Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". 

Каква е равносметката на изминалите почти четири декади? Какво постигна и какво не успя да стори държавата за този период?

 Демокрацията дискутираме с политолога Георги Киряков.

Радио ВИДИН: Големият въпрос, когато говорим за Прехода, не е дали се е случил, а защо беше различен, спрямо съседни на нас държави, където наистина има декомунизация?

"Ако визирате Румъния, където буквално организираха бърз съдебен процес, военен процес, и бърз разстрел - не мога да го определя като някаква декомунизация сериозна. Най-малкото защото репресивните структури на стария режим останаха да действат необезпокоявани дълго време след това и бяха генератор на сериозна корупция, корупционни практики, които могат да се проследят във времето години наред, та чак до Кьовеши, която успя по някакъв начин да се пребори с това нещо. Разбира се, под натиска на западните партньори и със сериозна подкрепа от тях. Другите държави - Полша, Чехия, в известна степен Унгария и по-малко Словакия - там имат сериозни традиции в демократизма. Това са централноевропейски държави, които са били или част от империя от западен тип, или са успели през столетията назад във времето някак да генерират този импулс за гражданско участие. Не бива да забравяме Унгарските събития 1956, Прага '68, 80те години в Полша... В България такова нещо не се е случило. Ние сме специфична държава, в която налагането на волята и на реда на Съветския съюз е бил най-силен, тоест налагането на такъв тип режим, а причините са прости. Ние тогава сме били гранична държава с две натовски държави - Турция и Гърция, като първата е основният враг тогава. Съвсем нормално е режимът в Москва да наложи такъв ред тук, който да позволява да има абсолютно пряк и пълен контрол върху всички политически процеси, случващи се на тази територия. Защо е специфичен Преходът? Това са основните фактори. Избит един интелектуален елит през 1944 година, много силен, да не кажа и тотален контрол върху всички политически процеси, липса на дисидентски движения, сериозни такива. Единствените дисидентски движения са били свързани с реформа на системата, не толкова с промяна или смяна на системата. Включително и Желю Желев - не е пледирал за разпада на комунизма и за пълна демократизация на страната".

Радио ВИДИН: Дисидентското движение навсякъде в Източна Европа е създадено от интелигенцията. А ние такава, за съжаление, нямаме. 

"Посочих каква е причината. Тя просто е била систематично унищожена, избита директно през съдебни процеси, които са инсценирани. Понякога е било и без съд и присъда. Тези хора периодично са били затваряни в концлагери, нямало е как да се организира каквото и да е движение, което да промени системата".

Радио ВИДИН: Запознали сте се с изследването на "Мяра". Доста наши сънародници очевидно смятат, че Преходът не е свършил. Технически погледнато обаче свършил ли е или не?

"Има няколко интерпретации като отговор на този въпрос. Такива изследователски интерпретации. Едната от години е лансирана от Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, които през книга го направиха и заявиха, че Преходът е свършил с идването на Симеон Сакскобургготски в България и с неговото управление, влизането на България в НАТО и след това в ЕС. Да не говорим, че има много индикации, които показват, че Преходът в България е възможно да е свършил, когато вече сме възприели западния начин на политическа организация на обществения живот и преходът от планова към пазарна икономика. Това става след 96-97 година с реформите на Иван Костов. Но това са етапи от процеса на преход от една система към друга. Последната интерпретация е свързана с това, че Преходът в България ще приключи, когато ние бъдем изцяло интегрирани в европейските механизми и структури с приемането на еврото като парична единица. Тоест това може да ознаменува края на Прехода в България от една система към друга. Имайки предвид какви фактори влияят на българската политика и на българското обществено мнение, процесът не е необратим. Тоест Преходът може да свърши, но това не значи, че това е необратим процес, окончателно политически решение. Възможно е в един момент, ако някоя от тези партии, които настояват България да не приеме еврото, настояват страната да излезе от ЕС и НАТО, дойде на власт и някак успее да задава политическия дневен ред, това да се окаже, тази интеграция да се окаже неокончателна. Така в един момент ще се върнем назад в историческото си развитие до момента на възстановяване на някакви други механизми за управление на държавата".

Радио ВИДИН: Хванали сте малка част от онези години. Все още битува едно мнение, че "тогава е било добре". Това мит ли е?

"Кое е било по-добре, нека сега да се върнем назад във времето... дали празните магазини, в които имаше много малък асортимент от стоки? Дали ниските заплати? Дали безобразните условия на труд? Ако разгледаме статистиката от онези години, а и след това, първите 10-15 години на Прехода, можем ясно да проследим общата заболеваемост на хората, свързани с условията на труд. Има изключително много хора, които са работили в изключително лоши условия на труд и това е довело до редица хронични заболявания. Това ли е, което искат да се върне, българите? Дефицитът на стоките ли искат да се върне? Тоталният контрол върху всекидневието? Не мога да разбера... да, има някаква носталгия, казват си "тогава се ядеше истинска храна". Не, не се ядеше. Всичко беше отровено. Нямаше екологични норми, които да ограничават възможността предприятията да замърсяват околната среда. Разбирате, че в тези условия са се отглеждали някакви уж естествени натурални продукти... не е така. Искаме ли да се върне отношението на българските управляващи, на тогавашния елит, след ядрената авария в Чернобил? Милиони българи бяха изложени на изключително огромен риск от радиация, даже не е риск, а имаше завишен радиационен фонд. Ние като общество бяхме заблудени, че няма никакъв проблем. Има огромен здравословен ефект това върху поколения след тази авария, след неадекватното отношение на българските управляващи. Това са основните въпроси, които трябва да си задава всеки един човек, а не дали сме яли истинска храна, дали на село беше много хубаво, дали бабите ни и дядовците ни някак са живеели по-добре... не, не са живеели по-добре. Питайте който и да е български гражданин за живота на техните баби и дядовци - откъде са започнали, какво са имали, какво са им отнели, защото имуществото на много хора е отнето в периода на колективизация - животни, машини, поминък. Много хора, ако си зададат тези въпроси, няма да искат да се върне това време. Те живеят с носталгията по времето на тяхното детство, когато безгрижно са си играли на село с животните и с други деца и са се разхождали свободно където си искат и са усещали някаква измамна сигурност в това нещо".

Радио ВИДИН: Клишето, че нещо, което да е по-добро от демокрацията, не е измислено, е вярно. По-скоро трябва да се заздравява тази демокрация в отвратителните днешни условия.

"Сложен въпрос, на който няма еднозначен отговор. Демокрацията трябва да се заздравява, но как? През какви механизми, с кой? Кои са хората, които ще участват в това заздравяване? В момента имаме изключителна видима липса на желание за политическо участие в демократичните процеси. Тя е резултат от много фактори, в това число и тази пълна индивидуализация на живота до степен ние да генерираме позиции, политически включително, единствено и само през социалните мрежи и отникъде другаде... да сме податливи на всякакви внушения през социалните мрежи, да не можем да оценяваме адекватно кое е полезно и кое безполезно, кое е добро и кое е лошо, кое е справедливо и кое несправедливо... и единствено да го пречупваме не през нашата гражданственост, а през индивидуализма си, през нашия личен интерес. Това са фатални за всяко едно общество последователност от събития. Това не дава тази голяма картина, която е нужна на едно демократично общество, за да успее да генерира гражданска енергия за промяна или за укрепване на демокрацията. От това страдат и западните общества. България просто следва едни общи тенденции. От страда и САЩ - държава, която беше за пример по отношение демократичното си развитие, но се оказа, че и там има механизми, по които може да бъде разрушен този консенсус за демократизъм, за демократично развитие, за усъвършенстване на демократичните практики. Този процес на линейно развитие на демокрацията е приключил. В момента сме точно в противоположния процес - връщане малко назад във времето и търсене на отговор през други практики, които не са демократични - това са тоталитарните практики".

Радио ВИДИН: Вие сте част от онова поколение, което през 90те години е било разглеждано като месианско. Ще се роди ли ново поколение, което да издърпа България напред, да придаде нова визия, наистина демократичност...

"Иван Кръстев го беше казал преди много години съвсем ясно: месианството е психично отклонение. Трябва да се разделим с тази месианистична представа, че ние сме призваното поколение, което да промени по някакъв начин необратимо някакви политически процеси, някакви механизми и практики... не, няма как. Залавянето на месианството и търсенето на месии постоянно е във вреда, в ущърб на развитието на България и на българското общество като демократично общество. Дали ще се появи ново поколение? Появяват се постоянно нови поколения! Сега в момента расте поколението Алфа... Дали да залагаме всичко на това поколение Алфа, да отлагаме в бъдещето това развитие и промяна или ние да се хванем да организираме, да реализираме тази промяна сега, заедно с всички останали поколения... търсенето на отговор от някакви нови поколения, бъдещи поколения, е отчаяние от неспособността ни сега да се справим със ситуацията, нежеланието ни ние да поемем отговорност за справяне с тази ситуация. Естествено, знаете, търсим отговор в миналото през носталгични представи за Златния век или за поколенията, които вече ги няма, които са положили основите на нещо градивно или значимо... или да го търсим в бъдещето с някакви още неизрасни поколения, незнайно как ще израснат политически и граждански. Безсмислено е! По-добре е няколко поколения наред, които са в момента основата на това общество, да поемат отговорността за сега. Промяна сега! Не в бъдеще, не да търси решения в миналото, да търси решения във връщането към миналото".