Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За паметниците и балканските страсти

Всяко връщане към героизма и трагизма на битките ни през първата световна война е жълтица от националното съкровище на българите, пише Йото Пацов в предговора на книгата "Болката" на Величка Каменова, посветена на наши земляци, участвали в боевете на Първата световна война.

Именно за болката, балканските нрави, комплексите и националната памет говорихме в "Посоките на делника", след като преди дни, навръх Деня на независимостта, македонци строшиха демонстративно паметна плоча на загиналите български офицери и войници на връх Каймакчалан. Този вандалски акт, естествено, разбуни духовете у нас и предизвика вълна от искрено възмущение. Сътрудникът ни във Враца Жоро Александров потърси за коментар народния представител от ВМРО, част от "Патриотичния фронт", Красимир Богданов:

Красимир Богданов"Този инцидент наистина е неприятен и за съжаление не е първият, който се случва на места, посветени на българската памет в Македония. Недопустимо е в 21 век, когато говорим за интеграция на Македония в ЕС и НАТО, да се действа по този начин. Това са варварски, средновековни действия, които с нищо не способстват за междусъседските отношения."

Потърсихме и мнението на Емилия Кожухарова- правнучка на един от българските герои по време на Първата световна война- роденият във Видин полк. Стефан Илиев, командир 15-ти пехотен Ломски полк, загинал също на територията на днешна Македония през Първата световна война.

"Почувствах се изключително зле, защото съм емоционално обвързана заради роднинството ми с полк. Стефан Илиев. Подобно нещо 100 години по-рано се е случило и с гроба на полк. Илиев. Там е бил поставен един мраморен паметник, направен от войници от 15-и полк, но още с влизането на сърбите в Прилеп през октомври 1918 година е разрушен. И тогава това предизвиква много бурна обществена реакция в България, и тогава също не е имало ефект. Сега виждам повторение на историята от преди 100 години. Това е не просто хулиганска проява, това е подигравка с паметта, с героизма, с всичко свято, което сме дали преди 100 години. И българският, и македонският народ са увредени от изкривената история години назад."

Днес усилията на Емилия Кожухарова са насочени да бъде почетена достойно паметта на героя от Първата световна война полк. Стефан Илиев с паметни плочи и паметници в Македония, Видин и Белоградчик. Инициативата обаче се случва много бавно и мудно.

полк. Стефан Илиев"В Македония чакаме отговора на властите. Горе-долу така стоят нещата и тук- в България. Във Видин предложение за паметен знак направихме още преди 4 години. Първоначално беше за преименуване на улица "Широка", където е бил домът на полк. Илиев, но може би е по-разумно да бъде поставена паметна плоча, а улицата, която е емблематична за Видин, да си запази наименованието. Но така или иначе някакъв паметен знак е редно да има, защото полк. Илиев наистина е национален герой. Моите усилия ще бъдат да популяризираме колкото се може повече пред видинската общественост името му, защото Видин може само да се гордее с това, че е родно място на такъв човек. В Белоградчик процедурата е почти към финала и се надяваме, че ще има паметник на полк. Илиев, тъй като там е бил на гарнизон 15-и Ломски пехотен полк", обясни Емилия Кожухарова.

Стефан Илиев е роден на 29 юни 1869 година във Видин. Воинският му път започва в 3-ти пехотен Бдински полк като взводен командир. В началото на Балканската война е командир на 4-а дружина на 15-и пехотен Ломски полк с чин майор. Участва в редица сражения. След Междусъюзническата война е началник на 15-о полково военно окръжие във Видин.

На 28 февруари 1916 година подполковник Стефан Илиев е назначен за командир на 15-и пехотен Ломски полк. Участва в боевете при Стойково бърдо, Планиница, Буково, Върбовец, в Чеганската операция. Загива геройски начело на контраатака на 26 март 1917 година в битката за връх Червена стена край град Битоля. Погребан е с военни почести в двора на църквата "Благовещение Богородично" в Прилеп. Посмъртно е повишен в чин полковник.

Голям шум, закономерно и справедливо, се вдигна след като бе поругана българската паметна плоча в Македония. Но дали  се грижим подобаващо за историческата си памет и за паметниците на територията на нашата страна? Да издири и възстанови колкото се може повече паметни знаци във Видинско от няколко години се е заел Ивайло Цеков, по думите му край нас има не един и два забравени, занемарени, разрушени или завинаги загубени паметници.

"Много е грозно да има паметници на загинали за България хора, които са забравени от абсолютно всички. Има паметници до села в област Видин, за които дори местните хора не знаят, че съществуват", каза Ивайло Цеков.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..

публикувано на 21.11.24 в 13:42

Чувстват ли се сигурни на работните си места хората в предпенсионна възраст?

Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..

публикувано на 20.11.24 в 10:45

Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024".  Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..

публикувано на 19.11.24 в 13:49