Зеленчукопроизводство и млекопроизводство- доведените деца на държавата ни

В това е категоричен и Тихомир Виденов. Той е от Капитановци, на 40 години е. Със зеленчуци се занимава откакто се помни, защото от дете е помагал на родителите си в градините. От 20 години е активен зеленчукопроизводител. Произвежда основно домати. Намирам го в оранжерията-майка, за да проследим пътя на домата.

"Тук има 15 хиляди стръкчета домати, които изискват денонощна грижа. Част от тях Тихомир ще засади в други три оранжерии, останалите ще идат на общинския пазар. Семената са холандски, защото са по-издържливи...
Разсадите са за ранен домат- Рила, Наслада, Калина, Розов домат, Прекос- всякави сортове, за всякакви вкусове... Подготовката на разсадите започва около 20 януари и до момента, в който стигнат до пазара, изискват грижа като за малко дете... Палим по няколко пъти печките, за да поддържаме 25 градуса топлина."

Говорим си за технологията на отглеждане на домати, за трудностите и спънките, за моментите на безсилие и отчаяние и начините за справяне с тях. Тихомир отглежда и по малко пипер и краставици, но никога не смесва растенията в оранжериите, защото изискванията за отглеждането им са различни. Неотлъчно до Тихомир е и майка му- баба Вили:

"Има много работа, и никаква сметка, но така сме свикнали..."

Тихомир е регистриран като земеделски производител, плаща си здравните осигуровки- по 60 лева на месец, това е изискване, за да може да продава на общинския пазар. На пазара, на който цените се диктуват от вносните зеленчуци, а миналото лято се сблъскаха и с по-ниската цена на румънските зеленчуци. И тук държавата е безсилна да спре вноса.

Всяко нещо при Тихомир е разход- от почвата, семената, препаратите, найлоните, с които се покриват оранжериите, въглищата и дървата, с които отоплява разсада- всичко е пари...А държавата не помага....дори пречи. Самият той е кандидатствал по старата мярка 141- “Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”, но заради това, че не е успял да разшири стопанството със 150 квадрата, губи финансирането за четвъртата и петата година- това са по 3000 лева на година- толкова, по груби сметки са разходите му за сезон... Писал е до заинтересованите институции още през ноември, но отговор няма...И никой не признава това, че за да достигне и отговори на изискванията по мярката, е направил не малко инвестиции... Работата е целогодишно, а, както стана дума, основният проблем е ниската изкупна цена на зеленчуците, с която от бранша не могат да се преборят.

Зависими от времето са всички в сектор земеделие. Там, за съжаление, всичко трябва да се случи на момента, защото всяко забавяне има своите последствия. Тихомир се грижи за две градини, с обща площ около 2 декара. В едната е изградил капково напояване. Без да е агроном, за тези 20 години е научил много, но продължава да търси съвети:

"Съветваме се с агрономи, с колеги, учим се един от друг, учим се от грешките си... За жалост, в зеленчукопроизводството нещата са 50 на 50- това, което зависи от мен, се старая да направя, но ако е навън - до голяма степен зависи от природата..."

Все по-малко може да помага и баба Вили- тежат й болежките и 70-те годинки... Двамата се шегуват, че на разсадите майстор е Тихомир, тя пък знае чалъма на пазара- там си имат вече редовни клиенти. И двамата, обаче, не си позволяват да лъжат хората- нито с разсада, нито с парите.

С тъга Тихомир си спомни времето, когато, като дете, е ходил на бригади. Земята в Капитановци е плодородна, но хората се отказват от нея-по-възрастните вече не могат, по-младите не виждат смисъл и сигурни доходи. Тихомир призна, че му е трудно и ако получава по-прилична заплата, ще отглежда зеленчуци само за себе си. Защото знае цената на почти целогодишния си труд- да изучи децата си, да не ги лишава от най-важните неща, и да живее малко по-нормално...

Ето и неговия съвет към младите:

"С каквото и да се захванат, да са упорити, постоянни и да го вършат със желание, защото иначе няма да се получи!"