В село Търняне се оплакват от безпаричие и кални улици

публикувано на 14.11.14 в 14:17

Автор:

Снимка: Радио ВИДИН

''Добро утро, кмете!'' в ''Посоките на делника'', 14.11.2014 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Видинското село Търняне не е по-различно от другите малки села в Северозападна България- макар красивата си природа и плодородната земя, хората бавно се изселват и забравят за корените си. Малцината, които не са се решили да направят тази крачка живеят трудно и бавно губят надежда, че блясъкът на българското село ще се върне. Няма доходи, улиците са кални, но хората са доволни, че поне имат магазин, откъдето да взимат хляба, нищо, че работи само по два часа сутрин, и малко след обяд. А от кметския наместник едни са доволни, други- не.

"Много малко хора сме, около 120 души, трудно се живее. Както е зле в цяла България, с изключение на една група хора. Как да се живее със 150 лева пенсия- за хляба, за лекарства... Как може човек с 47 лева на месец да преживява, като има и деца?! Искаме да има бройки по тези програми за заетост, макар и малко, но дават пари. На нашата улица е кално, никой не ти обръща внимание, инвалид съм, да дойде линейка до горе не може да стигне, нито пък аз мога да сляза долу. Кметът обеща чакъл да насипе, но не стана. Но не е лош човекът, ние хората сме лошите, егоисти сме и не уважаваме, който и да стане кмет"- разказаха хората от селото.

Снимка

Кметски наместник на село Търняне от три години е Румен Антов. Казва, че трудностите, с които се бори всеки ден са безкрайни, а хората в селото му са като орел, рак и щука. Проблеми му създават и местните младежи от малцинствата, заради които правили общоселско събрание и подписка.

"Трудно се справям, хората ми са като орел, рак и щука, всеки иска, но възможностите са ограничени. Бил съм и шофьор, и животновъд, не ме е страх от работа. Затова казвам, че няма социално слаби хора, има социално мързеливи. А иначе проблеми в селото имам с няколко от местните младежи от малцинствата, счупиха прозорците на една баба и оттам започнаха конфликтите. Подписка имаше срещу мен, идваха от полицията, проверки от Общината правиха, събрание имаше, но аз за себе си съм прав. Искаха младежки клуб да им направя, но те всичко ще счупят. Трудно стават нещата, успяхме спирката да оправим, чакаме ремонт на кметството, като завали кофи слагаме, салонът е в плачевно състояние, улиците също. Проблеми и от ВИК-то създават, тръби се пукат, разкопаят, после така го оставят..." - оплака се Румен Антов.

Кметът е свикнал някои проблеми да решава сам, както може, и така си навлича гнева на хората. Очаква да получи подкрепа поне с труд, но и за това трудно събира хората.

"Всеки казва "Нямам!", нито може пари да даде, нито може със собствен труд да помогне, абе, мързи си ги някои. Губя вече оптимизма си, виждам нещата накъде отиват, никой не иска вече селото!"

Преди години в Търняне си направили храм с доброволни дарения и с помощта на бизнесмени. Недовършени обаче са стените, чакат студенти иконописци да направят иконостаса. И се надяват, че ще им отпуснат малко повече средства за баластриране на улиците, допълни кметският наместник Румен Антов.

Още за живота в село Търняне може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

В село Търняне се оплакват от безпаричие и кални улици

Галерия

Говежда - село със златни хора и история

Архимандрит Никанор: Вероучението се превръща в час по политическа подготовка, ако не е истинско

Митрополит Пахомий: Съвременните деца имат потребност от православната религия

Ще се отрази ли на икономиката на Северозапада новото райониране?

Любен Иванов: Новият бюджет отваря старите корупционни вратички

Какви са задачите за общините след приемането на държавния бюджет

Кметът на село Карбинци: Дотук стигнахме от безхаберие

За БНР

Радио Видин