Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Адв. Александър Кашъмов: Гражданинът е суверенът и институциите трябва да му се отчитат 

28 септември е Международният ден на правото да знам

Снимка: БГНЕС

28 септември се отбелязва като Международен ден на правото да знам от 2003 г. по инициатива на Международната мрежа на защитниците на свободата на информацията. В България честването се организира от Програма "Достъп до информация", която в този ден обявява годишните си награди за принос в областта на свободата на информация. 

"Днес в Мрежата членуват близо 600 представители на организации от целия свят и експерти. Целта на тази Мрежа, на която Програма Достъп до информация е съучредител и много активен участник, е да се утвърждават и популяризират стандартите в областта на свободата на информацията. Програма Достъп до информация отбелязва 28 септември с връчване на награди за принос в областта на свободата на информация в четири категории, но връчваме и антинагради с цел да се посочат институциите, които нарушават правото на достъп до информация, за да се поучат и да се поправят. СнимкаТази година получихме 45 номинации в шестте категории- четири положителни за награди "Златен ключ" и две категории за антинагради, в които връчваме "Катинар" за институция, която не изпълнява задълженията си по Закона за достъп до обществена информация и "Вързан ключ", която даваме за най-абсурдна практика или смешно и абсурдно решение по заявление за достъп до информация. Номинациите приемаме през цялата година. Тези 45 номинации, които събрахме тази година, съдържат и две колективни номинации за институции и ако броим всяка една поотделно, номинираните надхвърлят 120", обясни Диана Банчева, координатор на Програма Достъп до информация.

СнимкаСред номинираните тази година за антинаградата "Катинар" 52 институции, които не са отговорили на електронно подаденото заявление и нямат секция "Достъп до информация", са Общините Грамада, Чупрене, Брегово и Димово от област Видин, както и монтанската Община Якимово. Иначе абсолютен лидер по показателите за прозрачност в цяла Северозападна България е Община Белоградчик. В дъното на годишната класация, освен номинираните за антинагради Общини, са Регионалното управление на образованието във Видин, Полицията и Областната дирекция по земеделие във Враца, Полицията и Регионалното управление на образованието в Монтана, Регионалната дирекция по горите в Берковица. 


"В България тенденцията е за подобряване на състоянието на достъпа до информация. Достъпът до информация, прозрачността и най-вече активната прозрачност, т.е. активното публикуване на информация на страниците на институциите, са силно средство за печелене на доверието на гражданите, а освен това е и начин да се намали и административната работа на служителите. Целта на Деня на правото да знам е да се популяризира правото на достъп до информация, да се окуражат граждани, журналисти и неправителствени организации да упражняват това си право и да се насърчат институциите да изпълняват задълженията си и да бъдат по-прозрачни и отчетни пред обществото", допълни Диана Банчева.

Адвокат Александър Кашъмов е експерт в областта на достъпа до информация и прозрачността на управлението, защита на класифицираната информация, защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, противодействие на корупцията, предотвратяването на конфликт на интереси, административна реформа, правосъдие и обществен ред. През последните 20 години работи като експерт към Програма Достъп до информация. 

"Можем да кажем, че днес правото на информация, правото на достъп до обществена информация е едно наистина основно човешко право. То беше признато в края на миналата година и от голямата камара на Европейския съд по правата на човека. В момента има един бум на законодателство за достъп до обществена информация в цял свят. Макар в други отношения да не е много задоволително развитието на нашата държава и общество, по отношение на достъпа до обществена информация гражданите в България са доста активни. Не малко журналистически разследвания се направиха благодарение на Закона за достъп до обществена информация, които разкриха корупция, нередности и в крайна сметка благодарение на тези разследвания обществото получи повече прозрачност и повече ефективност в борбата с корупцията, отколкото дори понякога институциите са способни да постигнат", смята Александър Кашъмов.

Българите стават все по-активни в търсенето на обществена информация. Дали обаче институциите стават по-склонни да предоставят информация за делата си и как разходват публичните средства? 

Снимка"Може да се каже, че за тези 17 години, от когато имаме Закон за достъп до обществена информация, развитието е в положителна посока. Все повече институции узнават и усвояват задълженията си да бъдат прозрачни. Въпреки това обаче много институции още не са осъзнали това задължение, а други са го осъзнали, но съзнателно не желаят да бъдат прозрачни и отчетни пред гражданите, защото нямат достатъчна мотивация за това и защото може би имат какво да крият. Тук говорим за институции, които боравят със сериозни обществени средства, с фондове на Европейския съюз. Ние обаче вярваме, че гражданинът е суверенът в демокрацията, включително и според българската конституция, и заради това той има правото на тази информация, има правото институциите да му се отчитат какво са свършили и да бъдат максимално прозрачни. Необходим е мощен натиск по отношение на Държавата и нейните институции, необходима е повече прозрачност. Това, което липсва в момента, е контрол върху това как институциите си изпълняват задълженията. Някои институции се смятат за недосегаеми и колкото и да е странно това не е например Министерският съвет, който е главата на изпълнителната власт, а по-малки институции- като Общините. Проблемът е, че предвидените в Закона санкции не са ефективни, защото не е предвиден механизъм за тяхното налагане. Излиза, че кметът трябва да накаже себе си, министърът трябва да накаже себе си...", обясни Александър Кашъмов.

Законът за достъп до обществена информация задължава институциите да я предоставят активно. Всеки може да изиска информация от Общината, държавните служби и администрации, защото те работят със средства, получени от данъците на всеки един от нас. Ако все пак не получим исканата информация, можем да се обърнем към съда, съветва опитният юрист Александър Кашъмов:

Снимка"В България съдът се оказва най-ефективният контрол за прилагане на Закона за достъп до обществена информация. Съдебната практика в това отношение е много позитивна. Според статистиката повечето дела срещу откази за предоставяне на информация се печелят от гражданите. Това означава, че институциите в повечето случаи незаконосъобразно и неоснователно отказват информация. Хубавото в тази ситуация е, че съдът, като една независима институция, се оказва гарант за защита правата на гражданите. Но ако самата изпълнителна власт не се заеме "да си почисти градинката", то съдът, Програма Достъп до информация, силното гражданско общество не са достатъчни, за да може наистина Държавата да бъде прозрачна, отчетна и в крайна сметка да се крадат по-малко пари. Съветвам хората да упражняват правата си. Институциите са длъжни да им отговарят в 14-дневен срок. Заявления могат да се подават писмено, чрез електронна поща без подпис, законът позволява да се иска и устно информация. Институциите са длъжни да отговорят и могат да откажат информация само по изключение, но дори и тогава хората имат право на жалба в Съда при евтин съдебен процес- 10 лева е държавната такса в момента."

Повече по темата- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Радовене- живописна природа и млади хора с желание за по-добър живот

След дълго пътуване по пътищата на Северозападна  България, екипът на радио Видин пристига в село Радовене. То се намира в община Роман, на 4 км е от общинския център.  На около 1 км от селото се намира жп спирка на линията София - Варна. С общинския център има и автобусна връзка.  Радовене е едно красиво полупланинско село, разположено в..

публикувано на 23.05.25 в 12:25

Във Видин най-много зрелостници ще се явят на втора матура по английски

Утре е вторият задължителен зрелостен изпит за дванадестокласниците. Той е по предмет, който е избран от учениците. В област Видин най-много зрелостници ще се явят на матура по английски език - 156. Следват предпочитанията към изпита по география и икономика, където ще се явят 28 души. 26 зрелостници са пожелали да държат матура по история. Началото на..

публикувано на 22.05.25 в 14:54

Тома Ушев: Срастването с държавата превръща Църквата в административна услуга

Задължителното изучаване на "Религия и добродетели" в училище доведе до напрежение и раздели обществото.  Част от него протестира под надслов “Училището не е църква”, а другата - шества начело с патриарха.  Какви са аргументите "за" и какви са "против" идеята?  Постижимо ли е духовното и морално развитие на децата чрез пряката роля на държавата?..

публикувано на 22.05.25 в 10:00

Синдикат "Образование" подкрепя учебния предмет "Добродетели и религия"

"Синдикат "Образование" направи няколко проучвания по въпроса. 97% смятат, че образователната система не се справя с възпитателната си функция. Очевидно това не е по вина на учителите, те не са спрели да възпитават през всичките тези години, макар и до голяма степен да им беше ограничено това право или призвание. Крайният резултат е, че нашите ученици,..

публикувано на 22.05.25 в 10:00

Стабилни ли са приходите ни и за какво харчим повече?

Ръстът на доходите в България отново изпреварва този на разходите през първото тримесечие на годината, сочат данни от Националния статистически институт. Тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през първото тримесечие е 3271 лв. и нараства с 15.2% спрямо същия период на 2024 година, изчисляват от националната статистика. В..

публикувано на 21.05.25 в 10:45

Защо се бави пътят Видин-Ботевград: заради политическата криза, не е приоритет или проектът е саботиран

Строителството на пътя Видин-Ботевград или не е приоритет за настоящото правителство, или наблюдаваме политически саботаж. Така обясни забавянето на инфраструктурния проект народният представител от "Продължаваме промяната - Демократична България" Андрей Цеков , който е бивш регионален министър: "От години основната болка на Видин е..

публикувано на 20.05.25 в 12:32

Как да се предпазим като потребители от некоректни туроператори

Сивият сектор в туризма- онези случаи, когато пътувания се организират без регистрации, договори, застраховки, засяга не само потребителите, но и коректните фирми в бизнеса. Една част от тези туроператори изпълняват все пак някакво пътуване, но по-неприятният случай е когато потребителите остават излъгани- хората се подлъгват, плащат и не..

публикувано на 19.05.25 в 15:25