Колко ценна е за нас Независимостта

На 22 септември отбелязваме Деня на независимостта на България. Обявен е за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година. Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември 1908 година в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 година. 

Независимостта е обявена в Търново, за да се подчертае връзката между новото правителство, управлението на княз Фердинанд I е Втората Българска държава със столица Търново. Това е едно от знаменателните събития след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, в резултата на което България получава статут на независима държава. За обстановката в онова време разказа историкът от Монтана Йордан Герасимов- краевед, бивш директор на Държавен архив- Монтана /периодът, с който се е занимавал е Третото българско царство- от Освобождението до 1945 год./, "Почетен гражданин на Монтана".

"Каква е предисторията на обявяването на независимостта на България? Първо да кажа, че това е едно от големите, от знаменателните събития непосредствено след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, в резултат на което България получава статут на независима държава в Европа, в Европейския континент. А обстановката може да се характеризира накратко така- царството все едно още то не е, а всъщност е Княжество България след Съединението е твърде напред в своето икономическо и културно развитие, особено в началото на първото десетилетие на 20 век. Но въпреки това също така е посочено в Манифеста, който е издаден към българския народ по повод независимостта на България, че има пречки, които спъват нормалното развитие на страната. Съвсем естествено е да следва ход за преодоляването на тези пречки. Това е зависимостта на България, а известно е, че както според Санстефанския договор, мирен договор, така и според Берлинския договор, България е зависимо, т.е. васално княжество на османската империя. Тя няма право да води война, самостоятелна външна политика, да участва в международни срещи, конференции и така нататък, а също така има задължение да плаща годишен данък на султана. Всичко това, разбира се, накърнява честолюбието на управляващите в България. Също така и българският народ е посочено в Манифеста, че той мечтаел да живее в една независима държава. А, трябва да припомним и това, което също е много добре известно, че и нашите революционери от времето на Възраждането, като започнем от Раковски, дейците на Априлското въстание, Бенковски и Волов, Левски и Ботев, всички те се борят и дават живота си за именно за една свободна и независима държава. Така че обявяването на независимост за страната е било на дневен ред. То става още по- добре, след като в началото на 1908 година е съставено правителство на демократичната партия, начело с Александър Малинов през януари 1908 година, което правителство си поставя именно една от основните цели именно провъзгласяването независимостта на България и което е също много важно, че от това съвпада с желанието и стремежите на княз Фердинанд за постигането на такава национална независимост и започва естествено, подготовката. за това. Важно е, може би не знаят слушателите, че тази подготовка се води, не съвсем така пред очите на обществото. Не трябвало, не е могло да бъде информиран българският народ за извършваната подготовка в 1908 година тъй като е било възможно именно други страни като на първо място Османската империя, а след това европейските страни- великите сили, това са Германия, Австро- Унгария, Франция, Англия, Русия, всички тези страни са страна по Берлинския договор и всяка такава стъпка би означавало нарушение, немалко нарушение на Берлинския договор и затова всичко това, което се осъществява от правителството на Александър Малинов, от княз Фердинанд I, а също така в него са ангажирани и българските дипломатически представители в редица страни на Европа. Това е трябвало да става тайно, като разбира се, в дипломатическите страни вече е било известно, че България има такава цел, такива стремежи, но кога и как е щяло да стане самото обявяване, това си остава тайна, а връзката е, което също така интересна подробност, между правителството, между неговите чиновници зад граница е съставено със шифровани телеграми", разказа Йордан Герасимов.

Лятото на 1908 година настъпват събития, които дават благоприятен ход на тази дейност за обявяване на независимостта. Това е младотурската революция от юли 1908 година и стачката в източните железници. Това са събития, които дават възможност и надежда, че могат да се направят промени. А самият повод за обявяване на независимостта е прием в края на август 1908 година в Цариград, където българският дипломатически представител Иван Стефанов Гешов не е бил поканен и той счита това за обида. След разговор с българското правителство той напуска своя пост. По същото време и Турция отзовава своя дипломатически представител, посочи историкът.

"Преди 21 септември княз Фердинанд, който още се намира в Европа, уведомява правителството, че ще пристигне в Русе на пристанището на 21 септември с яхтата "Хан Крум" и по този повод правителството трябва да отиде в Русе с влак, за да го посрещне. Действително той пристига в Русе на 21 септември вечерта и там е посрещнат от правителството като първите думи, които той изрича са именно, че утре ще обявим независимостта. Т.е. на 22 септември. Това предизвиква изненада, разбира се и възторг. Оттук нататък пътят е следният - след вечерята се отправят с влак, правителствения влак, към Велико Търново като на една гара - "Две могили", Русенско, влакът има престой, по времето на който е известно, че Александър Малинов съчинява Манифеста. Манифестът към българския народ, който ще бъде прочетен по повод обявяването на Независимостта."

В черквата "Св. Четиридесет мъченици" присъстват членовете на правителствените лица, граждани. Пред тях княз Фердинанд прочита Манифеста. Той завършва с думите "Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!" По същото време е направен препис на Манифеста и тогавашният вътрешен министър Михаил Такев изпраща телеграма до окръжните началници в страната, с която ги уведомява за събитието и предлага да се организират всенародни тържества. Следва няколкомесечна борба, за да може обявената независимост да бъде призната от Османската империя и от Великите сили. 

"За нас е важно да знаем, да познаваме събитията, макар и не в детайли, каквото е Независимостта на България и да почитаме тези, които са реализирали това събитие, както и събитията за Освобождението и за Съединението на България...", заяви Йордан Герасимов.

Българската независимост, като част от обучението по история в българското училище, е отразена твърде добре, смята Маша Викторова- дългогодишен учител, "Учител на годината" за 20219 година, два пъти носител на грамота "Неофит Рилски".

"През 1908 година изтичат едни 30 години, които позволяват на Австро- Унгария да владее Босна и Херцеговина. Босна и Херцеговина са част от Австро- Унгарската империя за период от 30 години според Берлинския договор. Берлинския договор, който, така да се каже, прави възможно действията ни за Съединението преди това, сега за Независимостта. Австро- Унгария нарушава този договор. Тя не връща Босна и Херцеговина, анексира ги и това е един от козовете на нашия владетел, че след като има нарушаване на Берлинския договор без последствия още едно такова нарушение може да бъде от полза за България. Именно обявява Независимостта на 22 септември. И се случва, нормално е да се случи криза, никой не иска да откъсва територия, дори да, как да кажа, не че да не е прав, а наистина да не е прав. А именно Османската държава, която налага своите изисквания върху един народ, който е доказал и извоювал свобода си. Задълбочава се кризата и в учебниците с едно много кратко изречение, може би конюктурата го изисква, но не смятам, че историята изисква конюктурно отношение към фактите, "Тогава се намесва Русия и постига споразумение", каза Маша Викторова.

Обявяването на Независимостта от едноличен акт на Фердинанд се превръща в общонационално дело и отваря пред България бъдеще на свободна и независима държава:

"Отваря пред България бъдеще, което наистина е бъдеще на свободна и независима държава. От тази гледна точка то е, така да се каже, събитие с многовековно значение и ако често се сещаме, ако се сещаме по- често за този акт, може би ще имаме като народ, като съвременна държава, по независимо мислене. Но това вече зависи от самите нас... България вече може да сключва своите международни договори, да взема своите външнополитически решения без да се съобразява и без да й се налага да търси одобрението на османския султан. Това дотогава е задължително. България не може да вземе нито едно външно политическо решение, без то да е одобрено от султана. Българската държава може да изпраща свои представители, свои делегации в други държави за сключване на различни сделки, без да се изисква одобрението на османската власт такава, защото всяко едно външно политическо решение е именно такова. В икономически план България вече не е длъжна и няма да изплаща външния дълг на Османската империя. Тя не изплаща целия дълг естествено, тя изплаща дълга, пропорционален на територията, която заема българската държава като васално зависима от османската държава. България вече го не изплаща този дълг. България в, отново се връщам на нейното външно политическо място, не изпраща свои представители в различните държави на ниво посланик, на ниво мисия и се съобразява единствено и само с решенията на владетеля, одобрението на съответните органи, които одобряват тези личности и събития, без да й се налага това да бъде одобрявано и от османския султан, така че от гледна точка на суверенитет и на авторитет и на решения това е, както се казва, съдбоносно за България", каза Маша Викторова.