Виктория Михайлова - една жена с много таланти

публикувано на 09.02.19 в 19:15

Виктория Михайлова

Снимка: Недка Лилкова

Виктория Михайлова в ''Калейдоскоп'' 09.02.2019

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В "Калейдоскоп" гостува Виктория Михайлова от Монтана - една уникална българска жена, която съчетава любовта към изкуството, привързаността към учителската професия, отдадеността към детето си. Тя има много таланти - учител е, художник, поет, спортист, майка, дъщеря, съпруга. И във всичко се стреми да бъде най-добрата, да даде от себе си всичко:

"Колкото повече дейности упражнявам, толкова по-добре се чувствам" - споделя тя.

Тя е родена на 1 януари 1964 година в село Громшин. Учи в спортното училище в Ловеч, където завършва 9 клас. Спортува лека атлетика - седмобой. В десети клас се прехвърля в град Монтана. Тук се записва в школата по изкуствата и започва да ходи на уроци по рисуване. Мечтата ѝ е да следва изобразително изкуство във Великотърновския университет. Първите две години не успява да влезе. Прагматичността ѝ на Козирог надделява и за да не си пропилее напразно годините, тя записва полувисшия педагогически институт в Дупница, специалност "Изобразително изкуство и трудово обучение", сега "Технологии и предприемачество". През 1997 г. завършва специалност "Графика" във факултета "Изобразително изкуство" във ВТУ "Свети Свети Кирил и Методий". Продължава и следдипломна квалификация в същия факултет. Въпреки възможностите, които има като асистент, Виктория се връща в Монтана, където започва работа като учител по изобразително изкуство. В момента работи в Трето основно училище "Д-р Петър Берон". Успоредно с това рисува, пише поезия, домакинства. Член е на дружеството на монтанските художници "Тенец".

Спортът

"Ако не бях спортувала, нямаше да съм това, което съм сега. Много от качествата, които съм формирала, са от спорта. Това са самодисциплина, търпение, издържливост, интуиция, сила на характера. С една контузия, която направих на стадиона, това ме прехвърли в нашия град."

Прелом

"Посещавайки Източна Германия тогава, видях тази световна картинна галерия в Дрезден - "Цвингер". Спирах се на световноизвестни произведения и бях същисана. Бях пътувала из страната, но никой не ми беше казвал, дай да те заведа в галерия, дори в София не бях ходила. И аз винаги съм чувствала, че съм по-силна от другите деца в тази област."

Рисуването

"Нямаше какво да избирам, аз исках да съм художник. Конкуренцията беше доста по-голяма при кандидатстване. Приеха ме на третата година. Трябваше да наваксвам. Във Великотърновския университет ми беше интересно всичко, там беше естествената ми среда. Аз просто си намерих мястото там. Избирайки специалност "Графика", попаднах в групата на доцент Мотко Бумов. Изключителен график и страхотен човек, който ни учеше не само на графика. Знаеше с кого как да постъпи, не пренебрегваше никого. Много сериозна подготовка получих тук. Всичко, което е наоколо и привлича вниманието става тема на моите произведения. В момента съм на тема "Врабчета", ще направя поредица в акварела. И така работя паралелно - стъклопис, акварел."

Училището

"20 години работя като учител. Децата днес са по-буйни, по-неуравновесени, но и съвремието ни е такова - по-неочаквано, по-директно. Дългият път на опита и придобиването на умения някак се прескача. Има ярки таланти, изявяват се много бързо и бързо угасват. Едно време по-постъпателно ставаха нещата. Но имам разкошни деца в училището, в което работя. Печелим с тях награди в конкурси. За голяма радост Яна Кирова от 7-б клас спечели статуетката "Рицар на четката". Часът си е час и си е моята тайна. Аз не чакам вдъхновение в пряката си творческа работа. Така ги уча и децата - да не разчитат на "днес не ми се рисува, това ще направя утре, изчакайте малко". Днес и сега упражнението води към по-добри постижения. Изкуството не е произволна нещо, има правила, закони, принципи, които те трябва да научат, за да могат свободно да се изразяват. Така че ги уча на основните неща - самодисциплина, постоянство, отговорност. Винаги е имало и ще има таланти. В момента съм свидетел на толкова много таланти в пети клас. Насърчавам ги с участия в конкурси и това ги стимулира много. Давам си сметка, че съм поставила летвата много високо и просто трябва да се прескача."

Поезията

"Поезията си е била винаги в мен. Любим предмет в училище ми беше литературата. За мен беше удоволствие да чета книги в детска, юношеска възраст, като студентка също. Поезията ме застигна някъде преди да се върна в Монтана, 28 -годишна съм започнала първите си опити, без някакви сериозни намерения. 2004 година започнах да публикувам в сайтове за литература. Най-много публикации правех в "Штъркел" и в "ХуЛите". През 2005 година беше първата ми стихосбирка, тя се изчерпа. В тези години много пишех, това беше предизвикателство за мен. Постоянно четях в тези два сайта и постоянно публикувах. Пиша рядко, но заради приятното чувство след като напиша нещо подобно, си заслужава. Всички пишещи знаят, че това е един вид терапия, зареждане. Така че няма да спра да го правя."

Животът

"Колкото и да са сериозни нещата, се опитвам да виждам смешната страна на нещата. Аз си мисля, че ако спазваме мярката във всичко и в поведение, и във вземане и даване, и в отношенията си, както са казали древните - мярка във всичко, ще е добре."

Родовата памет

"Баба ми по майчина линия имаше тъкачен стан. Тя е правила едни вълшебни неща, малко встрани от традиционните черги и килимчета. Много ми харесваха. Много я обичах тази баба. Тя беше цялата дух. Казваше се Милена. Тя беше слабичка, много щедра, до безобразие щедра. От нея може би съм взела някои черти в областта на декоративните ми изяви. Майка ми е детска учителка, но също рисува, та таланта съм го взела от много места, защото и баща ми рисуваше хубаво, графични разкошни неща."

Изкуството

"Сядайте на трапезата на красотата и се зареждайте с естетика. Не наказвайте изкуството с безразличие, отворете сетивата си за изкуството, това е храна за духа, общувайте с произведения на изкуството колкото се може повече. Няма друг начин, в който да се чувствате пълноценни."

Повече може да чуете в звуковия файл.