Раяновци- тъжното село, целунато от Бог

публикувано на 28.11.14 в 14:54

Според местните хора животът в Раяновци е спокоен и тих, дори прекалено тих...

Снимка: Радио ВИДИН

''Добро утро, кмете''- с. Раяновци- първа част

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

''Добро утро, кмете''- с. Раяновци- втора част

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес казваме "Добро утро, кмете" на Камелия Коцева- тя е кметски наместник на белоградчишкото село Раяновци. Млада и амбициозна дама, която буквално гори в работата си. По професия е учител и с надеждата, че може да приложи умението си за работа с хора, преди 7 години сяда на кметския стол. Голямата й болка е това, че колкото и да иска да помага на хората, не всичко зависи от нея самата. Прави всичко за хората, дори понякога, сама казва, че пренебрегва семейството си, защото някой друг има нужда от нейната помощ.

"За някои може Раяновци да е село- забравено от Бога, но за мен то е село- целунато от Бога. Имаме много природни дадености, които не можем да използваме рационално. Причината е, че няма работни места за младите хора... Когато дойдох за първи път като кметски наместник, си мислех, че умението ми да работя с хора, ще ми помогне. Оказа се по-различно. В селото са предимно възрастни хора, които искат едно или друго нещо, което не зависи от нас. Големият ни проблем е, че в определени моменти нямаме връзка със света. Нито един от мобилните оператори няма покритие. Когато ни се наложи да говорим, се катерим по баирите, за да търсим обхват...Другият ни проблем е една 5-километрова отсечка от пътя Раяновци-Рабиша. В окаяно състояние е, а топката се прехвърля между общината и държавата."

Именно това е по-прекият път, но поради лошото му състояние, хората предпочитат да пообиколят. Иначе транспорта до Раяновци е сравнително добре осигурен- всяка сутрин има микробус до общинския център-Белоградчик. По-сложна е връзката с областния център, защото автобус до Видин има само в четвъртък. И тук хората са му намерили цаката- пътуват с коли до съседното село Подгоре, където всеки ден минава автобус за Видин.

В Раяновци има 6 деца на училищна възраст, учат в Белоградчик и пътуват всеки ден. Училище в село Раяновци е имало, но е закрито през 70-те години, след което учениците са учили в съседното село Рабиша.

"Това са най-младото поколение. Като се върнат от училище играят в читалището- има маса за тенис, четат книжки, редят пъзели. Нямаме си стадион- затова играят мач тук на спирката. Това и създава малко проблеми...Един от заместник кметовете обеща да съдейства да си направим игрище, дано да спази обещанието си."

В малкото планинско селце преди години е имало над 3000 души, сега по постоянен адрес са едва около 80, има и десетина, по настоящ адрес- повечето са пенсионери. На заплата са само 4, но работят като за 8: читалищният работник; кметският наместник, който е и пощальон, а когато се наложи, е даже и свещеник; ВиК- служителят, за когото Камелия казва, че е 3 в 1- водопроводчик, багерист и инкасатор- обслужва 7 села в две общини- за една заплата. Последният човек, който е на заплата /не че я взима редовно/, е към "Напоителни системи"- Видин- от него зависи това Раяновци да не потъне под вода, защото обслужва и поддържа всички водоеми от региона. Верен помощник му е велосипеда, който не си знае годините... Иначе всеки си гледа по някоя кокошчица, дворче, в което си сади най-необходимите неща, има "малко общество" пчелари. Има една малка ферма с около 40 крави, един човек гледа ягоди, кози гледат само двама души.

"Единият от тях е 27-ми набор- дядо Иван. Сигурна съм, че в момента, в който той продаде овцете и козите, ще ги виждаме само в зоологическата градина..."

Два пъти месечно в Раяновци идва личен лекар, той си има стая в кметството, понякога посещава по-възрастните пациенти по домовете. Не е достатъчно, но пак е нещо. С лекарства хората се снабдяват от Белоградчик. Болката на Камелия Коцева е, че тази година няма назначени по временната заетост, а хората са свикнали някой да им помогне- я дръвца да нацепи, я някоя пейка да пребоядиса. Има семейство с две деца, които разчитат само на програми за заетост, споделя кметицата.

Иначе дърва си имат. И църква си имат, ремонтирана е, но местните негодуват заради некачествения ремонт- покривът е протекъл, а стените се лющят. Трудна е поддръжката на храма и на дворното място- пак заради липсата на хора по временна заетост. Свещеник, обаче, не е идвал от много години, казва Камелия Коцева, и мъдро обяснява, че в кметските й задължения влиза и ... четенето на надгробно слово....

Разделяме се с Камелия Коцева с пожеланието: "Да сме живи и здрави- това е най-ценно, другото зависи от всеки един... Да се откриват работни места, за да могат да се върнат млади пенсионери. Селото ни е красиво, има природни дадености, които да използваме, може да се отглеждат и кошери, и животни..."

И нещо от историята на село Раяновци- селото е известно с множеството си извори с лековита вода. Заселено е през втората половина на ХVІІІ век. Първите заселници са от Западните покрайнини - Пиротско. След това от Тетевенско и от Русенско. В звуковия файл може да чуете още: Пенко Кръстев, който говори за историята на селото, Данаил Атанасов от местното читалище и хората, които говорят за проблемите в селото.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Раяновци- тъжното село, целунато от Бог

Галерия

Община Ново село - стремеж към развитие и обновяване

Светлин Тачев: На прага сме на пълна делегитимация на политическата система

Ще издържи ли семейният ни бюджет на новата ценова атака?

Видин-Ботевград: Новият път, чийто край непрекъснато се отлага

Пазарът на труда все повече ще изпитва недостиг на работна сила

Шивач, водач на МПС и спедитор-логистик са най-търсените професии в област Видин

Очаквания и надежди за 2025-та - какво си пожелахме на Васильовден?

За БНР

Радио Видин