Ако искаш да станеш клоун, бъди готов да преглътнеш много горчилка!

Марин Романов е завършил цирково училище в Москова. За да го приемат там, е преминал през сериозен кастинг. Той е наполовина руснак, наполовина българин. Познава цирка повече от 30 години. Бил е цирков артист и през социализма, и през демокрацията. Видял е как се променя публиката през годините, как се променят правилата, усетил е как се обезценява цирковото изкуство, но е оцелял… Винаги е знаел, че ако искаш да станеш клоун, трябва да си готов да преглътнеш много горчилка. Разбрал го е още в Москва, като студент. Знае 6 езика, обиколил е много страни, оставя се да го води магията на онези 13 метра манеж!

Момчил Колев е пример за младото поколение българи, което знае колко е трудно да се прави бизнес в Българи, сблъсквал се е неведнъж с бюрокрацията и липсата на ясни правила. Но познава и блясъка в очите на публиката, мечтае и двете му деца да останат с него на манежа. В основата на създаването на цирк "Колозеум" е една прекрасна любовна история, тази между него и съпругата му Лукреция Малеволти, потомствена циркова актриса.

Ето какво си казахме е Марин Романов:

Сравняват ви с лекарите и учителите– лекувате и учите. Как гледате на много модерната смехотерапия?

"По отношение на смехотерапията има една форма, която е измислена много отдавна в Европа, това са "Клоуни без граница". Тази форма я има още преди 20 години в Европа. Това са непрофесионалисти, които си слагат носовете, като символика на клоунадата и разиграват скечове в болниците пред децата."

Вие сте възпитаник на цирково училище в Москова. Къде в момента може да се учи за цирков артист?

"Има доста училища в Европа, отвориха се много школи, с чисто комерсиална цел. Аз имах късмета да отида в цирковото училище в Москова. По онова време- 1978 година, то беше и единствено в Европа. Учех като студент на държавна издръжка, получавах и стипендия. Конкурсът преди приема беше жесток! По онова време имаше и респект към нашето изкуство. Тогава да попаднеш в този 13-метров кръг се считаше за голямо постижение! Сега поради множество фактори, циркът е изгубил престижа си."

Но магията е запазил….

"Да, но магията е убита от хора, които са далеч от цирка, но го правят. Това са тези, които се занимават с цирково изкуство, без да разбират от него. Нещата са комплексни и сложни.

Ние и нашият цирк сме единствените в момента, които имаме животни в програмата. Има сложности, относно забрана на определен вид животни, най-вече хищници и екзотични. От ЕС само ние и гърците спазваме тази забрана, първи вдигаме ръчички и се съгласяваме. Аз бях 10 години в Испания, там живях и работех."

С кои животни се разделихте?

"Преди две години имахме дресура на хищници. Едната дресура бяха лъвици, дресьорът беше артист от стара генерация Станимир Спасов, другият беше Стоян Митев. Правеха интересна дресура – лъвове върху коне, беше много атрактивно. Имахме и дресура на шимпанзета, които също нямаме право вече да дресираме, дори няма право да бъдат извозвани от зоопарк, т.е. да се транспортират. Дресурата на шимпанзета е опасно нещо, те са хищници и са много агресивни. Миловидно карат колело по манежа, но са доста агресивни… Да работиш с животни е сложно!"

Докато говорехме, един от ветераните, бате Марио прогонваше кончетата.

"Тук от значение е породата" – продължава да разказва Марин:

"За свободна дресура и кончетата, които правят различни фигури, са подходящи арабските коне. Ако се прави волтижировка върху кон, в жанра "Джигити" се използват други коне, ако се прави акробатика върху коне, се ползват унгарски тежковози."

Какви животни има включени във вашата програма? На кои животни най-много се радват децата?

"Има много интересни съчетания, като работа на няколко понита с голям кон. Те са различни като породи и са трудни за дресировка. Дресура на кучета от типа на домашни, смесено с кози и ламчето също участва с тях. Има дресура на гълъби и на домашни котки. Това са засега разрешените животни за дресура, които се водят като домашни. В това число и камилите, които не са екзотични, в арабския свят се използват с битова цел."

След това той отново се връща към собственото си семейство. Разказва ни как родителите му са приели решението да учи в цирково училище.

"Аз съм на половина руснак- по майка, наполовина българин- по баща. Майка ми беше акушер-гинеколог в София, аз съм софиянец, а баща ми- адвокат! Имах доста фамилни стълкновения, но издържах конкурса и баща ми ми стисна ръката, когато ме изпрати на влака, каза ми: "Браво!" И така… аз станах клоун след жесток конкурс. Бяха определени 5 бройки , за една бройка се състезаваха над 100 кандидата. В цирка съм, без да смятам 4-те години обучението, от 1982 година до момента, но не се определям като ветеран, аз съм още малък" – казва с усмивка.

Бихте ли преподавали на някого?

"Не! В никакъв случай! Материята е много сложна и не искам да лъжа. Първо- сложно е да се преподава, за да не разбиеш нечия съдба. На мен в цирковото училище не са ми преподавали, едно е материя – теория, а друго е материя – практика."

Един от неговите педагози му казал руска поговорка, която показва трудното бреме на клоуна. Посланието е: "Ако искаш да станеш клоун, бъди готов да преглътнеш много горчилка!" 

"Важно е отношението ти към професията. С практика се става, рутината си е рутина. Говорим за едната категория клоуни, които са рутинирани и за другата категория, тези, на които сърцето им бие докато работят!"

Как се променя публиката? По-тъжни ли Ви се струват съвременните деца?

"За съжаление, децата в момента са станали безлични… Много време работех в чужбина, когато се прибрах в България, се наложи да махна част от скечовете. Моят стил включва близък контакт с публиката. Децата напоследък са много затворени в себе си, няма жива реакция. Преди нямаше разлика в публиката в чужбина и България, но сега има. Най-спонтанна бе българската публика и ирландската. В Ирландия съм работел цяла година. Английската публика  е културната, те оценяват твоята интелигентност, а не това непременно да ги разсмиваш. Защото някои казват: "Задачата на клоуна е да прави смях." Аз казвам: "И да, и не." Клоунадата се определя от твоята личност!"

С Марин Романов разбиваме и стереотипа, че клоунадата трябва да е насочена само към децата.

"Не трябва да се отбива номера– да накараме баба да заведе внучето на цирк. Случва се да гледам майка, довела детето си на цирк, седнали са, детето гледа в манежа, а майката си гледа в телефона… Но аз искам специално да благодаря на публиката от Северна България, те са най-големи ценители!"

Клоунът дава началото на цирковото представление! Излиза на манежа, където е сложена масичка, стол, огледало, атрибути за гримиране. Клоунът се подготвя за представление пред публиката. След финала на програмата пак се внася масичката и клоунът се разгримирва.

Колко езика знаете?

"Зная 6 езика. Едно време най-важният за комуникиране между артистите в цирка се смяташе руският. След това за интернационален се счита италианският. Зная италианският и английски, испански, полски, френски. Но езикът, на които говорят цирковите артисти, е италианският, цирковата терминология е на този език и на немски."

Циркът преди и сега?

"Циркът е най-демократичното изкуство. Кукленият театър е ориентиран към децата, а ние събираме публика от различни възрасти. Самата форма на цирковото изкуство е съчетание от постижения. Това изкуство е преодоляване, ти не играеш в манежа, ти преодоляваш, преодоляваш даже и гравитацията, от там отиваме към музиката, осветлението, артистично поведение на  манежа. Всичко е синтетика, която я няма дори в театъра и операта. За това ние нямаме конкуренция и няма да имаме!

Чисто материално, циркът винаги е бил печелившо предприятие. Цирковите артисти бяха конвертируеми, т.е. можеха да ги изнасят навън и те вкарваха валута в страната през социализма. Имахме трупи, които работеха в Америка над 10 години, тогава 80%  от това, което заработваха, влизаше в Министерството. Тогава имахме наш дом, т.е имахме стационарен цирк, който през 1983 година беше запален. Останахме без дом. Имахме циркова база, на която се създаваха цирковите произведения– репетирахме и правехме номера. Към тази база имаше работилници, в които се изготвяше реквизит, полагаха се грижи за животните, имаше място да се паркират камионите, вагоните, това беше на Илиенци. По-късно базата беше откупена и ние се върнахме 100 години назад. Кризата, която изживява сега театърът, ние я преживяхме и продължаваме да се справяме!"

С Момчил Колев, собственик на цирка, говорим за трудностите пред артистите, за честата липса на терени в градовете, където да се издигне циркът. За това как някои общини поощряват културните прояви, а други по-скоро създават пречки….

Повече в звуковия файл.