Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кварталната клюка - типична българска черта или неизменна част от живота

Както е казал американският филмов актьор Уил Роджърс, единственият случай, в който хората не обичат клюките е, когато те се отнасят за самите тях. Доколко обаче клюките са се превърнали в част от нас и защо се дразним, когато някой говори по наш адрес, седнал на пейката пред блока или на чашка с компания. Каква е психологията на клюката и какво мислят обикновените хора по темата ? Попитахме трима приятели, седнали на сянка на хубава неделна трапеза в квартално заведение във Видин. "Дори и в световен мащаб клюките са номер 1. На мен лично не ми пука, но има хора, които ежедневно се занимават с клюки ... Аз живея в по- малко населено място във видинска област, но нещата са същите - младите прихващат успешно този занаят от по- старите клюкари ... Просто на хората им доставя удоволствие да обсъждат чуждия живот." Срещнахме леля Дора, която седеше пред входа на блока в който живее в квартал на Видин. Тя беше скромна. "Не ме интересува кой какво говори, но ги чувам от терасата долу пред блока как клюкарстват. Ставаше въпрос за едни тръби от парното, които сме изрязали преди време и предали за вторични суровини. Само коментират и по цял ден кой какво е направил. Аз не съм отишла на вратата на никого все още да искам пари назаем." - каза леля Дора.

Кварталната клюка отдавна се е превърнала в начин за информиране. Нещо повече, хората на пейката или в беседката пред жилищния блок, са най-търсени, когато човек има нужда от експресна информация по даден въпрос. Достоверността невинаги е гарантирана, защото агенция от рода на "Една жена казала ..." не може да се приеме за сериозна, но винаги дава някаква информация по случая. "Всъщност, като се вгледа човек в съвременните медии, особени в някои жълти информационни сайтове, започва да се чуди кой е техен собственик и дали „една жена казала...“ не е техният основен източник на информация. Примерите са толкова много, че даже ми е неудобно да споменавам някои от тях. Като че ли най-важното в т.нар. „сензационни новини“ е да се съобщи нещо жълто. По принцип забъркването на такава „новина“ си е изкуство, тъй като истината в нея трябва да е между 10% и 30% вярна, за да има основание потребителите да й повярват. Само най-изкусните майстори могат да правят от мухата слон, затова никой не бива да подценява тези истински майстори на „съвременния къс разказ“. Напротив, обществото тлябва да ги разпознава и да знае кога тиражираните от тях материали са измислени." - сподели в коментара си по темата сътрудникът ни Жоро Александров.

Потърсихме мнението и на специалист. "Клюките не са типична българска черта, а напротив - срещат се на почти всички географски ширини. Има хора, които все още вярват напълно, но има и хора които разбраха, че някой прави бизнес от клюките. Всеки човек носи в себе си клюката, но в различно количество." - така психолога Мадлен Алгафари коментира темата ни. "Пълно е с клюкари и по- голямата част от тях изненадващо са мъжете." - споделиха жители на Видин, решили да напазаруват в квартален магазин. Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Какъв е ефектът от Шенген за бизнеса във Видин

Малко повече от месец, откакто България е част от Шенген, свободното пътуване вече оказва известно влияние в пограничен район, какъвто е Видин. В града и преди можеха да бъдат забелязани не малко граждани на Румъния. Но с падането на задължителните гранични проверки, съвсем естествено е това да се засили. А потенциалът за посещения е огромен,..

публикувано на 10.02.25 в 11:05

Село Септемврийци очаква своя църковен храм

 Екипът на радио Видин гостува в село Септемврийци, община Димово. В България има още едно село с това име и то се намира в община Вълчедръм. В миналото селото е носило името Толовица и е било част от община Лом, но по време на социализма се преименува в Септемврийци, поради факта, че от селото има участници в Септемврийското въстание през 1923 и..

публикувано на 07.02.25 в 12:05

Граждански организации с призив към политиците за подкрепа на равенството между половете

Българска платформа към Европейско женско лоби отправи призив към политиците за подкрепа на равенството между половете. В отворено писмо до настоящото редовно правителство обръщат внимание на факта, че в състава на 105-ия кабинет има само една жена. Правят аналогия с периода 1947-1949 година, когато в управлението на страната има 23-ма..

публикувано на 06.02.25 в 12:57

Превръщат ли се в лукс "белите пари за черни дни"?

Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..

публикувано на 05.02.25 в 10:45

Подходящ модел за България ли е президентската република?

Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска.  На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..

публикувано на 04.02.25 в 13:32

Кои са основните причини за катастрофите у нас

Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.  След..

публикувано на 03.02.25 в 11:05

Кметът на Флорентин: Искам да променя облика на селото към по-добро

  Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..

публикувано на 31.01.25 в 11:20