Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Готови ли сме за новия здравноосигурителен модел?

Здравният министър предлага частни каси и основен медицински пакет по договаряне

Снимка: БНР

Преди дни Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев представи предложението на екипа си за нов здравноосигурителен модел по време на кръгла маса в НДК, посветена на състоянието на системата на здравеопазването в България. Новият здравен модел предвижда частни каси и основен медицински пакет по договаряне. Пациентите ще доплащат за дейностите извън основният пакет.


"Няма да се допуска фоновете да правят подбор на лица по определен признак или здравен статус. Записването ще е напълно доброволно, включително и за лицата, които ги осигурява държавата. Лицата ще могат да сменят фонда и не по-често от веднъж годишно... Ще отчета всички рискове и предложения, за да внеса в парламента най-добрия модел за пациента и здравната система.“- обяви министър Ананиев.


Фондовете ще имат за задължение да вложат първоначален капитал, както и да имат оперативен резерв и печалба. Новият здравноосигурителен модел запазва солидарния модел, който дава право на избор на пациента кой да управлява здравните му вноски, къде да се лекува и да има контрол върху качеството на услугите. Здравните фондове и Здравната каса ще се конкурират, а Министерството на здравеопазването ще провежда централизирани обществени поръчки за лекарствата в болниците. 


Лекарският съюз и пациентските организации не останаха доволни от предложението за промяна в здравноосигурителния модел. Според д-р Мими Виткова от Асоциацията на частните застрахователни фондове най-големият проблем е, че ще бъде въведена осреднена вноска, което ще намали парите в здравеопазването:


"Това предложение не е ново. То е от миналата година. Те бяха две предложение, които се дискутираха в продължение на два месеца, в няколко работни групи... Според мен вноската се запазва осем процента и трябва отсега да е ясно, че тези 8% в системата ще влязат по-малко пари, отколкото в момента, тъй като от тях трябва да се заделят пари за национален гаранционен фонд. От тях, всяка една от компаниите трябва да задели технически резерви, за да може да покрива непредвидени разходи. На практика няма 8% процента от реалния доход на всеки от нас да отидат там, където той е избрал. Ще има една осреднена вноска, която ще се прави от Националната агенция по приходите. Ще има такава осреднена вноска за всички нас...“.


Цените на дейностите в основния пакет ще подлежат на договаряне между фондовете и изпълнителите на медицинска и дентална помощ. Отстъпките за лекарства и медицински изделия ще се договарят от фондовете. За някои дейности Министерството на здравеопазването може да определя пределни цени, съгласувано със съсловните организации, са сред предложенията на Ананиев. Според новия модел НАП, както досега, ще събира вноските на всички здравноосигурени лица от 8%. Всеки гражданин доброволно, до определена дата, ще избира в кой фонд да се запише - НЗОК или друг фонд. Лицата, които в рамките на определения период не изберат друг фонд, остават в НЗОК.


Д-р Владимир Вълчев - директор на РЗОК - Видин счита, че трябва да се работи в насока за нов здравен модел, но тези, които трябва да се включат от фондовете сега се колебаят:

"Аз лично подкрепям търсенето на решение, защото съм свидетел как преди повече от 20 години не бяхме доволни от бюджетното заплащане и се надявахме здравноосигурителния модел да бъде панацея и да реши проблемите и на лекари, и на пациенти. Мисля, че това се случи. Но през тези 20 години се видяха и някои слабости, на които трябва да се търси решение..."


Според д-р Емил Мушанов - общопрактикуващ лекар във Видин и председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари за региона реформата е добра, но още не са ясни как и по какъв начин ще се случат нещата:

"Този въпрос аз лично съм го засягал още преди седем години. Говорим за така наречената демонополизация на НЗОК и въвеждането на конкурентни частни здравни фондове. От една страна намирам за добре, като положителен сигнал, че най-накрая се намери политик и то министъра на здравеопазването, който да говори открито за този тип модел. От друга страна обаче при така направената презентация на мен ми е много трудно да коментирам и анализирам нещо, което е изключително повърхностно и няма обосновка и поставена финансова рамка... Няма яснота как ще работят тези частни фондове. Парите остават същите, а в същото време ще бъдат разпределени в повече фондове. Има доста въпросителни..."

Предложението на министъра предвижда средствата от здравни вноски ежемесечно да се разпределят към здравните фондове от НАП. Размерът на средствата ще е равен на броя записани във всеки фонд осигурени лица, умножен по осреднения размер на здравната вноска за всички здравноосигурени лица. Няма да има значение кой е платецът на вноската и за чия сметка се осигуряват лицата. Всеки фонд ще получи еднакъв осреднен размер средства за едно лице, разликата ще е единствено в броя записани лица.


Наша анкета показа, че хората се вълнуват от евентуалната промяна на модела на здравеопазването: 


Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06