Певицата Христина Христова: "Цял живот пея"

Семейството
"Аз съм от стар видински род. Моят дядо е бил капелмайстор на видинската военна духова музика, Илия Христов, и са му викали Илия Музиканта. Баба ми беше известна акушерка в града, първата получила диплома за акушерство. Лекуваше бездетните жени и с нейна помощ много жени забременяха.  Баща ми, Иван Христов, е немски възпитаник и дълги години беше  главен инженер  на град Видин. Той с архитект Аладжемов е затрупал крепостния ров във Видин."

Детството
"Аз от малка обичах да пея, съчинявах си разни неща да пея. Записа ме баща ми в Механотехникума. Не съм била отличничка. Това не ме влечеше, но баща ми искаше да ме прави инженер. Започнах да се занимавам сериозно с музика благодарение на  един зслужил артист - Иван Попов, който пееше в Италия и работеше с местната оперета, и с него много работех. Не ме приеха в Консерваторията, тогава беше много трудно да влезеш. Два пъти кандидатствах. Аз тук пеех по хорове. Татко свиреше на флейта, на всички представления на симфоничните  оркестри ние присъствахме двамата с него. Моята майка си стоеше у дома и домакинстваше. Диригент беше Георги Нотев, замина за Плевен тогава 1975 г. се създаде Плевенската опера. През 1977 година ми се обади за конкурс за певци. Спечелих конкурса и от 1997 до 2013 година работя като певица в Плевен в хора към Плевенската опера. Много хубави постановки правехме. Като се почне от Верди, Пучини, български композитори. Направихме една хубава постановка на "Евгений Онегин", с руски състав. "Фауст" на Гуно, много опери. "

 Работата
 "Тази работа ми даде много. Не мога да кажа какво точно ми даде тази работа, но съм била щастлива. Че съм на сцената, сред добри колеги. Хубави спомени съм оставила у всички колеги. Нищо трудно нямаше за мен, нямах проблеми и с четенето на ноти. Аз даже се смея, че съм забравила да смятам, но дадете ли ми ноти, веднага започвам да пея. Харесваха в мен диригентите, че съм отговорна, сериозна и си гледам добре работата.
Продължих да пея в хор "Гена Димитрова". Това е хубавото, че бяхме подвижни и ни канеха да пътуваме. Пътувахме  с  "Опера 2001" във Франция, Италия, Испания, Португалия, в Щатите бяхме. Аз Испания много харесвам. Няма градче, в което да не сме пели и то по няколко пъти. Много сърдечно ни приемаха, особено в Южната част на Испания. Веднъж в един студен ден, пристигаме ние час и нещо преди спектакъла, и виждаме една голяма опашка пред театъра и си викаме :"Какво е това?", а те , хората, за билети чакат за нашия концерт. В България такова нещо не сме видели, просто се учудихме."

Днес
"На мен много ми харесва църковната музика. Затова, когато си дойдох във Видин, отидох веднага в хора да пея. Ето сега имаме нужда от певци в катедралния хор и не можем да намерим. Нямаме баси, тенори, алти. Иначе добре звучим. Хора, които знаем, че могат да пеят, ги каним."

 Родният Видин
"Малко ми е тъжно за моя хубав  град. Защото беше пълен с хора, младежи, а сега виждам само мои връстнички. Градът ни е много хубав, особено тази река. Аз винаги ходех на плаж, тая река е голямо богатство."

Повече от разговора ни можете да чуете в звуковия файл.