30 биволовъдни ферми във Врачанско, фермерите изнемогват

През 2012 година броят на биволовъдните ферми в страната се е повишил с малко над 10 %, повече са и отглежданите животни. Това отчитат от Асоциацията на българските биволовъди. Има ли почва биволовъдството в региона или е просто екзотика желанието на хората да отглеждат биволи- на този въпрос търсим отговар в "Земята, която ни храни".

Оказва се, че врачанска област е една от малкото в страната, в които все още се отглеждат биволи, съобщи сътрункът на РАДИО ВИДИН Жоро Александров. От отглежданите 861 животни, 600 екземпляра са женски. През 2012 година във Врачанско е бил отбелязан ръст на създадените ферми у нас с 8.5 на сто, а със 7 пункта са се увеличили отглежданите животни, като в областта най-голям е бил броят на едрия рогат добитък. Фермерите, занимаващи се с биволовъдство, не дочакаха миналата година парите си по мярка 215, отпускани от ЕС. Пропуснатите ползи са по 500 евро на глава добитък. Тъй като средства по това направление изобщо не са отпускани, държавата е загубила от тази инициатива около 600 милиона евро. Ако правителството не съумее да прехвърли тази колосална сума към другите мерки, предвидени за развитие на земеделие, страната ни ще ги загуби и това ще се окаже фатално за следващия програмен период от 2014 до 2020 година, притесняват се биволовъдите от Врачанско.

"30 фермери от Врачанско са регистрирани в Асоциацията на българските биволовъди. Ферми има в Камено поле, Габаре, Върбица, Роман. Регионът е беден, няма пасища. Това е основно препитание за много от хората, а изискванията- често са непосилни. Друг проблем е и ниската изкупна цена на млякото, което е с доказани качества. През лятото е изкупувано като краве- на 50 стотинки, което е подигравка. Положителното е, че в сектора са заети предимно млади хора"- каза председателят на Асоциацията Марина Цанкова.

Едно е ясно, ако се изчистят всички неуредици- за биволовъдство в региона има място. Ферми има и в Монтанско. В тях се отглеждат биволи от новата българска порода Българска Мурра, която е официално призната през 2001г. Породата е получила своето международно признание, като една от най- високомлечните в Света. Тя се използва като "генетичен източник" за развитието и породното подобряване на биволовъдството в 11 страни от 4 континента, където разнася славата на България. Това са Австралия, Азербайджан, Венецуела, Германия, Грузия, Дания, Корея, Колумбия, Румъния, Турция, Филипините. Най- широко е нейното разпространение във Венецуела, където се отглеждат над 50 хил. биволи от породата Българска Мурра и нейните кръстоски или половината от националната популация биволи на тази страна.

В "Земята, която ни храни" засягаме и темата за преструктурирането на фермите във Видинско в съответствие с европейските изисквания. Има ли закрити ферми, има ли интерес към отглеждането на друг вид животни- разговаряме с д-р Валери Велков- отдел "Здравеопазване на животните" в Областната дирекция по безопасност на храните във Видин.

"В края на 2013 година изтича вторият гратисен период за достигане на ветеринарно-санитарните изисквания за качеството на млякото, като се преструктурират българските млечните ферми от II-ра в І-ва категория. Към момента фермите ІІ категория във Видинско са 22, те имат срок до края на годината да се прекатегоризират. 27 са фермите- І категория в областта. Процесът на категоризяция трае около три месеца, затова стопаните не трябва да чакат последния възможен момент. През 2012 година има няколко ферми от ІІ категория, които прекратиха своята дейност, заради невъзможност да изпълнят европейските изисквания. Възможно е от следващата година да има проблем и недостиг на сурово краве мляко"- прогнозира д-р Велков. Според него млекопреработвателите също трябва да стимулират фермерите, за да не изчезне животновъдството като бранш. Все пак, добрата новина е, че има инвестиционен интерес към строежа на овцевъдни, козевъдни и зайцевъдни ферми, за сметка на намаляването на говедовъдните ферми във Видинско.

Не е тайна, че има общини, в които няма нито една ферма, останали са само единични стопани с по няколко животни. Двама такива определят себе си като последните мохикани. Семейството на Любица Кънчева от видинското село Делейна е единственото, в което се отглеждат крави. Ромил Кирилов от село Антимово, заедно са още двама-трима, са последните, които могат да се нарекат животновъди. Това, за съжаление, е съдбата и на много други дребни животновъди в региона...