Пътешествието на една стрелка

Видинчани са категорични, че смяната два пъти годишно води до объркване в ритъма им на живот.

"Създава проблеми на здравето, на транспорта и т.н., безпредметно е, назад във времето е имало ефект", казва видинчанин.

Смяната на зимното с лятно часово време е започнала преди 100 години, за да се пести електроенергия, но и да се използва повече светлата част на деня. 

По време на Първата световна война Германската империя въвежда лятно часово време, за да пести въглища в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. Русия и още няколко държави чакат до 1917 г., а Съединените щати възприемат мярката през 1918 г. Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен преди повторно въвеждане. Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година. 

По думите на дългогодишния фелдшер в Златорожието, бивш кмет няколко мандата на село Кутово - Живко Дионисиев, който от години работи към Центъра за спешна медицинска помощ във Видин, тялото на човек е устроено така, че да се приспособява към различни ситуации. Затова смята, че смяната на стрелките не може да ни вреди на здравето.

"Организмът има голям потенциал, нужна му е една седмица, за да влезе в новия ритъм", казва Дионисиев, който има 40-годишен стаж. 

Очаква се Европейският парламент да гласува законодателната промяна преди края на настоящия си мандат. Каквото и да реши обаче, промяната трябва да бъде гласувана и от българския законодателен орган.