Теодор Димокенчев: Социалната ни система е построена върху лъжи

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Теодор Димокенчев в ''Посоките на делника'', 9 октомври 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За последните 35 години населението на България е намаляло с над 2 млн. и половина, като към момента сме под 6 500 000 души. Нацията ни застарява, но раждаемостта в последните 20 години се покачва, показват данните на Националният статистически институт за 2024 година. 

Политиките по демография не са от хоризонта на едно правителство или на един мандат, каза от парламентарната трибуна премиерът Росен Желязков, но подчерта, че два са сериозните проблеми пред съвременното общество - демографията и образованието. 

Защо България продължава да се топи? Обратим ли е демографският колапс? 

Темата дискутираме с Теодор Димокенчев, заместник-председател на "България може".

"Това е тема, която е много трудна за решаване. България дълго време беше в свободно падане, в голяма степен все още е по отношение на демографията. Заради промените след '89 година и заради това, че почти 3 милиона българи избягаха от нашата страна, всъщност демографският проблем е много по-задълбочен, отколкото би могъл да бъде. Докато проблемите с раждаемостта и смъртността в България са в някаква степен продукти на модерността, тъй като е добре установена корелацията между урбанизацията, модерността, съвременния начин на живот и спада в раждаемостта. Допълнително усилва проблема в България лошото здраве на хората, което се корени до голяма степен в начина им на живот, в това че се храним с лоша храна, че не се движим достатъчно. Най-тъжното нещо е, че наскоро излезе поредният анализ на текущото състояние на демографията в България - това е анализ, който се прави от Министерството на труда и социалната политика, той оценява ефективността на нашата стратегия за справяне с демографския проблем. Тази Стратегия за демографското развитие покрива периода от 2012 до 2030 година. Това, което за поредна година показва този отчет, е че държава по всеки един параграф се проваля напълно в достигането дори на собствените си консервативни прогнози за развитието на демографията в България. В някаква степен напоследък това се изкупва от цифрите, които показват, че повече хора идват в България, отколкото напускат страната. Тези цифри са малко под въпрос, тъй като над половината от хората, които идват в България, всъщност не са български граждани. Тези заглавия, които видяхме в медиите, че повече българи се завръщат, отколкото напускат, не е точно така. Не са българи задължително. Дори повечето от тях не са български граждани".

"Бедността няма никакво значение за демографската криза, защото когато всички нации са били много по-бедни, тогава жените са раждали по 5-10 деца. Това е продукт, както казах, на съвременния начин на живот. Когато едно семейство е забутано в 60 кв. м. апартамент, хората просто не искат да имат деца. Когато децата нямат свободно време да си играят, за да могат родителите да си свършат работа, разбира се, че това влияе и на желанието им да имат деца. В миналото всяко едно дете е разглеждано като работна ръка за земеделие. Все пак 95 % от хората в цялата история на човечеството са се занимавали със земеделие, животновъдство. Когато детето не трябва да го образоваш 20тина години и да му плащаш разходите, то начинът, по който то се е учило да бъде част от обществото - ходило е на нивата, с животните със своя баща, помагало е на майката в домакинството, така са ставали нещата. Съвременният начин на живот е много по-сложен, даже твърде сложен. Затова хората много често избират да имат по-малко деца или просто да нямат. Има една много интересна статистика, която показва много сериозно разделение сред жените по отношение на раждането на деца. Ние нямаме проблем с раждаемостта в смисъл, че много малко жени раждат по 2 или по 3 деца. Проблемът е много особен. Има една група жени, които ако родят на сравнително ранна възраст едно дете, са много по-склонни да имат второ или дори трето дете. Има една много голяма част от жените, които избират да нямат дете. Това са, можем да ги наречем грубо, две класи жени - жените, които имат деца и тези, които нямат. За съжаление, статистиката показва, че ако една жена стигне 30тата си година без да има дете, шансът тя да няма нито едно дете до края на живота си е 50 %. За тези неща не се говори. Докато ние говорим за някакво криворазбрано равенство между половете, докато говорим за това, че една жена може да има всичко на света, когато си го поиска, ние ще лъжем тези жени. Те голяма част от тях няма да имат и деца. Това влияе после и на политиката, на начина, по който гласуват, защото хора, които нямат семейство, което да ги гледа на преклонна възраст, ще гласуват по определен начин държавата да ги гледа. Много са навързани нещата. За нещастие, цялата ни социална система е построена върху едни лъжи, на които откъде и да дръпнеш нишката, цялото нещо се сгромолясва. Никой политик не се занимава с това да реши тези проблеми, това е причината. Но наистина да ги реши фундаментално".

Радио ВИДИН: В последните години се появиха организации, които отпускат стартов капитал на хора, които да се върнат тук. Приветствам инициативата, но не виждам дългосрочен резултат. Нали парите ще свършат...

"Това е така. Дори прехваленият унгарски опит с демографията, който наистина е дал някакви резултати, той не решава фундаментално проблема. Това, което аз лично си мисля, времето ще покаже, за да се реши този проблем или трябва да се вземат радикални мерки, много по-радикални от тези, които в Унгария бяха взети, тоест да има много по-сериозни стимули за многодетност - стимули не да се раздават пари на калпак, а да се стимулират продуктивните членове на обществото. Има такава идея още от Ли Куан Ю, ако гледате негови стари интервюта, ако четете писанията му, той иска хората, които са по-образовани и по-успешни, те да имат повече деца, защото разчита и на качеството в крайна сметка на децата, които се произвеждат и на това по-културните хора да имат превес в демографията. Там има друг проблем: че сметките изобщо не му излизат. Сингапур също има изключително лоши показатели в това отношение. Тоест мерките, които те са предприемали, можем да се поучим, че не работят. Мисля, че един политик, който иска да реши този проблем, трябва да е много радикален и креативен. Пак припомням, но ние нямаме проблем само с демографията, а всички свързани проблеми с огромния дял застарялото население, което над 65 години са 1/4 от българите. Имаме огромен проблем с това, че 100 работещи българи трябва да плащат за около 60 българи, които не са в работоспособна възраст, тези над 65 плюс децата до 15... само че тази статистика е много условна. Децата след 15, та до 20 и няколко, обикновено не работят, а продължават да се учат. Също така статистиката не взима предвид, че голяма част от хората в България работят в сивия сектор, не взима предвид и непродуктивния сектор, който е огромно раздутата държавна администрация. Ако сметнем реално цифрите, ще стигнем дотам, че един работещ в частния сектор българин трябва да издържа един член на своето семейството или повече, а чрез данъците си, които са близо 50 %, да издържа един друг човек. Става 1 към 1. Това е на практика робство. На практика всеки работоспособен българин е заробен да плаща за един друг българин. Това са невиждани в историята на човечеството цифри. Това, разбира се, не означава, че ние не трябва да се грижим за децата и за възрастните, както някои хора интерпретират думите ми, но това е много сериозен проблем, който трябва да се реши радикално, за да може занапред от това бреме да бъдат освободени тези работоспособни хора. Пак се връщаме на големия проблем: заробили сме работоспособното население чрез високи данъци, чрез тези грижи, които трябва да полагат, и в същото време очакваме те да имат по 3-4-5 деца, за да се оправи демографската криза. Няма как да стане всичко. Също както обществото ни лъже жените, че може всичко, нали, могат да имат кариера до 40 и после да имат деца, а те се сблъскват с реалността, че ако не са раждали навреме, има много усложнения, много затруднения чисто медицински на 40-годишна възраст като си се сетил да имаш дете... със същите лъжи обществото ни храни и хората в работоспособна възраст, че някога някой ще им плаща пенсиите. Така както е тръгнало демографски един българин ще трябва да плаща за двама след 30тина години. Нещата изобщо не са много розови. Трябват радикални мерки да бъдат предприети. Мерки, които никой не е предприемал досега. Мерки, които ще са напълно нови. Понеже започнах с това, че има два варианта, вторият, за разлика от радикалните мерки, е просто да оставим нашето общество да се разпадне напълно и да бъде заменено с едни хора, които ще дойдат от Изтока, няма да имат нашата обремененост, няма да им пука да внасят в Системата и които ще си имат своите деца и внуци и ще развиват едно паралелно общество по нашите земи, докато не стигнем в момента, в който България ще бъде просто едно име, а българи няма да има вече, ако изобщо остане и името България".

Радио ВИДИН: Вие сте част от млада политическа формация. До този момент в разговора адресирахте проблем, който не се разглежда от политическа класа. Демографският колапс дискусия ли е във вашия екип?

Радио ВИДИН: Вие живеете в София, обаче във Видинска област тези процеси се усещат още по-силно, тъй като тя е областта с най-неблагоприятно състояние. В столицата животът кипи, огромен европейски град. Просто част от хората не си дават сметка за демографската картина в другите краища на страната. По време на обиколки с вашата формация няма как да не ви е направило впечатление.