Социално справедливи ли сме българите?!

От 2009 г. в списъка с празници влиза и Световният ден на социалната справедливост - 20 февруари. Въведен е съвсем не на майтап с решение на Общото събрание на ООН, за да се сещаме, че водещи в живота ни трябва да са равенството, уважението към различните, достъпът до социална защита и зачитането на човешките права.

"По Конституция ние сме социална държава и в интерес на истината има доста неща, които просто потвърждават тази социалност, дори само ако се погледне чисто формалната страна на въпроса. При нас и пенсионното, и здравното осигуряване е социално. Там точно е залегнала идеята за социалната справедливост, тъй като всички ние внасяме определени данъци в тези фондове. Например, може да се наложи някой никога да не ги ползва тези фондове- това също е елемент от социалната справедливост. Друг е въпросът доколко обществото като цяло извън това, което е регламентирано конституционно и заложено законово като някаква основа на социалната стабилност, доколко ние самите като граждани на тази държава спрямо себе си и спрямо околните сме достатъчно социално справедливи. Този ден на социалната справедливост не ни е натрапен, просто трябва да се говори за това нещо! И колкото повече се говори, толкова се надявам да са и стъпките към постигането на едно общество, което да обръща внимание на хората, които не могат да се грижат за себе си. Това е пътят!"

Петър Кичашки заяви, че запазва умерен скептицизъм за това дали  можем да се самодефинираме като държава, която е социално справедлива. 

"Причините са много. Част от тях идват от данъчно осигурителната система. Друга, по-съществена част се дължи на особености на българската общественост, които са типично характерни за страната ни. Хората с увреждания са най-уязвими в обществото, защото те най-лесно могат да бъдат забравени. Проблемите в сферата на достъпа са изключително широко мащабни. Доминира недостъпната среда. Достъпността е изключение, правилото е недостъпност. И това е нещо, което аз съм сигурен, че ще се промени. Вече се полагат усилия, даже включително Комисията за защита от дискриминация, на която имам честта да съм член, стартира една кампания "Достъпна България", с която ние сме започнали все по-системно да полагаме усилия за решаване на този проблем. Но това е общонационална задача. Тя не може да се изчерпа с усилията на една или друга институция, колкото и голямо да е желанието това да се случи. Има необходимост от обществено осъзнаване на този проблем."

"Ако живееш във Видинско, ако знаеш, че най-ниската средна работна заплата е в твоята област, трябва да сложиш голям диоптър розови очила, за да кажеш,че има социална справедливост. Защото най-ниската средна работна заплата, означава най-ниска средна пенсия и бедни, и болни  старини. Съкращаването на болници и отделения в тях, означава нисък статус на здравеопазването, безкрайни митарства между Враца, Плевен и други болници, за да докажеш, че имаш увреждане и да ползваш минимални помощи за транспорт, телефон или придружител. Закриването на училища води до по-ниско образование и отново се завърташ в кръга с ниска работна заплата, непълен работен ден или безработица. Излизат ли хората от определена географска област, за да отидат на друго място, значи търсят по-добър живот, значи няма социална справедливост", са обобщените мнения на хора от Северозапада, събрани от Венци Величков и Светла Бондова.

Още по темата чуйте в звуковия файл.