Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На 4 ноември 2015 година се навършват 65 години от съставянето на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи

Ще те съдя в Страсбург!

Снимка: Ваня Минева
"Ще те съдя в Страсбург!" казват често в гнева си хора, които са решили, че са нарушени основни техни права. Знаем ли обаче кога това реално може да се случи? На 4 ноември се навършват 65 години от съставянето на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи- документът, по силата на който е създаден Европейският съд в Страсбург. И 65 години от подписването на Конвенцията от страните членки на Съвета на Европа в Рим, Италия. Конвенцията е влязла в сила на 3 септември 1953 година. България подписва документа през 1992 година. Същата година документът влиза в сила и у нас.

"Като член на Съвета на Европа, България е ратифицирала Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург се ръководи от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕК) и я прилага на територията на 47-те държави-членки на Съвета на Европа. Целта на съда е да следи за спазването и защитата на основните човешки права като правото на свобода, правото на живот, на справедлив съдебен процес по граждански и наказателни дела, на зачитане на личния и семейния живот, правото на ефективна защита, на зачитане на собствеността, правото на глас и зачитане на свободата на словото, на мисълта, съвестта, религията и други", припомня председателят на Видинския административен съд Нели Дончева.

"Правата? Донякъде ги знаем. Но май повечето са си на хартия. Имаме право на труд, но няма работа... Тогава за какво да говорим? За здравеопазването? Ами нали и там първо те гледат в портфейла. Ако намериш работа, не се знае как точно и какво ти плащат. На работодателя все му се вижда, че ти плаща много. За една и съща работа в София и във Видин било редно във Видин да се плаща по-малко. Защо?! Какво, като знам какви са ми правата тогава...", коментират в анкета видинчани.

Сутрешни коментатори по темата са адвокат Таня Кълцева, от Видинската адвокатска колегия и представителят на Комисията за защита от дискриминация за Видин Димитър Тодоров.

"Европейската конвенция е един общ документ, който поставя рамката на гражданските права и свободи. Всяка държава, която е подписала тази Конвенция, е длъжна да съобрази собственото си законодателство с това, което Конвенцията казва. България го е направила. Всички права, залегнали в Конвенцията, са основни правни принципи в нашите нормативни актове. И те са защитени от нашия закон. Затова първото място, към което гражданите трябва да се обръщат, е българският съд. Едва след това, след като изчерпят всички възможности да бъдат защитени в нашата държава, те могат да се обърнат към Европейския съд за защита на правата и свободите", обясни адвокат Таня Кълцева.

"Ние нямаме дефицит на нормативна база. Друг е въпросът в практиката как се случват нещата. Преди Съда, има много контролни органи, които могат да орегулират човешките взаимоотношения и взаимоотношенията на човека с институциите. 23 са контролните органи в момента в България и голяма част от тях бездействат. Затова хората ги прескачат и като чуят Съд, смятат, че това е някаква магическа институция. Но колко е достъпна тя до българина? Финансово колко е достъпна съдебната защита?", коментира Димитър Тодоров.

"Търсих правата си в Страсбург. Сам писах документите- адвокати не пожелаха да се ангажират. Имах да вземам количества брашно от мелница, обявила фалит. Първо пробвах през българските институции, но на всички нива ми отговориха, че поради това, че извършителят вече е неизвестен, няма как да получа дължимото. След като се обърнах към Съда в Страсбург, ми се обадиха, че документите ми се разглеждат. После минаха няколко години. Един ден пристигна отговор, че делото е разгледано, но че е маловажно и се отхвърля...", сподели своя опит слушател на Радио ВИДИН.

"По отношение правото на свобода и сигурност на личността, са удовлетворени на 31% от подадените жалби от България; по отношение на правото на справедлив и публичен процес в разумен срок- са удовлетворени 20%; по отношение на ефективни правни средства за защита- 14%", даде рамката Димитър Тодоров.

А ето и още един казус: Започнаха да рушат къща във Видин, докато семействата- редовни наематели на Общината, все още живеят там. Заповед за събаряне на къщата на улица "Арда" 19 не е връчвана, каза Румен Лилов, директор на дирекция "Териториално селищно настаняване" в местната управа. Двете семейства наематели настояват да бъдат преместени в изградените в съседство социални жилища в комплекс "Строител".

"Чупят бункер 19, като го чупят, искаме да ни преместят в новите. Плащаме си редовно, като отида в Съвета никой не ти обръща внимание, този те праща на онзи..."

Собственикът на фирмата, която руши постройките на улица "Арда", твърди, че има издадена заповед от Общината: "Тези къщи са в проект, те не могат да не бъдат разрушени, те не ви обясняват..."

"Изготвена е заповед за разрушаване на постройката, но тя все още не  е връчена. Оригиналът е в Общината", каза директорът на "Териториално селищно устройство" Румен Лилов. Той обясни, че заповедта ще бъде дадена за изпълнение, когато семействата бъдат настанени в други жилища.

"Тези хора идваха при мен. Според мен това е криминално деяние, в което е замесена и Общината", отсече Димитър Тодоров.

Чуйте повече в прикачения звуков файл.
Кога и как мога да подам жалба до Европейския съд по правата на човека?

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Първан Симеонов

Първан Симеонов: България е изправена пред своеобразен граждански конфликт

Политическото напрежение в навечерието на свикването на 51-вото Народно събрание продължава да расте.  Постоянните нови условия отдалечават партиите от преговори за кабинет.  Ще излъчи ли генерална промяна на политическата сцена предсрочният вот или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Компромис или избори през пролетта?..

публикувано на 07.11.24 в 10:00

Ще бъде ли върнат 20% ДДС за хлебари и ресторантьори?

Проектобюджетът на страната за 2025 година ще е с 3% дефицит. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено преди дни. По думите ѝ внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент. Става ясно, че в проекта..

публикувано на 06.11.24 в 10:45

Северозападът за 10 години - от "Червена крепост" до "Бастион на ДПС"

За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от..

публикувано на 05.11.24 в 12:47

Лесовъдите като съвременни будители

Държавните горски стопанства от Северозападно държавно предприятие- Враца отбелязаха "Седмица на будителите" с горските педагози с различни прояви, организирани във връзка с покровителя на българската гора- светецът Иван Рилски, чиято памет се почита на 1 ноември.  Държавно горско стопанство Видин  (ДГС-Видин)се включи в "Седмица на..

публикувано на 04.11.24 в 14:18

Охрид - едно от най-старите села в Северозапада

Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..

публикувано на 01.11.24 в 15:14
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Политиката ни е гражданска война без оръжия

Ще бъде ли направена първата крачка към решението или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Това ще зависи от осемте формации 51-вото Народно събрание.  Предстои ли исторически компромис или начертаните червени линии предопределят нов вот през пролетта?  Бъдещето на политическия живот в страната дни след като България се произнесе за..

публикувано на 31.10.24 в 10:00

Защо повечето работещи у нас не достигат нетната заплата за издръжка?

България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Това сочат данните от проведеното от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ за потребителските цени и заплатата за..

публикувано на 30.10.24 в 10:45