Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Знаем ли кои са побратимените ни градове

Лора Владимирова: "Контактите някога бяха много полезни, а сега са само на административно ниво"

4
Пътеводители за побратимените градове на Видин- Ровно и Шверин.
Снимка: Красимир Каменов
На 24 април отбелязваме Световния ден на побратимените градове. Побратимен е този град, който е обвързан с друго населено място с цел да се поощрят контактите и културните връзки между тях. Преди 1989 година практиката беше да се побратимяват градове от България с градове от другите социалистическите страни. Монтана, Враца и Видин имат дълъг списък от побратимени градове от преди 1989 година и след това.

За Монтана разказва нашият кореспондент Любо Андреев:

"Житомир, Банска Бистрица и Пирот са сред първите побратимени градове на Монтана. Дружбата им датира още от социалистическо време и до днес. Дори най-големият хотел в центъра на града продължава да носи името на Житомир.

С германския Шмалкалден връзката на Монтана е между двете гимназии. От години ученици от ГПЧЕ "Петър Богдан" и тези от Шмалкалден си разменят визити. Връзката е много ползотворна и за двете страни. С руския Дзержински дружбата е основно със спорта. Всяка година джудистите на треньора Ташко Танов участват в силен традиционен международен турнир. Руснаците връщат визитата на турнира на "Слава 83" в Монтана.

Контактите на Монтана се простират далеч зад граница. Общинските управи на Суракарта в Индонезия и Чонгкинг в Китай си сътрудничат. Бизнесмени от Монтана, начело с кмета Златко Живков, осъществиха контакти при посещението си в Индонезия. В последните години Община Монтана работи много успешно по европейски програми.

По Трансгранично сътрудничество със Сърбия проекти се осъществяват с побратимените на Монтана градове - Враня, Ниш /община Медияна/ и Пирот. Каракал /Румъния/, Храдец Кралове /Чехия/, Нови Лигуре /Италия/, Бялогард /Полша/ и Салватиера от Испания са останалите градове, с които община Монтана си сътрудничи през годините. Делегации от побратимените градове на Монтана участват с групи на празника на Монтана- Свети Дух."



Жоро Александров- за побратимените градове на Враца:

"Враца поддържа добри отношения с 8 побратимени града в Европа. Някои от тях са по-популярни, други се намират в съседни държава, а трети- звучат просто екзотично за действителността, в която се намираме.

Така например няма жител на града под Околчица, който да не знае, че Враца поддържа добри контакти с украинския град Суми. Нещо повече- имаме си площад, който преди се казваше "Суми", а вече е преименуван на "Македония", но по- възрастните врачани си го наричат още със старото название, дадено от преди политическите промени през 1989 година. На същия площад има и търговски център, кръстен на побратимения град. Всъщност подобна чест няма за друг от седемте побратимени града.

От бившия соцлагер поддържаме добри отношения с руския град Серпухов и с украинския Кобрин, откъдето идват делегации обикновено за деня на Враца- 1 юни. С комшиите от Румъния имаме топли връзки с Крайова, сърбите от град Бор и македонците от Кичево допълват картинката.

Преди малко споменах за по-екзотични побратими- към тях причислявам немския Франкфурт на Одер и френския Вилньов льо Роа, който се намира на 60 км от столицата Париж."


СнимкаПобратимените градове на Видин са Ровно от Украйна /Ривне в по- ново време/, полският Ломжа, немският Шверин /някога в ГДР, сега част от обединена Германия/, унгарският град с трудното име Ходмезьовашархей, Уест Карълтън в САЩ, сръбският Зайчар, Демре в Турция и Калафат в Румъния. Видин има и градове партньори- германския Дегендорф, италианския Леко, германския Улм и Дебър от Македония. 

Лора Владимирова е дългогодишен журналист. Тя е успяла на два пъти да посети Ровно и един път Шверин. 
"Тези контакти бяха много полезни и ползотворни в миналото", разказва тя и допълва:

"Като журналист във видинския вестник "Червена знаме" съм ходила два пъти в Ровно и веднъж в Шверин... По- възрастните видинчани може би си спомнят, че във Видин имаше улица "Ровненска", комплекс "Шверин" и магазин "Ломжа". Те носеха имената на побратимените ни градове... В Ровно имаше улица "Видин", но във Шверин нямаше обект, кръстен на нашия град... Идваха делегации от техните градове и ние ходехме там. Танцови състави, спортни клубове и представители на промишлеността често си разменяха визити... Наистина бяха полезни тези контакти... Тези, новите градове не ги знам, че сме побратимени. Не ги знае и широката общественост. Някога всички знаеха, че сме побратимени с Шверин, Ровно и Ломжа. Сегашните контакти са явно на административно ниво. За съжаление."

Попитахме видинчани какво им говорят имената на Ровно, Шверин и Ломжа в анкета. Тя показа, че повечето си спомнят заведенията, които са с тези имена, а не знаеха, че носят имената на побратимените градове:

"Не, не знам... Не съм чувала тези имена... Ами, спомням си, че има такъв хотел и заведение имаше- "Шверин". Не знаех, че са побратимени градове... Тези, по- новите имена дори не знам в кои държави са... Чувал съм, че сме били побратимени... Това са побратимени градове на Видин. Не съм ходила в тях..."

"Побратимяването събира на едно място търсенето на две общности по начин, който им позволява, водени от европейска перспектива, да разрешават проблемите си, като развиват помежду си все по-тесни приятелски връзки." Това е дефиницията за побратимяването, дадена преди много години от Джон Барет, един от основателите на Съвета на европейските общини и региони след Втората световна война. По този начин той определя основните ценности, залегнали в идеята за побратимяване: приятелство, сътрудничество и взаимно опознаване на народите на Европа.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00