Ивелина Матева: С топли дрехи, червено вино и свинско месо оцеляваме през зимата в Палилула

Ивелина Матева, кмет на село Палилула

Снимка: Радио ВИДИН

Фрагмент от ''Посоките на делника'', 08.02.2019 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В малкото монтанско село постоянно живеят около стотина души, предимно възрастни хора, чиито деца са се изселили или в големия град, или в чужбина. Главната му забележителност е жп линията Видин- София, която минава през селото и четири пъти дневно на малката му гара спира влак. Освен това, нищо друго необикновено не се случва тук - просто едно от многото села в Българския Северозапад.

И все пак, Палилула си има свой собствен облик и характер. Той се оформя на първо място от интересното му име, за което има няколко легенди. Едната от тях разказва как още по време на турското робство оттук минал бей и на влизане в селото решил да си запали лулата. Но докато успее да я разпали напълно, вече били стигнали края на селото. Беят възкликнал: "Какво малко село - колкото една пали лула!" И така останало и името му- Палилула. Друга интересна версия представя кметският му наместник, Ивелина Матева:

"Името идва от древността. Навремето, в долната част на селото, където сега е изворът, е имало езеро. Тук е бил царският път и когато керваните минавали за Рим или Константинопол, се отбивали да си почиват. Тук те палели лулите си и си почивали ..."

В селото няма магазин, няма постоянен лекар или аптека. Няма дори назначени по някоя от програмите за временна заетост към кметството. И все пак, тук също живеят хора със своите радости и болки:

"Занимавам се с животновъдство- гледам крави и кози. Млякото е на 45 стотинки, а един чувал трици- 9.50 лв. Но кой го интересува това? Вземеш някой лев, дадеш го за животните, каквото остане- за теб и това е. Такъв ми е животът... Засега съм безработна. Трудно е, защото, когато си на временна работа все имаш някакви надежди. Работиш обаче по програмите шест месеца и после няма накъде... Селото е спокойно и хубаво, но няма работа... Живея от 20 години в селото след пенсионирането ми в Монтана. По професия съм учителка. Селото ни е на много хубаво място- гора, река, но е трудно за живеене. Хората са работели повече в селското стопанство и пенсиите им сега са много ниски- около 200- 300 лева. Проблем е също, че нямаме магазин, сол дори нямаме откъде да си купим... Здравна помощ нямаме отникъде. Много ни е трудно, че лекарствата трябва да си купуваме от Монтана. В Бойчиновци аптеката не работи със Здравната каса..."

Когато преди години дошла тук от Стара Загора, Ивелина Матева надали си е представяла как точно ще протече животът ѝ. Днес тя разчита единствено на себе си за решаването на проблемите:

"Сама си паля печката в кметството, сама чистя и снега отпред, на жп спирката, както и тази на училищния автобус. Когато мине снегоринът, остава сняг и с лопатата разчиствам след него, за да могат да минават колите. На самотноживеещите хора също правя пътеки до дървата и до тоалетните навън..."

Зимите тук са сурови, горските пожари през лятото са чести, а и река Ботуня плаши с наводнения. И за да не възникват нови проблеми, държи хората в селото да са готови за всякакви предизвикателства от природно или друго естество:

"Всяка година, при започването на зимния сезон, разяснявам на всички, че трябва да си купят свещи- поне 4 броя, два пакета ориз, леща, боб, най-малко 5 килограма брашно, хлебна сода и суха мая. Не се знае каква зима ще имаме и затова всяко семейство трябва да има хранителни запаси от първа необходимост поне за 3 дни. Също така им провеждам инструктажи за действие при земетресение, наводнение или химическа атака..."

И за да са готови да посрещнат предизвикателствата, в селото е създадена специална гасаческа група от доброволци:

"В нея участват мъже, жени, баби и дядовци. На всички съм направила тупалки- това са едни гуми с дървени дръжки, като мухоловките, но по-големи. Оставила съм ги на възлови места в селото. При възникването на пожар се обаждаме на телефон 112 и им даваме сведения докъде сме стигнали с гасенето му. Справяме се добре. Имаме график за това кой е с лопата и кой е с тупалка. Събирам ги със сирената или по телефона. След като свърши пожарът, отиваме до магазина, купуваме една каса бира, купуваме салам и месце за скарата, сядаме на центъра на селото до чешмата и така се отблагодарявам за помощта. Тези хора няма да бъдат в доброволния отряд, ако ти нямаш нужното отношение към тях. Всичко е диалог. Трябва да намериш начина да говориш и с възрастния, и с младия..."

Нашата работа тук не е само административна, а преди всичко- реална полза за хората, допълва кметският наместник. И може би и заради това, в селото все по-често се връщат и млади хора- едни от съседните градове, други чак от София, в къщите на своите предци...

Целите интервюта и подробности за живота в Палилула, можете да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Ивелина Матева: С топли дрехи, червено вино и свинско месо оцеляваме през зимата в Палилула

Галерия

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Село Станево - където проблемите не липсват

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

За БНР

Радио Видин