Във видинското село Връв откриха жътвата с традиционен ритуал. Организатор на събитието бе местна арендаторска фирма и читалище "Съзнание"- Връв. "Жътвата е празник. Днес е денят, в който започваме да прибираме хляба с висока почит и уважение, и нека като предците ни се научим да отсяваме зърното и плявата"- каза в началото на празника Мая Петкова, която обработва близо 6000 декара земя в землището на село Връв и отглежда пшеница, лимец и слънчоглед за ядене.
Молебен за здраве и берекет извърши отец Мариян. Самодейките от местното читалище зажънаха първите класове със сърпове, като наричаха:
"Да дава бог плодородие и берекет! От един стрък-два класа! Да е сита годината! Да преливат хамбарите!"
Стопанката на нивата от своя страна благослови първите снопи, сплетени на плитка и увити с червен конец:
"Ще пазя царя на нивата, докато дойде време да засеем новото жито. Тогава ще смеся това зърно със зърното за посев!"
След ритуалното зажънване стопанката плисна менче с вода и в пшенчената нива влезе и първият комбайн. За настроението на гостите се погрижиха самодейците от читалище "Съзнание", които изпълниха местни песни и хора. В празничната програма бяха включени и изпълнения на танцьори от Ансамбъл "Дунав" и Антимовската духова музика.
Празникът в село Връв съвпадна с Летен Атанасовден. Денят се свързва с началото на жътвата и е посветен на светеца, който я закриля- Атанасий Жетвар. Вярва се, че на този ден Св. Атанас облича кожуха си и ходи при бога да моли за зима, тъй като лятото вече се е преполовило. Ритуално се жъне първият сноп, който се оплита с червени конци, украсява се със скилидки чесън и сребърни монети и се запазва за берекет.
Атмосфера от празника, както и повече за дейността на Мая Петкова, която след 15-годишна работа като данъчен инспектор е решила да се захване със земеделие, може да чуете в предаването "Земята, която ни храни" във вторник- 8 юли.
С изкопни работи за полагане на електрически кабели започна изпълнението на проекта за обновяване на Крайдунавския парк във Видин. Стартиралите дейности са във връзка с изграждането на ново парково осветление. Работи се в близост до крепостта "Баба Вида". Археолози от Регионалния исторически музей провеждат археологическо наблюдение. Припомняме, че..
Панаирният комплекс в Кула вече се почиства и подготвя за предстоящите събития и търговци. Тази година 108-ият традиционен панаир ще посрещне гостите с обновена визия, съобщи кметът д-р Владимир Владимиров. „Започна подготовката за панаира в Кула, който тази година ще е от 14 август до 19 август. Ще сглобим нашата сцена, започнахме и..
Започна сключването на договори по проекта „Зелена Враца – мисията е възможна" , съобщиха от местната управа. По него ще бъдат подменени стари отоплителни уреди с нови енергоспестяващи и екологични средства за отопление през зимата и охлаждане през лятото. Разработката се финансира с 24 милиона лева по европейски програми. Община Враца уведомява, че..
Куклен театър „Патилан“ - Монтана ще участва в програмата на Празника на курорта, минералната вода и Балкана „Вършец 2025“. Спектакълът „Рибарят и Златната рибка“ ще бъде представен за жителите и гостите на курортния град утре, 1 август, от 10:30 часа в залата на читалището, съобщи Калин Тодоров , организатор: "Автори и режисьори на спектакъла..
Празник на Балкана се подготвя за тази събота, 2 август, в село Говежда, община Георги Дамяново. Повече за програмата разказа кметът Младен Миронов: "Ще започнем с програма от самодейните колективи, която ще започне в 19:30 часа... От 21:00 часа ще има концерт на Ива и Велислава Костадинови, на Гуна Иванова внучките..." Очакванията са над..
В Монтана затягат контрола по пътищата. Областната дирекция на полицията ще получи още четири нови подвижни камери за скорост. Четири нови камери за скорост, тип „тринога", ще получат пътните полицаи в Монтана, съобщи директорът на Областната дирекция старши комисар Пламен Томов . Техниката ще се използва за засичане на нарушители на скоростта...
Тридневен събор започва утре, 1 август, във видинското село Градец . Поводът е отбелязването на Илинден. Това е един от основните празници в българския народен календар, известен и с имена като Илиинден, Свети Илия Гърмоделец, Свети Илия Гръмоломник, Свети Илия Гръмовник, тъй като във фолклора пророк Илия е смятан преди всичко за повелител на..