основните неща - зеленчуци, плодове. Българинът се мъчи да стане много бързо капиталист, милионер за един-два месеца и това е и при производители, и при търговци и те няма да се спрат ... Има инфлация, но въпросът е до каква степен тя ще бъде озаптена ... Всичко е лъжа, то си пишеше във вестника, че цените тук са по-високи, отколкото в Германия и така нататък. Аз съм бил в Испания 16 години, пенсиониран съм там и е много по-евтино от тук."

Темата коментира и Юлиан Войнов, специалист по икономически анализи и финансов мениджмънт.

"Инфлацията се вдигна, но моите виждания са, че основната причина за това са администрираните от държавата цени. Имаше много голям скок през януари, когато се увеличиха цените на комуналните услуги и след това от 1 юли отново имаше такова повишение. Само в този сектор, на комуналните услуги, повишението е над 13% кумулативно. От тази гледна точка, тъй като делът на този сектор е сравнително голям, на второ място след дела на храните в потребителската кошница, това даде много силен инфлационен тласък на инфлационните процеси."

Като цяло икономическата прогноза на Европейската комисия от есента на 2025 г. показва, че растежът през първите три тримесечия на 2025 г. е надхвърлил очакванията. Въпреки че добрите резултати първоначално се дължаха на рязкото увеличаване на износа в очакване на увеличение на митата, икономиката на ЕС продължи да нараства през третото тримесечие. В перспектива се очаква икономическата активност да продължи да нараства с умерени темпове през прогнозния период въпреки трудната външна среда. Очаква се инфлацията в еврозоната да продължи да намалява до 2,1% през 2025 г. и да се задържи около 2% през прогнозния период. За България, растежът на БВП се очаква да бъде 3% за 2025 г., 2.7% за 2026 и 2.1 за 2027 г. Прогнозата за инфлацията в България е съответно 3.5% за 2025 г., 2.9% за 2026 г. и 3.7% за 2027 г.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45

Защо е нужно доброволчеството да бъде уредено със закон

Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която  Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..

публикувано на 17.11.25 в 12:00

Село Чирен: Заедно можем повече!

Село Чирен е разположено е в Западния Предбалкан, в подножието на ниския планински рид Милин камък. Намира се на около 15 км от областния център град Враца. Природата тук е уникална, има множество изворни води, наблизо е  природният феномен Божият мост, местността Милин камък, но най-голямата известност селото придобива от  находището и..

публикувано на 14.11.25 в 12:00
Тома Ушев

Тома Ушев: Безвластието се усеща по-силно и от корупцията

Стратегическите решения, които ще определят следващото десетилетие на европейския континент и ролята на България в тях, обсъдиха политици и експерти.  Основните акценти включваха ролята на НАТО, регионалните инициативи, механизмите за ограничаване на корупцията и укрепване на отчетността.  Представени бяха и начини, по които може да се..

публикувано на 13.11.25 в 10:00

Ресторантьори на прага на еврозоната - какви са проблемите в бранша?

От Българската асоциация на заведенията и Сдружението на българските заведения изразиха остро несъгласие с предложения държавен бюджет за 2026 година. Според тях заложените данъчни промени ще нанесат сериозен удар върху ресторантьорския и хотелския сектор. Председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов сподели, че..

публикувано на 12.11.25 в 10:45

Замръзна ли отново строителството на новия път Видин-Ботевград?

Новият скоростен път Видин-Ботевград е определен като приоритетен за правителството, но предвидените за строежа му средства в следващите години са по-малко. Към момента строителни дейности се извършват само в два от шестте участъка между Видин и Монтана. Отсечката Мездра-Ботевград се очаква да е напълно завършена чак в края на следващата година...

публикувано на 11.11.25 в 11:40

Има ли криза за пелети и колко ще ни излезе отоплението тази зима

Времето тази есен застудя по-рано. Отоплителният сезон започна, рязко се увеличи и търсенето на пелети. Повечето видинчани се отопляват на климатици, показа анкета на Радио Видин: "На климатик. По- удобно, по- изгодно ми е... На пелети от камината на Община Видин. Климатикът си е студена топлина... На климатик. Така, поне ние по -изгодно. А..

публикувано на 10.11.25 в 14:43