Трудна жътва, бавна сеитба и затихващ "син език" -

''Земята, която ни храни''- 28.10.2014 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес в "Земята, която ни храни" говорим за това- овладяна ли е вече болестта "син език" в региона- събеседници са д-р Людмил Антов- директор на Областната дирекция по безопасност на храните в Монтана и д-р Валери Велков от дирекцията във Видин; председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Румяна Ангелова ще коментира забележките и критиките, които от Европейската комисия отправиха по проекта на новата Програма за развитие на селските райони; докъде стигна есенната сеитба във Видинско ще ни каже директорът на Областна дирекция по земеделие във Видин Личко Луков.

Преди дни една от водещите теми сред земеделците бе критичният доклад, който получи страната ни за проекта на новата Програма за развитие на селските райони. Проектът бе върнат от Брюксел с много критики и забележки. Земеделската общност заговори за още една нулева година за Програмата.

"Истината е, че ние от Националната асоциация на зърнопроизводителите въобще не бяхме учудени от този шамар, защото през цялата година, през коят отематичната работна група обсъждаше текстовете от програмата, ние постоянно повтаряхме онези неща, които потвърди и Европейската комисия като критики. Едно от основните неща, с които се борихме е, че нямаше никаква връзка между отделните анализи. Не се направи един SWOT анализ, с който трябваше да бъдат изведени всички нужди и приоритети. Тази програма трябваше да отрази хем грешките от предния програмен период, хем да е продължение на старата програма, но в нов вариант, като се приоритизират реалните сектори, които наистина са значими в българското земеделие... В предишния кабинет наистина не можаха да разберат, че ние сме коректива, който показва къде са грешките и трябваше да вземат под внимание всички наши забележки. Грешката на предшишния кабинет бе, че изградиха една програма, в която няма нищо, което е свързано със земеделие"- коментира Румяна Ангелова, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Уверението от земеделското министерство е, че до края на ноември забележките ще бъдат отстранени и програмата ще бъде изпратена отново в Брюксел за одобрение. Ако това не се случи, какво следва?

"Рискуваме още дна година закъснение, притеснени сме дали и до средата на 2015 година ще може да стартира Програмата"- каза още Румяна Ангелова. Тя коментира и каква бе годината за земеделците:

"Тази година климатичните условия ни поставиха под страхотно изпитание. Все още има много неприбрана продукция от слънчоглед, на места жътвата на царевица не е започнала. Притеснително е, че се бади и сеитбата на пшеница и ечемик. Всичко е заради условията. В земеделието има една приказка - "ден година храни", а сроковете за есенната сеитба вече са рискови."

Снимка

Както навсякъде, така и във Видин есенната кампания върви трудно. Заради лошите климатични условия изостава сеитбата на ечемик и пшеница. Предсеитбена подготовка е направена на 213 хиляди декара, от тях с хлебно зърно са засети едва 87 хиляди декара. Агротехническите срокове вече изтичат, въпреки това, стопаните не трябва да се отказват, съветва директорът на областна дирекция Земедлие във Видин Личко Луков:

"Годината е много различна- лятото, есента... Пред земеделските производители стои един голям проблем, дали ще успеят за засеят. Но те не бива да се отказват, защото пшеницата е култура, която дори и по-късно засята, при добро подхранване и своевременно извеждане на борбата с плевелите и неприятелите, ще се отблагодари. В практиката ми като агроном дори и при засята в края на ноември пшеница, съм получавал много добри резултати."

Иначе жътвата на царевица във Видинско едва сега е започнала, почти приключва жътвата на слънчоглед. 89 % от площите с маслодайната култура вече са прибрани. С маслодайната култура са засяти 351 хиляди декара, ожънати са 313 хиляди декара. Средният добив е 233 кг от декар. От засятите 156 хиляди декара с царевица, са ожънати едва 23 800 декара- едва 15 % от цялата площ. Средно от декар са ожънати около 622 кг. царевица. Ниските добиви са резултат от късното засяване на пролетните култури, категоричен е Личко Луков. Заради лоши климатични условия се бави и есенната кампания. Към днешна дата във Видинско са засети малко над 14 хиляди декара с рапица, 4 500 декара с ечемик и 87 хиляди декара с пшеница. Въпреки изтичането на агротехническите срокове, сеитбата в областта продължава.

Снимка

"Земята, която ни храни" продължава с още една болна тема. 20 хиляди населени места, засегнати от болестта "син език", над 25 хиляди умрели животни- това сочи официалната статистика за страната. До средата на септември Северозападната част на България бе пощадена. Доколко болестта засегна Монтанския регион и овладяна ли е ситуацията там- Любо Андреев разговаря с директора на Областната дирекция по безопасност на храните в Монтана д-р Людмил Антов:

"Над 200 овце са умрели в област Монтана от болестта син език. В региона болестта бе констатирана в края на август в село Винище, но болестта вече затихва. Към момента са подадени документи за обезщетяване на 185 броя овце."

За да получат обезщетение стопаните, умрелите животни трябва да имат ушна марка, както и да са регистрирани в база данни на Агенцията по храните. Къде е Видин на картата на болестта "син език"- Катя Борисова разговаря с д-р Валери Велков от отдел "Здравеопазване на животните" във видинската дирекция по безопасност на храните.

"Видинска област е последната, засегната от заболяването. До сега то е регистрирано в 28 населени места, в две от тях- Балей и Чупрене, има регистрирани и болни говеда, без смъртни случаи. Болестта засегна почти всички общини на триторията на област Видин. При 4 стада кози има 23 умрели животни, 34 стада овце са с 65 умрели животни. Около 15 собственици са подали молби за обезщетение, за около 60 животни."

Всички проби, изпратени от 28-те селища в област Видин, са дали положителен резултат за болестта "син език", очакват се резултатите от селата Генерал Мариново и Орешец, каза още д-р Валери Велков.

Ваксини срещу "син език" ще има, ваксинацията у нас ще започне през март следващата година. Това е записано в Плана за имунизация срещу заболяването, изпратен в Европейската комисия. Ваксините ще бъдат раздадени от държавата, а ваксинацията ще се извършва от официалните ветеринарни лекари.

"Всички възприемчиви животни ще бъдат ваксинирани двукратно през 20 дни. Имунитетът трае 1 година. Окончателно се изгражда след втората ваксинация. Стопаните трябва да знаят, обаче, че няма 100 %-ва гаранция, които не са изградили имунитет. Затова е необходимо редовно да се опръскват кошарите, животните и потенциалните биотопи, в които може да се разпространява заболяването. Надяваме се добрата превенция и наличието на ваксинация да реши в голяма степен проблема със "син език" през следващата година"- каза д-р Людмил Антов.

Имунизацията ще започне в началото на март 2015 година от Южна България и се предвижда да приключи до началото на април, преди да е започнал летежът на разпространителите на болестта. За направените разходи за лечение на болестта "син език" ще бъде отпусната помощ по схемата de minimis от Държавния фонд "Земеделие" в началото на 2015 година, съобщават от земеделското министерство.

Споделете

Трудна жътва, бавна сеитба и затихващ "син език"

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

За БНР

Радио Видин