На Бъдни вечер с Радио ВИДИН

Основната тема в "Посоките на делника" днес: На Бъдни вечер с Радио ВИДИН- какво знаем за празника, какво от старите традиции и сега е приложимо, какво си пожелаваме в нощта на Рождество?

В българската обредна традиция на днешния ден за трапезата се приготвят само постни ястия. В огнището гори цяла нощ голямо дърво, наречено "Бъдник", а ритуалното пожелание е в сърцата на хората от всеки дом така да гори надеждата за добро бъдеще, за мир и благоденствие, здраве и късмет. Основно ястие на бъднишката трапеза са сърмите и сушените червени пиперки, пълнени със зрял фасул. До тях трябва да има купичка с кисело зеле- срещу чужда завист; глава чесън- срещу уроки и орехи- за богатство и здраве. И още- ябълка, дюла, сушено грозде и сушени сливи. По парче печена тиква за всяко от децата. Сол и бъкличка с вино завършват празничната подредба.

Домовладиката прекажда храната с въглен от огнището и щипка тамян. Първото парче от обредния хляб слага пред иконата на Божията Майка- дар за всички отминали в небитието прадеди, които са създали този род. В старите минало-свършени времена на празничната трапеза домовладиката раздавал парчетата от "боговицата" и така напомнял на всеки член на семейството какви ще са задълженията му през следващата година- синовете ще орат, сеят и жънат, ще се грижат за стадата и добитъка, ще отглеждат лозя и ще правят вино. Снахите ще шетат у дома и ще помагат на полето. След разпределението на задачите почвала веселбата.

Доколко е възможно в автентичен вид да пазим празника във всеки дом и днес- с този въпрос отидох в Етнографския музеен комплекс във Враца, при Йорданка Манкова:

"Не можем изцяло да възродим празника. Но защо да не сложим червения кръстат месал на масата? Той стои много хубаво на снежнобялата покривка. Баницата с дреновите пъпчици. Свещичката- тя може да бъде символ на огъня в огнището, на светлината, която внася уют в дома ни. Могат стопанките да направят кравайчета за децата. Етническа окраска в съвременния ни празник ще внесе едно кратко и лесно наричане: "Както е сит този хляб, така да е сита годината ни. И да даде Господ колко зрънца са у него, млети и премлети, вети и превети, сети и пресети, толко здраве, чест и сговор в нашата къща." Народът ни е гениален. Той има толкова поетични хрумвания... Нима не искаме и днес семеен сговор, топлина и късмет в дома си"- казва Йорданка Манкова.

Още нещо ми разказа тя- как през 70-те години на миналия век чула и запомнила от баба Симеона Ашламашка от село Михайлово следното: "Народната песен, мале, е иманье без довършуванье. Него ни молец го яде, ни огин го гори, ни крадец го краде". Думи, които Йорданка Манкова записала и запазила в сърцето си чак до 2012 година, когато точно така нарекла съставения от нея сборник с народно-песенно наследство от Врачански регион- "Иманье без довършуванье". Защото сега е нашият ред- на следващото поколение българи- да предадем това "иманье без довършуванье" на идващите след нас.

Какво са правили някога мъжете на този ден- ни разказва Авакум Бондов от видинското Ново село, който влезе в ролята на домовладиката от стари времена и ни върна при стария новоселски говор:

"Да даде Бог све, що има на астал, да съ роди овуй годину. Да е мир по Земню и добро умъч човеци. Здраве и берекет. И да ви кажъм, дъца мои, къ никой нъ е по-голем от леб."

Познавам един човек, който с любов и широка усмивка събира, пази и прилага в делници и празници изнамерените от него "старински" работи. Той обича често да превзема кухнята със стари рецепти. Няма колега от Северозападното журналистическо войнство, който да не го познава, защото той е и една от емблемите на сдружение "Резерват Северозапад".

"Ще спазим и тази година традицията на Бъдни вечер да са само постни ястия. Ще има на трапезата пръстени съдове, дървени прибори, бъкличка с червено вино. И постен боб, по рецепта на баба ми Вана от село Дражинци, сварен в 100-годишно гърне, което тя ми е оставила. Бобът се вари. Отделно се смачква червен лук- смачква се с кълцаник, в дървено гаванче. Добавят се сол и сух копър. Всичко това се добавя в гърнето, доувира и бобът е готов. Лесно и много вкусно"- споделя Красимир Каменов старата сигурна рецепта.

Последни наставления как се замесва и пече обредният хляб "Боговица" ни дава от празника на Община Видин "Бъдник" секретарят на читалище "Просвета" във видинското село Градец- Пролет Борисова. Наставленията записа Нора Йоцова:

"Бъдникът е соден хляб. Най-важна е символиката, с която е изпълнено лицето на хляба. Стопанката поставя на хляба всичко, което й е мило и драго- къщата, членовете на семейството, животинките, оборът, колата, с която се ходи на полето. И трите късмета- парата, солта и дряна- символи на имот, духовност, дълголетие."

Бъдни вечер е домашен празник. Позната ли е тази традиция в съвременното българско семейство и ще посрещнат ли видинчани полунощ заедно?

"Да. Ние много държим на семейните традиции. Събираме се с най-добрите приятели на моите родители и посрещаме празника заедно. Мама е много вярваща и спазваме всички ритуали. На трапезата са само постни ястия. Разказваме на децата как се е родила историята за добрия Дядо Коледа- Свети Николай, който тайно оставял подаръци на хората, които имат нужда от помощ"- казват в анкета видинчани. А ето какво е най-ценно от пожеланията:

"Искам да сме здрави през цялата година. Не искам нищо, което се купува с пари. Защото пари винаги може да се намери начин да се изкарат. Но не можеш да си купиш здраве, любов или щастие. Искам да съм с близките ми на празниците. Много ми липсва сестра ми, бих искал да си дойде! Да бъдат всички усмихнати и щастливи! Да сме по-добри. Да сме заедно. Това е най-големият подарък за мен. И нека новата 2014 година да е по-добра от старата."

Нека и ние спазим създадената през миналата година традиция на Радио ВИДИН- да подадем на празника ръка на едно видинско семейство, което трудно се справя с живота си само. Ще бъде хубаво, ако успеем тази година върнем на самотната майка Христина Георгиева вярата, че доброто го има и че по Коледа се случват чудеса. Когато месите хляб за своите деца, замесите една малка питка в повече, приготвите две сърми в повече, отделете от своята празнична трапеза две ябълки, шепа орехи, парче тиква! Няма по-топло и по-истинско чувство от това да споделиш хляба си с друг човек. Ще ви очакваме на 24 декември- с вашите дарове за Бъдни вечер, в РАДИО ВИДИН, на последния етаж в сградата на Бюро по труда, до 17 часа.

Най-важната новина днес е очакването на Рождество. Нека поне за един ден в годината Планетата е населена с деца, които вярват във вълшебни приказки и да отворим сърцата си за добро!  А точно сега за мен е време да изпълня едно обещание- ред е на извънредната ни празнична рубрика "Разкажи ми приказка за Бъдни вечер". Внимателно отварям звуковата поща, за да чуем какво ни е изпратила Петя Генова от Берковица. И нали знаете, че на Бъдни вечер небето се отваря! Ако успеете да видите това, то бъдете сигурни, че най-съкровеното ви желание ще се сбъдне!

"И тази Коледа дойде. Нито ми е радостно, нито ми е тъжно. Само малко напрегнато. Ако и тази година Богдана остане без подарък, няма да си го простя. Искам само да й купя подарък. Колкото и да е мъничък. Само това искам. Вървя из безлюдните улици. Главата ми нищо не ражда. Но имам още няколко дни. Може пък да измисля нещо. В бялото, в снега, виждам алено петно. Приближавам се. Виждам червено сърце! В първия момент не съзнавам, че е на гърдите на малко бяло мече. Вдигам го. Ярко червеното ме заслепява - сърцето  едва се крепи върху гърдите на  плюшения мечо на два-три конеца. Иначе му личи, че е обичано, гушкано мече. Бързо се изправям, искам да го върна на детето, което го е загубило. Но наоколо няма никого. Решавам да го взема- идеален, топъл, любящ подарък. Ще го изкъпя и готово. Моето малко момиче умее да цени такива неща. Как ще се зарадва само!

Издебвам момента, когато Богдана е на училище. Малко сапун и вода и мечето е като ново! Решавам да оставя сърцето така- на два-три конеца, да се знае, че играчката си има история. Като я знам Богдана с каква фантазия е, цял роман ще напише само от това! Увивам играчката, нямаме елха, под която да я сложа, но докато принцесата ми спи в Коледната нощ, ще я оставя  до възглавницата й. Първо нея да види като отвори любопитните си очички.

"Мамооооооооооооооооо!" Гласът на дъщеря ми е почти истеричен. Влизaм в стаята и я виждам- разрошена, поруменяла от вълнение, с искрящи очи. Танцува по нощница и се киска точно като дете, направило беля, за която знае, че няма да му се карат.

"Той дойде, мамо, тази година не ме забрави! Сигурно съм била много послушна, нали, мамо! Може ли да отворя подаръка, мамо?"

Аз само кимам, вълнувам се, може би повече от нея. След минута бялата пухкава топка вече е в прегръдките й. Отново се завърта с валсова стъпка из стаята, пее новата коледна песничка, която е научила в училище.

"Мамо, много е хубаво новото ми мече.  Дядо Коледа сигурно е видял, че моето старото вече съвсем е скъсано. И едното му око го няма, и опашката. Ама няма да го хвърлям- и него си го обичам. Сега ще си имам две другарчета. Сънчон ще се казва новото, защото дойде докато спях!"

"Хубаво име, казвам. - Отива му", усмихвам се облекчена. Колко е лесно да направиш едно дете щастливо! След час сме на площада. Има музика, песни, усмихнати хора. Богдана гордо размахва новото бяло мече, сърцето му- и то сякаш се е поизпъчило. Сънчон явно харесва новата си собственичка. След малко виждаме едно момченце, горе-долу на Богданината възраст. В ръцете си стиска голям, лъскав робот, който аз никога няма да мога да си позволя. Момченцето не се радва, гледа сърдито и намусено.

"Тъп подарък. Може само да ходи и да говори!"- продължава да се цупи малкият. Изведнъж Богдана се втурна към детето.

"Ето, вземи моето мече, подарявам ти го! Аз имам и друго. Трябва да има какво да гушкаш вечер! Казва се Сънчон!"- дъщеря ми почти набута играчката в ръцете на изненаданото хлапе. После лекичко му помаха: "Весела Коледа, момченце!"

"Мамо, нали не се сърдиш? Този робот беше толкова твърд и ръбест. Него не можеш да гушкаш!"

Моята малка голяма първокласничка.  До кога ли ще се уча от нея. Прегърнах я силно.  Хубава Коледа е това. Всичко си имаме, всичко...- Петя Генова.

Да, по света със сигурност има много места, където климатът е по-мек; икономическите условия по-добри; социалната среда по-спокойна. Със сигурност има обаче и места, където животът е много по-труден от нашия. За едни от тези места знаем, за други- не. Е, ние сме българи. Ние живеем тук и сега. И това е нашият живот.

Във Враца тече Дарителска кампания в помощ на бездомните хора, които са подслонени в Центъра за временно настаняване във Враца. Дарете чисти и здрави дрехи и обувки, санитарни материали, пакетирани и консервирани храни. Центърът за временно настаняване се намира в сградата на бившето училище "Давид Тодоров", в жк "Дъбника".

Благотоворителна кампания върви и в Берковица- на площада е разположена шатра, в която членове на Ротари клуб предлагат на гражданите да направят символично дарение- 1 свещичка за един лев. Паралелно е отворена и банката за идеи за бъдещето на Берковица. Кампанията ще продължи до 25 декември, а събраните средства ще бъдат дарени за деца-сираци и на социално слаби семейства.

© Снимка: Архив Радио ВИДИН 24 декември 2013 година

Във Видин от 16:00 часа пред входа на катедралния храм "Свети Димитър" ще бъде представена театрална възстановка на Рождество Христово. "Пресъздаването на свещената история на Рождество Христово е организирана от енориаши при катедралния храм, като в постановката ще вземат участие граждани и гости на Видин. А след тържеството ще бъде раздадена и бобена чорба- за здраве и духовна радост", каза за Радио ВИДИН архимандрит Поликарп.

Надявам се, уважаеми слушатели, да сте в светла, топла и уютна домашна обстановка и заедно с най-близките си хора да се подготвяте за посрещането на Бъдни вечер! А за тези, които са на работа- зад волана, в магазини и ресторанти, в болнични заведения, бензиностанции и хотели, полицаи, пилоти, военни- дано имат възможност да слушат радио- ние ще се погрижим и те да имат светла и приятна рождественска нощ- защото в тази нощ никой не трябва да бъде сам! Останете с Радио ВИДИН!

Тази вечер в полунощ ще се поздравим на различни местни наречия с "Честито Рождество!" Но в душите на всички ни ще изгрее една и съща звезда- Витлеемската звезда на надеждата, за да ни върне при корените ни с онзи вечен библейски благослов от "Евангелието" на Лука:

"Слава във висините Богу, на земята мир и между човеците- благоволение."