Кварталната клюка - типична българска черта или неизменна част от живота

публикувано на 13.07.16 в 11:33

''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Както е казал американският филмов актьор Уил Роджърс, единственият случай, в който хората не обичат клюките е, когато те се отнасят за самите тях. Доколко обаче клюките са се превърнали в част от нас и защо се дразним, когато някой говори по наш адрес, седнал на пейката пред блока или на чашка с компания. Каква е психологията на клюката и какво мислят обикновените хора по темата ? Попитахме трима приятели, седнали на сянка на хубава неделна трапеза в квартално заведение във Видин. "Дори и в световен мащаб клюките са номер 1. На мен лично не ми пука, но има хора, които ежедневно се занимават с клюки ... Аз живея в по- малко населено място във видинска област, но нещата са същите - младите прихващат успешно този занаят от по- старите клюкари ... Просто на хората им доставя удоволствие да обсъждат чуждия живот." Срещнахме леля Дора, която седеше пред входа на блока в който живее в квартал на Видин. Тя беше скромна. "Не ме интересува кой какво говори, но ги чувам от терасата долу пред блока как клюкарстват. Ставаше въпрос за едни тръби от парното, които сме изрязали преди време и предали за вторични суровини. Само коментират и по цял ден кой какво е направил. Аз не съм отишла на вратата на никого все още да искам пари назаем." - каза леля Дора.

Кварталната клюка отдавна се е превърнала в начин за информиране. Нещо повече, хората на пейката или в беседката пред жилищния блок, са най-търсени, когато човек има нужда от експресна информация по даден въпрос. Достоверността невинаги е гарантирана, защото агенция от рода на "Една жена казала ..." не може да се приеме за сериозна, но винаги дава някаква информация по случая. "Всъщност, като се вгледа човек в съвременните медии, особени в някои жълти информационни сайтове, започва да се чуди кой е техен собственик и дали „една жена казала...“ не е техният основен източник на информация. Примерите са толкова много, че даже ми е неудобно да споменавам някои от тях. Като че ли най-важното в т.нар. „сензационни новини“ е да се съобщи нещо жълто. По принцип забъркването на такава „новина“ си е изкуство, тъй като истината в нея трябва да е между 10% и 30% вярна, за да има основание потребителите да й повярват. Само най-изкусните майстори могат да правят от мухата слон, затова никой не бива да подценява тези истински майстори на „съвременния къс разказ“. Напротив, обществото тлябва да ги разпознава и да знае кога тиражираните от тях материали са измислени." - сподели в коментара си по темата сътрудникът ни Жоро Александров.

Потърсихме мнението и на специалист. "Клюките не са типична българска черта, а напротив - срещат се на почти всички географски ширини. Има хора, които все още вярват напълно, но има и хора които разбраха, че някой прави бизнес от клюките. Всеки човек носи в себе си клюката, но в различно количество." - така психолога Мадлен Алгафари коментира темата ни. "Пълно е с клюкари и по- голямата част от тях изненадващо са мъжете." - споделиха жители на Видин, решили да напазаруват в квартален магазин. Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Кварталната клюка - типична българска черта или неизменна част от живота

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Село Станево - където проблемите не липсват

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

За БНР

Радио Видин