Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нужни ли са държавни субсидии за партиите?

Снимка: Движение "Модерна България"

Партийните субсидии отново са на дневен ред. Премиерът Бойко Борисов обяви, че ГЕРБ внася законопроект за 1 лев субсидия за партиите срещу получен един действителен глас на избори, вместо сегашните 11 лева. Проектозаконът беше подкрепен от 10 гласа на депутати на ГЕРБ и Обединени патриоти в правната комисия. Срещу него гласува Йордан Цонев от ДПС, а депутатите от БСП отказаха да участват в гласуването.

Държавата финансира политическите партии вече 19 години. Идеята е въведена от правителството на ОДС. Основната причина, която се изтъква е независимостта на политическите субекти, защото имат нужда от средства, за да извършват своята дейност, а ако не им ги дава държавата, ще ги набавят по друг път, който може да ги вкара в зависимости. Най-спорен обаче остава размерът на субсидията. В момента в България тя е сред най-високите в Европейския съюз.

Според Института за пазарна икономика (ИПИ) това, което отсъства напълно от дебата, са последиците от намаляването на партийните субсидии. Никой не се занимава и с темата откъде партиите ще намират средства за кампании и събития, обучение и набиране на кадри и мрежа, смята Адриан Николов от ИПИ, който нарече предложението част от "популисткото надцакване на партиите":

Адриан Николов"Формално никой всъщност не иска да намалява чувствително субсидията. Това не е първият път, когато премиерът Борисов призовава към намаляване на субсидията до 1 лев, но тогава парламентът не го прие. Лошото е, че сега може би сме изправени пред ситуация, в която този законопроект вече ще види подкрепата на депутатите. Популистко надцакване е участието на всички парламентарни субекти в една и съща посока. В рамките на няколко дни всички партии се опитаха по един или друг начин да предложат някаква форма на намаление на субсидията, без изобщо на преден план да излезе диалогът кому е необходима тази субсидия, защо изобщо съществува и какви биха били последствията, ако тя се премахне. Очевидно е, че в България на практика, ако изключим партийната субсидия за по-малките партии, ще останем с няколко големи, които вече имат добре развита мрежа и могат да се самофинансират. Всички останали ще отпаднат."

През 2016 година имаше и референдум, предизвикан от Слави Трифонов и шоуто му. Един от трите въпроса в него беше: "Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде 1 лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?". С "Да" отговориха 2 516 791 души или 72.16% от гласувалите. Оттогава вече близо три години дебатът не стихва. Активна кампания за намаляване на субсидията за политическите сили проведе и Движение "Модерна България", част от което е видинчанинът Петър Кичашки, сега ръководител в Института за модерна политика.

Петър Кичашки"Партийните субсидии трябва да бъдат в едно нормално русло, да покриват разходите на партиите за съществуване, но да не се превръщат в повод за финансово-партиен разгул, както е в момента. Абсолютно е недопустимо най-бедната държава в ЕС да дава за партийни субсидии десет пъти повече отколкото дава най-богата държава- Германия. Това показва едно брутално скъсване между политическата система и желанията, разбиранията, волята и въжделенията на избирателите. На това трябва да се сложи край и да се потърсят мостове за връщане на политиците в обществото, а не превръщането им в привилегирована партийна каста, която се е отделила далеч от хората, само защото разполага с десетки милиони за партийна дейност, които реално са безотчетни и каква дейност тече- виждаме всички."

В повечето държави в Европа има държавно финансиране на партиите по различни методики, но в Малта и Швейцария например няма пряко финансиране от държавния бюджет. Там средствата за партийна дейност идват от членски внос и от дарения. И в Холандия партиите се издържат основно от членски внос. Как ще се справят българските политически сили, ако им бъдат орязани държавните субсидии, предстои да видим...

Повече по темата и какво смятат видинчани за партийните субсидии- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06

Светослав Стефанов: Гледам на изкуствения интелект като на поредния мощен инструмент

Какви са рисковете и ползите за пазара на труда от изкуствения интелект? Кои професии са застрашени от изчезване? Появяват ли се нови професии? Темата коментираме със с истемния администратор Светослав Стефанов. Работи в IT сферата от 20 години, ангажиран е със системна администрация и с въвеждане на нови информационни системи и..

публикувано на 27.10.25 в 14:02

Медешевци – селото, което бавно изчезва

В рубриката "Добро утро, кмете" предприемаме кратко пътешествие из българския Северозапад. Днес ще посетим село Медeшевци , за да чуем истории от хората там, ще разберем как се пазят традициите и какво значи да живееш със спомени, но и с поглед напред. Селото е сгушено в падина между съседните хълмове и е част от община Грамада. Отстои на..

публикувано на 24.10.25 в 13:00

Яница Петкова: Политическата памет на обществото ни е кратка

Около ротационно председателство на Народното събрание в името на споделеното управление на държавата се обединиха формациите от коалицията. Идеята е всяка от тях да има председател за по една година.  Радикално преформатиране обаче няма да има. "ДПС-Ново начало" ще запази досегашния си статут и няма да получи нито министерски кресла, нито постове в..

публикувано на 23.10.25 в 10:00