Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Правят музей на открито в памет на Тодор Рачински

Снимка: Радио ВИДИН


Темите в "Земята, която ни храни":

* Преди дни във Враца тържествено бе чествана 85-годишнина от рождението на известния селекционер Тодор Рачински- репортаж на Жоро Александров;
* Видин бе домакин на разширеното заседание на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите, на което бе отчетено състоянието на посевите;
* Гост в "Земята, която ни храни" е зърнопроизводителят от видинското село Делейна Емануил Кирилов.

В "Земята, която ни храни" си спомняме за Тодор Рачински. За него, казват, че пшеницата е смисъл на живота му. Тодор Рачински пише първите страници в историята на селекцията и генетиката на пшеницата. Във Враца преди три две години бе открит салон на селскостопанските специалисти на името на селекционера. Салонът се намира на площад "Христо Ботев" и бе открит в присъствието на агрономи, зърнопроизводители, представители на поделенията на министерството на земеделието и храните, ученици и наследници на Тодор Рачински. Инициатор за създаването на салона бе агрономът Божидар Джунов, който от 1958 година работи в областта на семепроизводството, а преди дни тържествено бе чествана 85-годишнината от рождението на Рачински.

На 6 юни цветът на родната наука се събра във Враца, за да се включи в отбелязването на годишнината. Поводът беше отбелязан почти месец преди навършването на годишнината от местната едноименна фондация, а домакин на проявата беше нейният председател Божидар Джунов. На тържеството присъстваха председателят на БАН академик Стефан Воденичаров, водещи учени в областта на земеделието, сред които ръководителят на Геномния център акад. Атанас Атанасов, ръководителят на Стопанската академия доц. Христо Бозуков, както и  други съратници на Рачински. Всички, които уважиха повода, се изказаха ласкаво за Тодор Рачински.

Снимка"Делото на Тодор Рачински остави своята следа, макар че от неговата нелепа смърт изминаха повече от 30 години. Зародишната плазма на сортовете българска пшеница, която той остави, помагат на родните сортове да устояват на жестоката конкуренция от чужбина..."- каза акад. Атанас Атанасов.

"Ние изпитваме огромно уважение към делото на нашия съгражданин, учен и селекционер в сферата на семепроизводството. Тодор Рачински доказа, че знанието и науката са неделима територия..."- каза и кметът на Враца Николай Иванов, който също уважи събитието. Градоначалникът връчи почетният плакет на Враца на председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров за приноса му в науката и отношението към Враца.

Воденичаров, който през септември навършва 70 години, си тръгна от града под Околчица и с награда от фондация "Тодор Рачински”, която му беше връчена от Божидар Джунов.

Снимка"Това, че вие правите тези неща, че продължавате да почитате Тодор Рачински е похвално. Ако това се случва на повече места в България, тогава нещата ще тръгнат към добро. Искам да ви поздравя, защото това, което правите, никой не ви е накарал насила... Тодор Рачински с живота и делата си защити една известна максима, че от хляба по-голямо няма!"- не скри вълнението си от двете отличия акад. Воденичаров, като допълни, че един от приоритетите на държавата е развитието на селското стопанство.


В чест на годишнината от фондацията издадоха книга, посветена на живота и делото на Тодор Рачински. По време на честването за 85-годишнината на изтъкнатия учен в родния му град стана ясно, че в СОУ "Христо Ботев“ във Враца ще бъде изграден музей на открито в негова памет. Музеят ще се намира във втората база на училище "Христо Ботев”- в бившия Полувисш медицински институт. В него ще бъдат засети 23 вида пшеница, селектирани от Рачински. Семената бяха донесени във Враца от ръководителя на Селскостопанската академия проф. Христо Бозуков:

"Похвална е инициативата ви да създадете жив паметник на агронома, записал името си в златната книга на Института по изобретения и реализации в София…"

КОЙ Е ТОДОР РАЧИНСКИ
Тодор Николов Рачински е роден на 4 юли 1929 г. във Враца. Завършва висшето си образование във  Висшия селскостопански институт "Г.Димитров” в София през 1953 г. Записва името си в родната наука със серия от успешни селекции на сотрови семена пшеница, които днес се отглеждат по целия свят. Работата му е призната в университета в Небраска, САЩ, чийто изследователски институт ги изпитва и потвърждава тяхната висока класа. Тодор Рачински е човекът, който създава най-висококачествените сортове пшеница у нас като "Русалка", "Златия", "Славянка", "Левент", "Враца", "Юбилей", "Лудогорка", "Чародейка" и "Тошевка", "Пряспа" и "Янтър". Той пръв оценява и използва световните селекционни постижения и ги въвежда в селскостопанската практика в България. Освен успехите си в селекцията на сортовете пшеница, Рачински разработва и теоретични и методични въпроси от генетиката на пшеницата. Усилията му са прекъснати от нелепа катастрофа, в която загива на 26 декември 1980 г. Умира край опитното поле на Добруджанския земеделски институт, чийто директор е от декември 1974 г.

В звуковия файл чуйте и архивен запис с гласа на селекционера Тодор Рачински.

СнимкаЗадоволително е състоянието на посевите в област Видин, но количеството на пропадналите площи е значително. Това каза по време на разширеното заседание на Националната асоциация на земеделските производители Александър Александров, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите. От заявените за обследване 66 000 са обходени 61-а 000 дка, като 25 000 дка от площите са пропаднали на 100 процента.

Забавено е развитието на пролетниците в Монтанско, на места има и незасети заради проливните дъждове площи. Есенните посеви са в добро състояние, отчете председателят на Монтанския съюз на зърнопроизводителите Зарко Иванов. Във Врачанско голяма част от пшеницата е засегната от болести и неприятели, съобщи и председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Румяна Ангелова. Тя определи състоянието на пшеницата като "критично".
На Разширеното заседание на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите бе обсъден и въпроса за финансиране на проект на Изпълнителната агенция "Борба с градушките", като бе взето решение Асоциацията да се застъпи за проект за разширяване обхвата на полигоните. Зърнопроизводителите засегнаха и проблема за картелни споразумения на търговците за изкупуване на зърно. В края на заседанието зърнопроизводителите подготвиха декларация, като призоваха за неотложен дебат в сектор "Земеделие".

СнимкаВ "Земята, която ни храни" гостува Емануил Кирилов от видинското село Делейна. Той е един от първите събеседници в предаването. Емануил обработва земя- около 3000 декара, основно в землището на град Видин. Без да навлиза в подробности, се връща в началото- преди 14-15 години:

"Започнахме малко несериозно, занимавахме се с мелничарство и хлебопроизводтство, с годините те останаха на заден план и навлязохме в земеделието. Не сме съвършени, но се учим да работим модерно земеделие- с подходящите семена, препарати, следим прогнозите и новостите в областта..."

Тази година, заради продължителните валежи, а и заради това, че отводнителните канали, които трябва да извеждат подпочвени води към помпените станции, не се поддържат, част от посевите на Еменуил са престояли дълго време под вода. Това не е първи случай, в който Емануил е бил свидетел на чужди грешки, които са му коствали лични средства- негови посеви се бяха наводнили преди няколко години, когато все още се строеше инфраструктурата за Дунав мост 2:

"Тогава "Напоителни системи" бяха подписали проект, който изключва прокарване на водостоци под пътя. Нивите се наводниха и имахме големи загуби. По решение на министерството тогава за 300 декара ни платиха 700 лева- твърде малка сума."

Емануил обработва около 3000 декара земя в землиището на град Видин- повечето от нея е под аренда. Убеждава хората да отдадат земята си с коректното си отношение към тях и добрите ренти. За изминалите години е минал през много трудности, има още на какво да се научи, но е обнадежден, че земеделието у нас има бъдеще.

"Когато започна бурното развитие на земеделието, държавата даде възможност на определени кръгове с много пари да навлязат в земеделието. Така лишиха голяма част от желаещите да работят. След целия срив от повече от 20 години в сектора, бавно може да се започне, но все пак има надежда. Земеделието ще го бъде- докато има хора, които сериозно искат да работят!"  



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена.  По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..

публикувано на 16.09.24 в 09:00

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00