"Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора..."

публикувано на 24.07.25 в 10:00

Снимка: Радио ВИДИН

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 24 юли 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си": крилатите думи на личността, която и до днес не спира да вълнува и да вдъхновява.

Преди 188 години е роден най-великият син на нашата страна.

Самоотвержен и горд, спокоен и неуморим, най-деятелният българин е емблемата на всичко онова, което трябваше да представлява родината днес.

Апостола на свободата ни завеща вярата, че никоя стихия, никоя участ не може да бъде по-могъща от нас самите, каза президентът Румен Радев в град Левски. Той беше в града по повод 188 години от рождението на Апостола и 80 години от обявяването на Левски за град.

"Вековната ни гордост като българи черпи сили от нашата дълбока и неразривна връзка с Апостола на свободата. Левски промени предначертанието ни като българи. Завеща ни вярата, че никоя стихия, никоя участ, не може да бъде по-могъща от нашите самите. Че независимо от епоха и обстоятелства, ние можем да бъдем ковачи на собствената си съдба".

Левски не обслужваше идеологии, той имаше една идеология и това е България, за която той даде най-свидното - живота си, каза в словото си вицепрезидентът Илияна Йотова.

"Апостолът на свободата още далеч преди Освобождението, далеч преди новата Трета българска държава, ни даде нещо много важно: самочувствието още веднъж като българи, един народ с много дълга и славна история. Завеща ни своето тефтерче, за да буди българския дух. Даде ни и нещо друго: искаше една равноправна държава, която заедно с другите народи да води световните дела".

Паметта на Апостола не следва да бъде "камъкът в прашката" на политическото ни противопоставяне, с която замерваме своите политически опоненти и изтъкваме нашия собствен успех, каза премиерът Росен Желязков в речта си по повод 188 години от рождението на Васил Левски.

"Няма друг образ като този на Апостола, който да обединява в себе си светеца и революционера, светия човек, духовника, но и държавика. Човекът, който завеща идеала за чиста и свята република, идеалите за времето, което нас преобръща. Когато го почитаме, когато го споменаваме, когато се съпоставяме с неговия образ, с неговия живот, с неговото мъченичество и отдаденост, не бива да се измерваме сякаш той е компасът в ръката ни. Трябва да е компасът в сърцето ни!".

Днес Левски ни напомня за едно нещо, което понякога забравяме - че българите със собствените си сили могат да направят всичко. Това каза председателят на Народното събрание Наталия Киселова.

"Той единствен ни каза, че българите със собствените сили могат всичко. Той повярва в народа си така, както никой друг не го направи".

Нови документални свидетелства за живота и делото на Апостола на българската свобода са открити в османския архив в Истанбул през последните години, каза проф. Пламен Митев, специалист по история на Българското възраждане.

"Един от новите детайли е, че намерихме османски регистри, в които е коригирана годината на раждане на Апостола - не е 1837 година, а е 1840 година, защото в тези документи ясно се казва на колко години е бил Васил Левски през 1844 година, когато е извършен одит на карловското мъжко население и в регистъра ясно е отбелязано, че Васил, синът на Иван Кунчев, е бил на 4 години, което означава, че е роден през 1840 година. Ето един пример за нови неща, които, за съжаление, не намират широка популярност, защото традицията се налага със силата си и е трудно да се променят такива въведени още преди 150 години неща и те да не са променени".

Забравено ли остана посланието на дякона Левски, че народната работа стои над всичко?

"Толкова време ни дели от времето, в което е живял Апостолът на българската свобода, че ние все повече губим контекста, но същевременно идеализираме образа, но в лошия смисъл, правейки го недостъпен за разбиране. Бидейки качен на пиедестал, той като че ли се откъсва от ежедневните ни проблеми. Така се получава един процес, в който ние на практика ние не разбираме за какво се е борил Васил Левски. Приложими са възгледите на Левски и днес, да, те са в някакъв смисъл вечни. Но пък съвременната партийна система не отразява неговите виждания. Дори напротив. Съвременните политици, сравнени с Левски, като че ли по-скоро приличат на варвари, а той е цивилизованият модерен човек. Моето скромно мнение е, че спрямо общочовешкият идеал Васил Левски несъмнено е светец. Спрямо църковния? Там трябва да се изкажат църковните власти", каза Тома Ушев от дясната платформа "Консерваторъ".

Философските възгледи на Левски го правят неудобен дори за съвременните патриоти, добави Ушев.

"Той като мислител е човек, повлияян от модерната европейска философия, от събития като Американската революция. Далеч сме от предначертаното от Левски. Дори още непосредствено след Освобождението се отклоняваме от предписания идеал, тъй като Левски е искал република, а ние правим, макар либерална и конституционна, монархия. Делото на Апостола не е довършено. Зависи от нас да го довършим, да го осъществим на практика в пълнота".

Демократичните възгледи на Левски не се прилагат днес, каза историкът от Враца Красимир Богданов.

"Левски е най-завършеният български революционер и най-завършеният демократ. Това, което отличава него от всички останали големи фактори в българската национална революция от времето на организирания ѝ период след 60-те години, е точно този негов огромен патриотизъм и неговото отношение към демократичния избор. Той, знаете, че многократно заявява, че всички въпроси трябва да се решават с висшегласие, че трябва да си кажем кривиците с хората, които имат различно мнение, пък да запретнем ръкави и да свършим работата по народното дело. Определено тази негова демократичност е нещо, което твърде много липсва и в миналото, разбира се, и в съвремието на българина".

Оценен ли е подобаващо Левски днес според видинчани?

"Дал е възможността българите да са горди, размисъл - че са българи, че трябва да се борят за свободата си... Не е разбран, някои го оценяват, но болшинството не го оценява, не го разбира, затова сме на това дередже".

"Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи".