Учени търсят път за устойчиво развитие на страната -

''Земята, която ни храни''- 14.11.17 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Наскоро Българската академия на науките събра учени, интелектуалци и индустриалци, за да обсъдят кои да са националните цели и приоритети, които гарантират устойчивото развитие на страната ни. Тригодишни усилия полагат българските учени, по инициатива на акад. Стефан Воденичаров, за да създадат един труд, в който излагат своите възгледи. Обхванати са всички области от икономиката на страната ни. В основата им стои виждането, че страната ни повече от всякога се нуждае от гаранция за своето развитие, от устойчива стабилност и растеж, идентифициране на националните приоритети и създаване на условия за тяхното постигане за преодоляване на проблема с бедността.

Ръководителят на Съвместния геномен център към Софийски университет акад. Атанас Атанасов е автор на концепцията за интегрирано развитие на земеделието в България. Според него, годините на преход са достатъчни, няма какво повече да се чака, крайно време е да се послуша гласът на интелигенцията:

"Сега трябва да покажем пътя, по който трябва да се върви. Да покажем на обществото че е време да има нови възгледи и национални приоритети, за да може България да тръгне по един по-устойчив начин на развитие. Лозунгът на Европа за новата ОСП е "Икономика, основана на иновации". Добре е да имаш познание, но идва момент, когато това познание трябва да превърнеш в реален продукт, който може да се продава и от него да се печели... Трябваше да покажем принципно пътя, да се отвори вратата, за да могат да се развиват отделните направления в земеделието... Земеделието ни е много противоречиво- по-голяма част от хората се занимават с дребно земеделие-около 220 хиляди души и други около 1500 души, които владеят около 70-80 % от земята. Голямата беда тук е, че и едните, и другите, не произвеждат продукция с добавена стойност- ние изнасяме "принадената стойност". Ние не правим "добавена стойност", от която българия може да печели и да се развива. Така е със зърното, което дава облика на страната- голяма част се изнася, много малка част остава за храна и за фураж. Не се използва за храна на животните, защото животновъдството е в незавидно състояние. По същия начин стои въпросът и с другите сектори- зеленчукопроизводство, овощарство... Освен всичко други, трябва да се върнем и обратно към природата, а науката трябва да помогне да произвеждаме биологична храна- чиста от торове. Ако можем да използваме естествените възможности, които крият растенията, животните, или взаимодействието между тях, за да направим естествени антибиотици и естествени биоторове. Това е голямата роля на науката- затова е необходимо да има политика, защото през 2050 година се очертава агроиндустрията ще бъде ключова за всички останали- от тук ще излизат всички важни решения за развитието на света."

Трябва да се обърне повече внимание и на климатичните промени и запазването на планетата, посочи още акад. Атанасов. Според него земеделието е било и трябва да остане един от най-важните отрасли в икономиката на страната ни, защото именно то е измъквало България от всякакви кризи. А незавидното състояние, на което се намира сега, се дължи преди всичко на ниската добавена стойност на неговата продукцията. Това, от своя страна, е резултат и от спада в нивото на земеделската наука, особено през последните години. Биологичното земеделие трябва да бъде един от приоритетите на Общата селскостопанска политика занапред, а опорните точки, върху които трябва да стъпи икономиката ни, за да поеме страната ни по пътя на устойчивото развитие, са образование, наука, технологии и иновации.

"Трябва да обединим усилията си с бизнеса, да намерим пътищата един към друг, да си помагаме и да постигнем целта- да правим ефективна, качествена продукция, която да е здравословна, защото здравето на човек е изцяло зависимо от това, какво яде..."

Обсъждането на платформата ще продължи сред местни общности по покана на кметове и с браншови организации. Идеята е по-късно възгледите на българските учени да бъдат предложени на народните избраници, с надеждата да се вземат мерки, които да доведат до икономическа стабилност на страната и по-добър живот.

Де минимис ще има и за пчеларите- да, но не за всички!

От 20 ноември до 1 декември 2017 г. могат да подават заявления за държавна помощ de minimis, съобщиха от ДФ "Земеделие". Бюджетът на помощта е 2 милиона и 400 000 лева.

Всъщност, ако следваме хронологията, на 31 октомври около 200 пчелари се събраха на протест в София, с няколко искания, сред които отпускане на de minimis и удължаване на срока за преход към биопчеларство. На 1 ноември от ресорното министерство изразиха намерение за съдействие, седмица по-късно обещаха, че de minimis ще има.

"Още не протеста ни обещаха че "ще изтръскат торбата", за да видят какво могат да направят. След това ни казаха, че ще има средства, като ще се паднат по около 5-6 лева на пчелно семейство. Проблемът обаче е е в това, че искат представени фактури за продаден мед. По принцип помощта de minimis се дава за загуби при неблагоприятна година- когато нямаш продукция. Ако нямаш продукция- как да имаш реализация?"- недоумява Николай Куменов- председател на Федерацията на българските пчелари.

Заради това недоглеждане според Николай Куменов по-малко пчелари ще кандидатстват за помощта, а тези, които кандидатстват, ще получат малко по-голяма сума. Едно от изискванията за получаване на помощта е и пчеларите да са регистрирани като земеделски стопани до 29.09.2017 г., по реда на Наредба 3.

"Регистрирани са само пчеларите, които участват по някакви програми. За другите няма смисъл, защото на година осигурителните вноски са 1090 лева"- каза още Николай Куменов.

Според взетото решение от УС на Фонда, подпомагане ще получат пчелари с между 20 и 200 пчелни семейства включително. Тези, които отглеждат над 200 пчелни семейства могат да се включат в държавната помощ само за първите 200. Финансовата подкрепа е част от годишния разход за подхранване на пчелно семейство и има за цел да компенсира направените от пчеларите разходи за зазимяването и за справяне с последствията от неблагоприятните климатични условия, довели до ниски добиви на пчелен мед, се посочва в съобщение на ДФ "Земеделие". Размерът за подкрепата на пчелно семейство ще бъде определен след приема на заявления за кандидатстване. Заявленията се подават в областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие".от 20 ноември до 1 декември, а срокът за изплащане на помощта е до 18 декември 2017 г.

По останалите искания пчеларите не са срещнали подкрепа, каза още Николай Куменов . Няма да имат директни плащания, няма възможност и за акредитирана лаборатория в България. Единствената възможност е частна лаборатория да сключи договор с НПО или сдружение на пчеларите, тогава пробите ще бъдат признати. Нерешен остава и въпросът с нерегламентираните пръскания- един от най-сериозните проблеми на гилдията.

Верни на традицията, в "Земята, която ни храни" се срещаме с хора, които са избрали да се занимават със земеделие. Хора, за които е без значение дали земеделието е хоби или бизнес, важно е то да осмисля дните им. Съвсем на мястото си се чувства при допира си със земята Илиян Митов. С него ни среща Красимир Каменов- чуйте интервюто в звуковия файл.

Споделете

Акад. Атанас Атанасов: "Земеделието е измъквало България от всякакви кризи"

Учени търсят път за устойчиво развитие на страната

БНР подкасти:

Army of Lovers в „Музикална зона“

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

За БНР

Радио Видин