Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Адв. Александър Кашъмов: Гражданинът е суверенът и институциите трябва да му се отчитат 

28 септември е Международният ден на правото да знам

Снимка: БГНЕС

28 септември се отбелязва като Международен ден на правото да знам от 2003 г. по инициатива на Международната мрежа на защитниците на свободата на информацията. В България честването се организира от Програма "Достъп до информация", която в този ден обявява годишните си награди за принос в областта на свободата на информация. 

"Днес в Мрежата членуват близо 600 представители на организации от целия свят и експерти. Целта на тази Мрежа, на която Програма Достъп до информация е съучредител и много активен участник, е да се утвърждават и популяризират стандартите в областта на свободата на информацията. Програма Достъп до информация отбелязва 28 септември с връчване на награди за принос в областта на свободата на информация в четири категории, но връчваме и антинагради с цел да се посочат институциите, които нарушават правото на достъп до информация, за да се поучат и да се поправят. СнимкаТази година получихме 45 номинации в шестте категории- четири положителни за награди "Златен ключ" и две категории за антинагради, в които връчваме "Катинар" за институция, която не изпълнява задълженията си по Закона за достъп до обществена информация и "Вързан ключ", която даваме за най-абсурдна практика или смешно и абсурдно решение по заявление за достъп до информация. Номинациите приемаме през цялата година. Тези 45 номинации, които събрахме тази година, съдържат и две колективни номинации за институции и ако броим всяка една поотделно, номинираните надхвърлят 120", обясни Диана Банчева, координатор на Програма Достъп до информация.

СнимкаСред номинираните тази година за антинаградата "Катинар" 52 институции, които не са отговорили на електронно подаденото заявление и нямат секция "Достъп до информация", са Общините Грамада, Чупрене, Брегово и Димово от област Видин, както и монтанската Община Якимово. Иначе абсолютен лидер по показателите за прозрачност в цяла Северозападна България е Община Белоградчик. В дъното на годишната класация, освен номинираните за антинагради Общини, са Регионалното управление на образованието във Видин, Полицията и Областната дирекция по земеделие във Враца, Полицията и Регионалното управление на образованието в Монтана, Регионалната дирекция по горите в Берковица. 


"В България тенденцията е за подобряване на състоянието на достъпа до информация. Достъпът до информация, прозрачността и най-вече активната прозрачност, т.е. активното публикуване на информация на страниците на институциите, са силно средство за печелене на доверието на гражданите, а освен това е и начин да се намали и административната работа на служителите. Целта на Деня на правото да знам е да се популяризира правото на достъп до информация, да се окуражат граждани, журналисти и неправителствени организации да упражняват това си право и да се насърчат институциите да изпълняват задълженията си и да бъдат по-прозрачни и отчетни пред обществото", допълни Диана Банчева.

Адвокат Александър Кашъмов е експерт в областта на достъпа до информация и прозрачността на управлението, защита на класифицираната информация, защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, противодействие на корупцията, предотвратяването на конфликт на интереси, административна реформа, правосъдие и обществен ред. През последните 20 години работи като експерт към Програма Достъп до информация. 

"Можем да кажем, че днес правото на информация, правото на достъп до обществена информация е едно наистина основно човешко право. То беше признато в края на миналата година и от голямата камара на Европейския съд по правата на човека. В момента има един бум на законодателство за достъп до обществена информация в цял свят. Макар в други отношения да не е много задоволително развитието на нашата държава и общество, по отношение на достъпа до обществена информация гражданите в България са доста активни. Не малко журналистически разследвания се направиха благодарение на Закона за достъп до обществена информация, които разкриха корупция, нередности и в крайна сметка благодарение на тези разследвания обществото получи повече прозрачност и повече ефективност в борбата с корупцията, отколкото дори понякога институциите са способни да постигнат", смята Александър Кашъмов.

Българите стават все по-активни в търсенето на обществена информация. Дали обаче институциите стават по-склонни да предоставят информация за делата си и как разходват публичните средства? 

Снимка"Може да се каже, че за тези 17 години, от когато имаме Закон за достъп до обществена информация, развитието е в положителна посока. Все повече институции узнават и усвояват задълженията си да бъдат прозрачни. Въпреки това обаче много институции още не са осъзнали това задължение, а други са го осъзнали, но съзнателно не желаят да бъдат прозрачни и отчетни пред гражданите, защото нямат достатъчна мотивация за това и защото може би имат какво да крият. Тук говорим за институции, които боравят със сериозни обществени средства, с фондове на Европейския съюз. Ние обаче вярваме, че гражданинът е суверенът в демокрацията, включително и според българската конституция, и заради това той има правото на тази информация, има правото институциите да му се отчитат какво са свършили и да бъдат максимално прозрачни. Необходим е мощен натиск по отношение на Държавата и нейните институции, необходима е повече прозрачност. Това, което липсва в момента, е контрол върху това как институциите си изпълняват задълженията. Някои институции се смятат за недосегаеми и колкото и да е странно това не е например Министерският съвет, който е главата на изпълнителната власт, а по-малки институции- като Общините. Проблемът е, че предвидените в Закона санкции не са ефективни, защото не е предвиден механизъм за тяхното налагане. Излиза, че кметът трябва да накаже себе си, министърът трябва да накаже себе си...", обясни Александър Кашъмов.

Законът за достъп до обществена информация задължава институциите да я предоставят активно. Всеки може да изиска информация от Общината, държавните служби и администрации, защото те работят със средства, получени от данъците на всеки един от нас. Ако все пак не получим исканата информация, можем да се обърнем към съда, съветва опитният юрист Александър Кашъмов:

Снимка"В България съдът се оказва най-ефективният контрол за прилагане на Закона за достъп до обществена информация. Съдебната практика в това отношение е много позитивна. Според статистиката повечето дела срещу откази за предоставяне на информация се печелят от гражданите. Това означава, че институциите в повечето случаи незаконосъобразно и неоснователно отказват информация. Хубавото в тази ситуация е, че съдът, като една независима институция, се оказва гарант за защита правата на гражданите. Но ако самата изпълнителна власт не се заеме "да си почисти градинката", то съдът, Програма Достъп до информация, силното гражданско общество не са достатъчни, за да може наистина Държавата да бъде прозрачна, отчетна и в крайна сметка да се крадат по-малко пари. Съветвам хората да упражняват правата си. Институциите са длъжни да им отговарят в 14-дневен срок. Заявления могат да се подават писмено, чрез електронна поща без подпис, законът позволява да се иска и устно информация. Институциите са длъжни да отговорят и могат да откажат информация само по изключение, но дори и тогава хората имат право на жалба в Съда при евтин съдебен процес- 10 лева е държавната такса в момента."

Повече по темата- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Буковец: Голямо село с млади хора

Гостуваме виртуално на село Буковец , община Видин. Село Буковец е едно от големите села в общината. Разположено е на 12 км югозападно от град Видин. То е и едно от малкото останали села на територията на общината, в които все още има функционираща детска градина. Венцислав Кирилов е трети мандат кмет на село Буковец и усилено работи за селото,..

публикувано на 17.01.25 в 11:41
Тома Ушев

Тома Ушев: Ако трябва едно правителство да е Слейър, това прилича повече на чалгаджийска формация

Повече от два месеца след предсрочните избори на 27 октомври редовното правителство е факт.  Тройна коалиция, съставена от ГЕРБ, БСП и ИТН, с парламентарната подкрепа на ДПС на Доган, ще управлява страната.  Мнозинството е от 126 депутати.  Какви са хоризонтите пред кабинета "Желязков" и възможно ли е той да бъде устойчив?  Ще успее ли..

публикувано на 16.01.25 в 10:00

Как ще се отрази на ресторантьорския бранш колебливата ставка на ДДС?

От 1 януари заведенията и ресторантите у нас вече работят с 20%-на ставка на ДДС. Според съпредседателя на Българската асоциация на заведения та Ричард Алибегов , засега това не е проблем, тъй като през декември бяха проведени срещи с партиите, които през последните 3 години подкрепят 9% ставка. Това са ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", "Възраждане"..

публикувано на 15.01.25 в 10:45
Петко Петков

Петко Петков, "Галъп": Предстои връщане на фокуса към човека, а не върху крайни и либерални идеологии

Президентът Румен Радев ще връчи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство утре , 15 януари, от 12:00 ч. Радев забави връчването на папката, за да даде шанс на партиите да продължат с преговорите. Очаква се да бъде съставено четирипартийно мнозинство, включващо ГЕРБ, БСП и ИТН, с подкрепата в парламента на Ахмед Доган - "Демокрация,..

публикувано на 14.01.25 в 12:41

Защо има дефицит на кадри в строителството

Категорично има дефицит на кадри в строителния бранш. От няколко години фирмите изпитват проблеми с намирането на хора. Причините са няколко, заяви Любомир Качамаков, заместник-председател на Камарата на строителите в България /КСБ/ и председател на най-голямото областно представителство на КСБ- София и София област. Радио Видин: Защо се стига..

публикувано на 13.01.25 в 16:30

Професията "Туроператор" влиза в училищата

Дефицит на кадри има в сектор туризъм, проблемът се изостри след ковид. През този период туристическата дейност беше сред забранените и голяма част  от хората, които работиха в тази сфера просто се пренасочиха към други професии. Това заяви Павлина Илиева- председател на "Обединение Бъдеще за туризма". Радио Видин: Как се..

публикувано на 13.01.25 в 15:39

На какво се дължи недостигът на кадри на пазара на труда

Недостиг на кадри на българския пазар на труда има не от днес и не от вчера, а от много години. Това е един от въпросите, за които Българската стопанска камара алармира вече може би 10 години. Продължава да има недостиг на кадри, като вече става въпрос не само за висококвалифицирани кадри, а за всякакъв тип. Изчисленията са, че българската..

публикувано на 13.01.25 в 15:28