Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Комунистическият период 1944-1989 година в учебниците

Снимка: Радио ВИДИН

Наскоро беше утвърдена учебната програма по история и цивилизации за 10 клас, която включва изучаването на комунистическия период в българската история от 1944 година до 1989 година. След дългогодишни дискусии по темата, продължаващи и до днес, програмата със задълбочено изучаване на тоталитарния период влиза в сила за учебната 2019/2020 година.

В "Посоките на делника" потърсихме отговори за новата програма, нейното значение и промените, които води със себе си. България е единствената сред бившите комунистически държави-членки на НАТО и ЕС, в която комунистическият период не се изучава подробно. Можем ли реално да говорим за революционна промяна, когато обсъждаме приетата нова учебна програма? Ще изучава ли тя толкова подробно комунизма?

Всички знаем фразата, че "колкото повече се променят нещата, толкова повече остават постарому". Дискусията за тоталитарния период в нашата история и неговото присъствие/отсъствие в учебниците не е от днес, нито от вчера. Според статистиката, 79% от българите от 16 до 30 години не са запознати с времето на комунизма. Обсъждането на този период няма да спре, но възможно ли е присъствието му в учебниците да крие подводни камъни? Колко съществена е промяната, която носи новата учебна програма за 10 клас? И защо има остри реакции и коментари по темата за присъствието на периода в учебниците?

"Обучението по най-нова история и съвременност, както пише и в сега действащите учебници, подсказва, че един от принципите на историята е дистанцията на времето. Дистанцията на времето няма как да бъде спазена, когато говорим за съвремие. Ако погледнем глобалната концепция на образованието по история, която е заложена още от старата програма, ще видим, че се акцентира върху изграждане на умение за мислене, умение за анализ, ценности и нагласи. Ако съвремието бъде поставено чрез учебниците и помагалата на принципа да се изследва историята, да се дават минимум две различни гледни точки, да се изграждат в учениците умения да анализират, да бъдат безпристрастни, да се избегне субективната оценка, не виждам никакви притеснения в новата учебна програма", каза Валя Александрова- учител по история в ГПЧЕ "Йордан Радичков" Видин. Тя посочи, че обществото не трябва да се плаши от присъствието на тоталитарния период в учебниците и добави:

"Това, което породи дебатите, е тази част от знанията за тоталитарно общество, която визира и касае българската епоха. Една епоха, която е много близка до нас. Добре е хората да видят какви понятия са заложени в новата учебна програма. Няма как да не повтаряме грешките на историята, ако не говорим за тях. Има основания уроците за социализма в България да бъдат разширени. Единственият начин да не се допуска това да се повтаря, е хората да знаят какво се е случвало".
Валя Александрова отбеляза, че "още с построяването на програмата и тръгването на дебата за новите учебници страстите български веднага излязоха на сцена".
Припомняме, че дори с разширено изучаване на комунистическия период, материалът за 10 клас не включва само българска история, а световна обща. Включени са понятията: комунизъм, съветизация, диктатура на пролетариата, народен съд, репресивен апарат, трудово-възпитателни лагери. Учениците ще проследяват промените в политическото развитие на България след Втората световна война, преходът от народна демокрация към съветизация, заложено е да "се разбере ролята на СССР" за налагане на комунистическия режим в България. 

Един подобен разговор неминуемо води към част от същинския проблем, а именно политизираната страна на дебата за комунизма в учебниците. Няма как да се избегне субективната оценка на епоха, която е съвремие. Валя Александрова беше категорична, че не трябва да има притеснение, що се касае до новата учебна програма:

"В старата учебна програма нямаше наложена бариера- например за лагерите. Учителят е имал възможност да показва на учениците- дали с документални материали, дали с архиви. Учебната програма винаги е давала опции пред учителя", обясни Валя Александрова относно евентуални ограничения и пропуски в програмата и продължи с мнение за всеобщата дискусия, в която се забелязва поляризация и пристрастия:

"Страх няма, но по-скоро- опасение, сред хората. Образованието е обществена поръчка, затова не трябва да има злоупотреби с историята. Начинът, по който се изваждат фактите, по който се композират фактите, може да породи отношение. Новите учебници няма как да нарушат новата учебна програма. Образованието цели да постигне изпълнение на основен минимум. Тук се заражда цялата дискусия- ще се справи ли авторският колектив, който все още не е излъчен". 

Всъщност важно е кой пише по темата в учебниците, а не дали трябва изобщо да се засяга. В противен случай говорим за комунизъм в пост-комунистическото настояще.

"Всичко опира до авторските колективи. Но цялата дискусия показва поляризация на обществото. Вижда се колко бързо може да се злоупотреби с думата история", отбеляза Валя Александрова и завърши:

"Не вярвам, че ще се злоупотреби с историята. Нека не се подвеждаме по медиите, а да изчакаме решението за авторските колективи, да видим новите учебници. След това вече ще можем да дебатираме".

Предстои тепърва да се пристъпи към писането на новите учебници за учебната 2019/2020 година. Нека не спекулираме с думата "революция", тъй като комунизмът в нашата история и преди е намирал място в учебниците. Историята като наука е тънка и чувствителна материя, към която трябва да се подходи с внимание. Ние, като общество, като народ, трябва да изискваме тя да бъде представена такава, каквато се е случила. Без значение красива или нелицеприятна, положителна или разочароваща, тя е част от нашето минало. Миналото трябва да стига до нашите деца безпристрастно. В историята не трябва да има политически пристрастия, не трябва да има лични гледни точки. Периодът на тоталитарно управление - 1944-1989 година - е период от няколко етапа, а не единствено време на мракобесие. Различните мнения са част от демокрацията, те са задължителни, но учебниците са отговорни пред хората. Те възпитават, оформят и насочват. Историята е имала много функции през вековете, но нейното значение не е да обслужва интереси. Както и да бъде използвана историята, тя не е спекулация, нито инструмент за власт, но за жалост понякога се използва като такъв. 

Повече по темата и какво казаха ученици и по-възрастни видинчани може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Любен Иванов

Любен Иванов: 15 години ГЕРБ унищожаваше Северозапада в интерес на ДПС

Четири вота на недоверие, скандали, арести, договорени средства по ПВУ, както и продължаващи сътресения в ДПС, белязаха политическия сезон, фокусиран почти изцяло върху Еврозоната.  Правителството на Росен Желязков обещава, че ще следва и занапред заявените приоритетите, докато протестърските настроения се засилват през горещото лято...

публикувано на 07.08.25 в 10:25
Ваня Василева

Ваня Василева: Господин Пеевски подкрепи моите усилия за развитие на инфраструктурата в нашия край

"Считам, че започнах работата, която е най-важната за хората от нашия регион: това, което бях договорила да започне, защото 3-4 години беше замразено всичко по проекта относно пътя, който трябваше да бъде до Видин. Така чаканата магистрала визирам. Не знам дали точно магистрала ще бъде в истинския смисъл, но поне да бъде този път, който беше започнат и..

публикувано на 07.08.25 в 10:00

Кои летни дестинации избират жителите на Северозапада?

Българските граждани са пътували значително по-често в чужбина през юни 2025 година, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Регистрирани са близо 944 хиляди пътувания - с над 10% повече спрямо същия месец на предходната година. Нарастването обхваща всички основни категории цели на пътуване, включително..

публикувано на 06.08.25 в 10:45
Петко Петков

Петко Петков, "Галъп": Скандали, но и нормализация белязаха парламентарния сезон

Политическите процеси у нас постепенно се нормализират и правителството има шанс да управлява пълен мандат. Това каза в "Посоките на делника" изпълнителният директор на социологическата агенция "Галъп интернешънъл болкан" Петко Петков в коментар за края на парламентарния сезон. "Въпреки скандалите и вотовете на недоверие, парламентът работи,..

публикувано на 05.08.25 в 13:19

Затягат контрола при шофьорските курсове

Нови мерки целят да затегнат контрола при шофьорските курсове. От средата на юли всички автошколи задължително използват GPS приложение при провеждането на курсовете и изпитите за шофьорска книжка. Чрез него може да се проследи цялото обучение - от записването в школа по кормуване, през плащането на такси, преминаването през теоретична и..

публикувано на 04.08.25 в 11:05

Опозицията подготвя вот на недоверие през септември

Всички опозиционни партии, с изключение на "Възраждане", ще внесат общ вот на недоверие през септември за провала във вътрешната сигурност.  Основната тема, която обединява партиите, е "завладяната държава", обясни Радостин Василев , лидерът на МЕЧ, основната партия инициатор на единен вот на недоверие срещу Тройната коалиция. "Разговаряме в..

публикувано на 31.07.25 в 10:00

Ще достигне ли Социалният план за климата до най-уязвимите българи?

България ще разпредели 5 млрд. лв. за подкрепа на енергийно и транспортно бедни домакинства и микропредприятия в периода 2026-2032 година. Тези домакинства се очаква да бъдат засегнати от въвеждането на новата схема за търговия с емисии (СТЕ 2) на ниво Европейски съюз. Новата схема за търговия с емисии ще постави цена върху емисиите на..

публикувано на 30.07.25 в 10:45