Цонка Пеева: "Биволовъдите са в "задния двор" на животновъдството"

"Земята, която ни храни" гостува на биволовъдната ферма в монтанското село Сливата, в която се отглеждат над 100 животни. Фермата е построена през 2001 година, специално за отглеждане на биволи- заради наличието на блато и блатна растителност, необходимо за отглеждането на биволи. С управителя Бонка Георгиева и отговорника на фермата Евтимия Иванова си говорим за трудностите при отглеждането, за основните проблеми в сектора, за качествата на млякото и характера на животните. Пак по темата Цонка Пеева- председател на Асоциацията на биволовъдите ще каже получава ли нашата порода биволи- Българска мура, достойното място, което й се полага.

Срещаме се с Бонка Георгиева- агроном по професия, с втора специалност - финансова и счетоводна дейност на фирмите. Бонка е управител на фермата, от самото й създаване- вече повече от 10 години.

"В животновъдството се работи много трудно. Няколко години получавахме средства по Програмата за селските райони- агроекологичната мярка. Миналата година не успяхме да изчистим пасищата- каквито са изискванията по мярката, заради което ни санкционираха. Не успяхме да изпълним и нитратната програма, за която ни трябват над 180 000 евро- средстава, непосилни за нас. Трудно е, със средствата от реализираното мляко не успяваме да покрием разходите си. Оцеляваме някак си..."- очерта основните проблеми Бонка. Според нея държавата не отделя достатъчно внимание на биволовъдството. Не са създадени и необходимите условия.

"Не е уреден въпросът с пасищата- биволите обичат мочурливите места, затова и фермата е построена на такова място. В наредбата няма категория "пасище в блато", което не може да се поддържа както останалите. Не е решен и въпросът с предаването на животни на кланници или изкупвателни организации, както и транспортирането до екарисаж. С всеки изминал ден се увеличава и цената на смеските, с които се хранят животните"- сподели Бонка.

Едва от 3 години отговорник на фермата е Евтимия Иванова. И според нея не е много лесно да се работи с животни. Познава всички животни по номера, свикнала е и с характера им.

"Биволите са кротки, свикват с хората, които се грижат за тях. Умни и паметливи животни са, но помнят дълго, когато някой им е сторил нещо лошо- особено бикът"- каза Евтимия, като си спомни случай, при който пастира е бил нападнат, заради това, че е ударил животното.

42-ма фермери, членове на Асоциацията на биволовъдите отглеждат 1600 дойни животни- всички те са от породата Българска мура, създадена у нас преди 40 години.

 

"За съжаление, държавата не отделя достатъчно внимание на породата. Все още фермерите, които отглеждат биволи са "в задния двор" на животновъдството. Има толкова изисквания и наредби, които са неизпълними, когато говорим за отглеждането на биволи. Но явно тези, които ги пишат, са хора, които никога не са се сблъсквали със животновъдството, никога не са газили с калните ботуши в оборите"- каза и председателят на Българската национална асоциацията по биволовъдство Цонка Пеева.

Колкото до млякото на биволите, знае се, че е хранително и много полезно. Според изследвания, в сравнение с кравето, биволското мляко съдържа с 58% повече калций, с 40% повече протеин и с 43% по-малко холестерол. В него се съдържат голям брой витамини А, Е и С. Биволското мляко е с висока хранителна стойност и ниска калоричност. То е изключително полезно за здравето на хората, поддържа имунната система и общата жизненост. Препоръчва се на болни от левкемия, млечна алергия от други видове млека и др. Изследванията у нас след аварията в Чернобил показват, че биволското мляко е с най-ниско съдържание на радиоактивни елементи...

В сезона на валежите и градушките, за състоянието на посевите, лозята и овощните насаждения и грижите за тях, си говорим със Сашка Георгиева от отдел "Растителна защита" към Областната дирекция по безопасност на храните.

"На този етап посевите със житни култури са в добро състояние. Намират се във фаза млечна зрялост. От икономически важните вредители се наблюдава излюпване на вредна житна дървеница- при обследванията е констатирано наличието на ларви до прага на икономическа вредност. Там, където се забележи по-голяма плътност на неприятелите, трябва да се вземат мерки"- каза Сашка Георгиева.

Високите температури и периодичните валежи създават условия за развитие на гъбните болести в лозята- основните са брашнеста и обикновена мана и сивото гниене. Желателно е да се проведат третирания със системни фунгициди. От интензивни грижи се нуждаят и овощните насаждения. Една от икономически важните болести е струпясването- през този период трябва да се ползват системни фунгициди. Сега се извежда борбата и срещу ябълковия плодов червей и листните въшки, листогризещи гъсеници и ларвите на калифорнийската щитоносна въшка. При костилковите видове се следи за източен плодов червей, сливов плодов червей и клонков молец. Могат да се извършват комбинирани пръскания.

"Продуктите за растителна защита трябва да се купуват от селскостопанските аптеки, да са разрешени и регистрирани за съответния неприятел. Стопаните трябва да ползват съветите на агрономи"- посъветва Сашка Георгиева и припомни, че е добре да се третира рано сутрин или привечер, при хубаво и безветрено време.