Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Живот, отдаден на пшеницата


Днешното издание на "Земята, която ни храни" посвещаваме на личността и делото на нашия земляк- Тодор Рачински, човекът, който пише първите страници в историята на селекцията и генетиката на пшеницата. Плод на неговия упорит труд са 23 сорта пшеница, доказали се във времето, някои от тях се използват и до днес. За ролята на Тодор Рачински говори агрономът от Враца Борис Джунов, който е инициатор за създаването на салон на селскостопанските специалисти, носещ името на Тодор Рачински. Своите спомени споделя и проф. Иван Панайотов, който дълги години е работил редом с известния селекционер. В предаването ще чуем и архивен запис с изказване на самия Тодор Рачински- изявлението на Тодор Рачински е по повод публикации за пшеницата, на тема: "Защо не може да се повиши производството на зърно над 400 кг. от декар?" За финал Катя Борисова ще ни отведе край прочутия в три области селски казан в село Гюргич- как се прави гюргишка юнашка ракия.

Във Враца преди малко повече от две години бе открит салон на селскостопанските специалисти на името на селекционера Тодор Рачински. Салонът се намира на площад "Христо Ботев" и бе открит в присъствието на агрономи, зърнопроизводители, представители на поделенията на министерството на земеделието и храните, ученици и наследници на Тодор Рачински. С личността на Тодор Рачински ни запознава агрономът Божидар Джунов, който от 1958 година работи в областта на семепроизводството и е инициатор за създаването на салона във Враца: "Тодор Рачински е от хората, които в онези години, както ги наричат - годините на "застоя", направиха така, че научната мисъл се превърна в материя, създавайки сорт, който на полето дава далеч повече добив. След 1974 година, създавайки новите сортове, достигнахме добиви до 450 кг. от декар. Това изпрати България в първата десетка в света по среден добив. Тогава бяхме и на първо място по добив на глава на населението. До края на живота си, Тодор Рачински се откроява със своята работа, с натрупания опит, с хъса с който работи. Той познава добре културата пшеница, изключително добре подготвен е в областта на генетиката- това му дава възможност да създаде първия български сорт "Русалка", след това създаде и останалите, с които остава в историята. Някои от тях се използват и до днес."

Много са последователите на Тодор Рачински, някои вече не са между нас, но всеки един от тях е категоричен, че пшеницата е смисъл на неговия живот. 45 години проф. Иван Панайотов работи върху генетиката и селекцията на пшеницата, но първите му стъпки започват именно под ръководството на Тодор Рачински. Ето какво си спомня той: "През 1967 година се явих на конкурс за редовен аспирант в Института по пшеницата и слънчогледа в Генерал Тошево. Тодор Рачински беше в изпитната комисия. Той беше първият човек, с когото започнах работа. Той беше и мой консултант в бъдещата ми генетическа и селекционна работа. След смъртта му, поех огромната отговорност да продължа неговата работа. Ролята на Рачински в българската селекция има решаващо значение, защото той е основоположник на една нова възможност в селекцията, чрез използване на нов генетичен материал, чрез който продуктивността на пшеничените сортове у нас се увеличава значително. Ной е родоначалник на сортовете с ниско стебло, устойчиви на полягане, висока продуктивност на класа и високо качество на зърното. Тогава това направление в световната селекция беше нещо ново. Тодор Рачински е наша, българска скъпоценност, национален капитал. Във времето на разрушаване на народността, на науката, на селското стопанство и всичко, създадено с много труд, трябва да запазим нашите национални ценности"- каза Иван Панайотов, д-р на селскостопанските науки, професор селекционер, създател на новия сорт пшеница НОВЕ. Той не пропусна да каже, че в онези времена Тодор Рачински е световно известен и признат, а всъщност е бил скромен и искрен човек.

Тодор Рачински е човекът, който създава най-висококачествените сортове пшеница у нас като "Русалка", "Славянка", "Юбилей", "Лудогорка", "Чародейка" и „Тошевка", "Пряспа" и "Янтър". Той пръв оценява и използва световните селекционни постижения и ги въвежда в селскостопанската практика в България.

Именно затова задачата на всички онези, които са се докосвали до личността на Тодор Рачински, е да съхранят паметта му. Правят го- 9 години след смъртта му, през 1989 година името на големия български учен- селекционер и генетик, е вписано в "Златната книга" на Института по изобретения и рационализации в София. Това е признанието на държавата. Същата година в гр. Генерал Тошево е открито и земеделско училище, чийто патрон е Тодор Рачински. На 11 май 1995 година е учредена фондация на името на Тодор Рачински. Нейна основна цел е да бъде уважен живота и делото на селекционера, де се извади от анонимност труда на селекционерите и семепроизводителите. През 1997 година на мястото, на което е загинал- край института в Генерал Тошево, е поставен каменен къс, взет от подножието на връх Околчица. За него напомня и паметна плоча, поставена на родния му дом във Враца. Сборник с всичко, написано от Рачински за пшеницата, книгите "Без памет няма бъдеще" и "10 години фондация "Тодор Рачински", редица организирани прояви и дни на пшеницата, са все онези късчета съхранена памет. И до днес неговото дело продължава да живее, защото и до днес някои от неговите сортове се използват и заемат не малка част от засетите посеви. Много е направено, но със сигурност може още. Защото Тодор Рачински е една от малкото безспорни личности, отдали живота си за развитието на българската аграрна наука и българското земеделие. Да, развитието не може да спре, несъмнено селекцията се развива, под различни форми. Независимо от това, примерът на нашите предшественици, поставили и развили основите на българската селекция ще остане съхранен за поколенията- така завършва публикацията на проф. Иван Панайотов в юбилейния сборник по повод 80-годишнината от рождението на селекционера Тодор Рачински.

 

В "Земята, която ни храни" отскачаме до село Гюргич, община Ружинци. "Липсата на питейна вода компенсираме с хубава ракия"- така се шегуват в селото и макар да нямат канализация, автобус или аптека, например, селският казан е известен в три области. Не случайно той е първото нещо, което се вижда от всеки новодошъл. В Гюргич се гордеят с ракията, която правят. Наричат я дори "гюргишка юнашка" ракия, защото в местния казан се варят големи количества - трябват поне 200 кила джибри или плодове, за да тръгне най-малкият от трите им казана.

"Хубавата ракия става от хубав материал. За да стане хубава ракия, трябва да й се направи препек. За мен хубавата ракия е около 50-52 градуса, ако е с по-нисък градус, вече е патока"- каза пред Катя Борисова една от жените, окупирали казана в Гюргич- Лилия Иванова.

А за да научите повече за гюргишката юнашка ракия- чуйте звуковия файл.

По публикацията работи: Йорданка Герасимова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена.  По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..

публикувано на 16.09.24 в 09:00

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00