Споменът за дядовото грозде...

През 2014 г. най-висока e цената на земеделската земя в Североизточния район - 957 лв. на декар. Увеличение на цената на земята се наблюдава и в Северозападна България- от 598 през 2013 година, средната цена се е покачила до 682 лева за декар. За сравнение, през 2010 година земята в нашия регион се е търгувала за 249 лева. По-висока е и рентата-средната рента за декар земеделска земя е била 38 лева, при 34 лева за 2013 година. А през далечната 2010 година стопаните са се радвали на средно по 19 лева за декар площ.

Кое кара хората да продават земя и защо не трябва да продават? В звуковия файл чуйте "размисли и страсти" на диригента Христо Христов, който е много далече и в същото време съвсем близо до земята- тази земя, която го е хранила в детството му и която не е съгласен да продаде.

"Хора не продавайте земята си... тя е най-ценното ни богатство"- възкликва Христо Христов, който по душа не е земеделец, по-скоро е пълен консуматор, но е запазил спомена за вкусното грозде от Дунавци, което е ял в детството си.  

Започна прием по мярка 6.1 от Програмата за развитие на селските райони- "Стартова помощ за млади земеделски стопани". Документи се подават в Държавен фонд "Земеделие" до 31 юли. От областните офиси на Национална служба съвети в земеделието ще помагат при подготовката на документите и изготвянето на бизнес проектите. "Кандидатите не трябва да имат задължения към държавата", каза пред Любо Андреев ръководителят на Службата в Монтана - Григорий Димов. През миналия програмен период Службата в Монтана е изготвила безплатно проекти за 234 млади фермери за 11 милиона и 700 хиляди лева.

От старта на мярката повече от 100 души са минали в офиса на Служба за съвети в земеделието във Видин за консултации. Първи стъпки в земеделието прави и  Владимир Викторов, а експертът от службата Ася Петрова днес му даваше насоки.
От Държавен фонд "Земеделие" съобщават, че Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони е направил корекция на таблицата за изчисление на Стандартния производствен обем. Промените са публикувани на интернет страницата на Фонда, там може да се направи и справката.

В "Земята, която ни храни" засягаме и темата ГМО-култури. В края на април Европейската комисия прие десет нови разрешителни за генетично-модифицирани организми за храни и фуражи, поднови седем съществуващи разрешителни и също така разреши внос на две декоративни ГМО цветя. Всички те са преминали пълна процедура за разрешение, включително положителна научна оценка от Европейския орган за безопасност на храните, съобщават от пресцентъра на Комисията. Разрешенията са валидни за 10 години, като всички продукти, произведени от тези ГМО-та ще се подчиняват на правилата за етикетиране и проследимост на Евросъюза. За последствията, които новият регламент би имал за вътрешния пазар- Миглена Стоянова от Радио Шумен разговаря с проф. Любомир Стоилов-завеждащ секция "Молекулярна генетика" в Института по физиология на растенията и генетика към БАН.  

"Всъщност, генномодифицирани храни и култури се използват и у нас много отдавна, но всичко трябва да е контролирано", убеден е д-р Цветан Петров, вече пенсионер, ветеринарен лекар от Враца, с дългогодишна практика. Чуйте повече в звуковия файл.

Важно за пчеларите! В Държавен фонд "Земеделие" от миналата седмица до 31 август се приемат документи за плащане по пчеларската програма. Документите могат да се подават в областните дирекции, а образците им са публикувани на сайта на фонда. Финансовата помощ по пчеларската програма се изплаща до 45 дни от приемането на заявленията. Условие за получаването й е кандидатите да са изпълнили инвестициите, за които имат договор, тези от тях, които имат пропуски ще бъдат лишени от възможността да кандидатстват за същия вид инвестиции през следващия прием на програмата. Изключение правят само пчеларите, които не са изпълнили инвестициите си поради настъпили форсмажорни обстоятелства. Крайният срок за всички плащания към пчеларите за прием 2015-та, е 15-ти октомври.