Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Деня на независимостта- примери за подражание и спомени за родовата памет

Снимка: Радио ВИДИН

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до Независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.

Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ!- са думи от манифеста, с който цар Фердинанд провъзгласява независимостта.

Гост в "Посоките на делника" в празничния ден е Христина Кирилова- историк от отдел "Нова история" към регионален исторически музей- Видин. Говорим си за това- какво означава за България манифеста, с който се обявява независимостта и каква е била страната ни през 1908 година.

"Това е една велика дата в нашата история. Васалната зависимост на българската държава преди този акт пречи за развитието ни във всяко едно отношение. В онези далечни дни България с всичко, което постига, показва, че може да бъде и международно призната. Според доста историци тогавашната международната обстановка е била благоприятна да се случи това събитие"
- разказа историкът.

В Деня на независимостта на България говорим още за родовата памет и примерите за подражание, които остават за вечни времена. Образът на видинчанина Христо Петров Ликов е увековечен от архитект Георги Стойков на паметника на геройски загиналите "Бдинци" в центъра на Видин. Той е представен в скулптурната композиция като подофицера, който носи знамето.

СнимкаВ книгата си "Видни власи от Видинския край" покойният вече Генади Вълчев пише: "По време на Балканската война, на Чаталджанската позиция, пред погледите на турците Христо Ликов гордо развява българското знаме, за което впоследствие е награден с орден за храброст и е произведен в чин подофицер. Още по-величествен е подвигът му в Първата световна война, когато командирът на 51-ви пехотен полк му възлага да изнесе знамето на полка от обкръжението при Добро поле и да го предаде на военното командване във Видин. Пристигайки тук след множество перипетии, Христо Ликов, по прякор Мърц, брани и крие знамето под прага на дома си и така геройски изпълнява тази задача."

Според някои сведения именно заради тази постъпка, образът му е увековечен в знаменосеца на паметника на "Бдинци". Години ни делят от тогава. Срещнахме се с внука на Христо Ликов- Никола Спасов, който си спомня какво са му разказвали:

Никола Спасов- внук на знаменосеца Христо Ликов"Полкът им е бил обкръжен, избрали дядо ми да спаси знамето. Той го вързал около кръста си и пеша се прибрал до Видин. Прекосил е цяла Югославия и стигнал до Видин. Знамето увил в парцали и го закопал под прага на къщата си. Дошли от поделението, от Трети пехотен Бдински полк да го искат, но той им казал- никакво знаме! Вие не сте се борили за него, аз съм се борил. Баба ми го съветвала да им даде знамето, но той бил непреклонен- на тези страхливци знамето не давам. Тогава аз съм бил на 3 години, но спомените са ми предадени от майка ми. Едни ден тя взела знамето и го занесла в поделението, но на дядо не казала. Чак през 42-ра година, когато Царят дошъл при него му казали...."
- разказа за Радио ВИДИН Никола Спасов.

Храбрият знаменосец спечелил и многобройни медали за храброст. И те обаче, както и снимки на героя, не са се запазили.
На въпрос има ли в днешни дни такива хора, които да са ни пример за гордост и подражание, дядо Никола отговори:"Няма такива. Духът на българина вече се стопи!"

Още за независимостта, гордостта и родовата памет може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Работим ли повече от другите европейци?

България е сред държавите с най-дълга работна седмица в Европейския съюз, сочат актуални данни на Евростат. През 2023 г. хората на възраст 20-64 години в ЕС са прекарвали средно 36.1 часа на основната им работа. Работните часове, обаче, варират силно в отделните държави. Най-дългата работна седмица е регистрирана в Гърция (39.8 часа),..

публикувано на 05.06.24 в 10:45

Може ли предприемачеството да бъде социално

Предприемчиви ли са българите? Атрактивност или практичност търсят младите хора при избора на професия? Печалбата ли е всичко или е важен и приносът към обществото? Работещ вариант за изпадналите от трудовия пазар ли е социалното предприемачество? Отговорите търсихме в "Посоките на делника".  Не са малко хората в България, които не работят, не..

публикувано на 04.06.24 в 14:26

Защо има икономически различия между държавите в Европейския съюз

Страните от ЕС имат значителни разлики в стандартите на покупателната способност. Икономически различия съществуват не само между държавите членки, но и между регионите. Значителна финансова подкрепа чрез европейски фондове и програми, насърчава икономическото сближаване, инвестициите, подобряване на качеството на живот.  Различията в икономическото..

публикувано на 03.06.24 в 16:49

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..

публикувано на 29.05.24 в 10:45