Генади Вельов провери какъв е животът на местните, стигат ли им заплатите и пенсиите, как се справят с поскъпването и доволни ли са от жизнения си стандарт точно по времето, когато в селския клон на пощата по-възрастните жители чакаха да получат пенсиите си:
"Какъв живот тук на село? Живеем ден за ден. Останахме малко, а се клеветим много. Ето сега сме излезли тук за пенсиите и ще чакаме до обед да си вземем парите. Проблеми- колкото щеш... Тук съм от 15 години, а за това време са се родили само 3 деца. Ако взема да ги броя, повече от 50 души са измрели. Постепенно се топиме, топиме и краят е ясен. След 10 години, на 50 къщи само един комин ще пуши...
Аптека нямаме, лекар идва от Вършец два пъти в седмицата- кога дойде, кога не дойде. Нямаме дърводелец, нямаме и шивач. Защо? Защото, ако започне някой да прави нещо, 100 души ще минат и ще кажат: "Баш ти ли почна бе? От това няма да стане нищо. Направи така, направи иначе", акъл да ти дават. Ама няма да се хванат и да рекат: "Ей, дай да му помогнем на този да свърши нещо работа, че ще имаме кяр". Не- ние вардиме да се не издигне някой над нашето ниво... Един с един се не водиме и се не караме. Първата 
ни работа е да кажем: "Това няма да стане". Второ- все не ни харесва свършеното. Ако трябва да направим тази козирка така, ще кажат: А не може ли да е на другата страна?"...
Този салон горе е правен с общ труд. Тази сграда, също. Имаме си клуб на пенсионера. Събираме се там на раздумка и благи лакардии. Пак така го направихме. Сега обаче да идеш до комшията за два лева, или ще каже: "Нямам", или ще каже: "Чакай да питам жената", или ще пита: "Кога ще ми ги върнеш", или 330 други причини ще има, за да ти откаже...
Природата тук е хубава, ама ние не сме. Наклевети ме тук един, че съм имал ракия, дойде полицията и ми взе 110 литра. Митницата състави акт и сега трябва да ходя във Враца да видя колко са ме глобили. Останахме малко народ и един друг се клеветим... Проблеми с малцинствата нямаме, защото такива в селото няма. Чисти българи сме си, макар че ни наричат турци, защото навремето тук е имало 300 турски къщи...
Какво да кажа- пуснали тук животните да пасат в градинката. Никой нищо не пази... Млади къде ще има. Всички са в града, защото там има работа. Тук дето имаме 4-5 младежи, това всичко се е пропило и гледа да докачи някой лев. За старите пък какво да кажа- всичко е с патерици... 3-4 професора са излезли от това село... Нямаме никакъв проблем. На нас всичко ни е наред. Копаем си градинките, садим си бобец и връзваме двата края. Работили сме по петдесетина години и пенсии добри взимаме - има-няма 200 лева... Как живеем ли, ами питайте кмета..."
А какво каза за живота в селото кметът Валери Тодоров, както и каква е връзката на Йордан Радичков с Черкаски и какво разказват местните за него- в звуковия файл.
„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..
Традиционно в първия ден на октомври от десетилетия читалище „Цвят” открива новата си учебна и творческа година. На този ден входът ще е отворен за всички, които желаят да станат съпричастни към работата и постиженията на възпитаниците на школи и състави и на техните преподаватели, съобщават от културното средище. Информационният ден на отворените..
Седмото издание на фестивала "Здравей, Здраве" ще се проведе във Видин . Той ще се състои тази събота, 28 септември, в Културен център "Жул Паскин". "Пристъпваме към утрешното събитие, заредени с позитивизъм, с желание да помогнем на повече хора да усетят и да разберат себе си на първо място, а оттам ще започне и нов живот за тях", каза за Радио..
В "Професия хоби" днес ви срещаме Георги Кузманов от Видин . Той работи като библиотекар, но хобито му е доста нетрадиционно. Георги се разтоварва като пише текстове за рап песни, а също така и рапира. В рап средите се представя с артистичния псевдоним "Субекта". С помощта на негов близък приятел, който прави музиката, имат издадени..
Гостуваме в село Владимирово - място с дълбоки исторически корени и силен дух. Владимирово е едно кътче, което пази духа на традициите, но също така гледа към бъдещето. Намира в община Бойчиновци . Селото е голямо и има много млади хора. Цветелин Михайлов е кмет на Владимирово само от няколко месеца, но има амбицията да облагороди и развие..
Предстои представянето на втората книга на Виктория Топалска . Изданието включва разкази, вдъхновени от живота и носи името "По(д)правки" . Виктория Топалска разказа подробности: "Книга, доста по-различна от първата... Първата ми книга е стихосбирка... Тотално съм се насочила на друго място, сега в момента, защото съм..
В края на старата стопанска година и началото на новата, в "Земята, която ни храни" се срещаме с Десислава Петрова . Тя е от Видин, ври и кипи в зърнопроизводството повече от 15 години, но с подобна суша се сблъсква за първи път: "Не може да се каже, че отиващата си стопанска година е благоприятна за нас. Добивите са изключително ниски.....
Ясно
Разкъсана облачност