Историята на АЕЦ Козлодуй е история на ядрената ни енергетика. Свидетелствата са от архива на БНР. Разказва приживе Петър Данаилов, министър на енергетиката през 70-те години.
"България имаше 20-годишна перспективна програма за икономическото и научно-техническото развитие. Държавата имаше нужда от енергетика. Бяхме изчерпали водните ресурси за енергийни мощности. България преживяваше криза в онези времена. Токът спираше постоянно".Началото се поставя в средата на 1966 година с подписването на спогодба за сътрудничество между тогавашните Народна република България и Съветския съюз за изграждането на атомна централа, първата не само у нас, но и в Югоизточна Европа. Обяснимо основното обурудване е съветско, но отделни съоръжения са от няколко братски социалистически държави от Съвета за икономическа взаимопомощ – ГДР, Чехословакия и Унгария. Първата копка е през 69-та година, а година по-късно започва широко мащабното строителство. Ангажирани са над 100 хил. строители и монтажници. Реакторът е доставен 1972 година. Две години по-късно след пуска на първи блок в края на юни, през септември държавният глава и пръв партиен ръководител Тодор Живков официално открива АЕЦ Козлодуй.
"Тодор Живков казваше "давайте, бързайте, че загиваме". Ние нямахме наука и техника да изградим енергийна мощност. В Козлодуй имаха подготовка, но нямаха практически опит. Ние пък желаехме АЕЦ-ът да заработи веднага. Аз съм молил КПСС и СССР за хора", продължава Данаилов.Един от съветските специалисти, който участват в пуска на първи блок, е Степан Константинов.
"Питаха ме, какво ще правиш? Аз разказвах и получавах одобрение. Ръцете ни трепереха. Желанието беше голямо. Опитът може да е липсвал, но имаше желание, хората бързаха да учат".
Здравата спойка между Съветския съюз, държавата и партията в онези години лъсва не само в кратките срокове, за които е изградено уникалното съоръжение, но и в някои прелюбопитни факти от историята на централата. Например през 80-те години в чест на 13-я конгрес на БКП планов ремонт е завършен ударно за 13 дни, при обичаен срок около 40 дни.
Всякакви закачки могат да бъдат открити в ядрените хроники. Не бива да пропуснем да отбележим, че автори на атомните летописи са и тези, чийто професионален и житейски път е пътят на първата ни атомна централа.
"Дойдох като млад инженер. Бях идеалист, исках в Козлодуй. Минал съм цялата йерархия в атомната централа", разказва инеженер Атанас Койчев.
Видинското читалище "Светъл ден - 2009" заедно с организации от още три държави - Румъния, Словакия и Унгария, участва в проучване доколко Европейската стратегия за младежта се свързва с младите хора в Европа. В допитването са включени 1403-ма младежи на възраст между 18 и 24 години. Проучването, което е част от инициативата eSAT, е публикувано в..
Гостуваме в село Охрид , община Бойчиновци. Къщите в селото са разположени по двата бряга на река Ботуня, а над него се извисява планина Пъстрина. Смята се, че Охрид е едно от най-старите населени места в Северозападна България. Според някои историци на мястото на селото е имало живот още по време на траките. По римско време пък, през него минавал..
Точно преди пандемията от covid-19 една общинска болница някъде на брега на Дунав и на ръба на българския Северозапад се бори за оцеляване в мъртвата хватка на абсурдни разпоредби и непонятни стандарти. В Северозапада по принцип оцеляването е обичайното състояние на хора и институции, поради което местните са го превърнали почти в изкуство...
Днес в рубриката "Професия хоби" ще ви запознаем с един необикновен начин да запазим красотата на природата завинаги - капсулирането на естествени елементи в нежни бижута от епоксидна смола . Мадлен Рачева от Видин се занимава с това изкуство, което е повече от хоби - то е магичен процес на съхраняване на най-красивите моменти от..
За осма по ред година инициативата "Млад благотворител" подкрепя доброволчески каузи на ученици. Конкурсът се организира от фондация "Благотворител" . Той е за благотворителни инициативи на ученици от 8-и до 12-и клас, като те сами избират идеята, обясни председателят на фондацията Станислава Рашева . Седем от предложенията ще бъдат подкрепени..
В Деня на народните будители 1 ноември търсим отговор на въпроса кои са съвременните будители и продължава ли нашето възраждане. Да, като пример за съвременни будители може да приведем учителите. Те са хората, които поемат огромната отговорност да ни дадат най-важното за началото на нашия живот. Задачата им обаче не е лесна, защото търсенията..
В Деня на народните будители в Монтана представят новата книгата на писателя Димитър Петров- "Герои на три епохи- кратки очерци на 50 значими личности от българското минало" . Тя е трета поред за младия автор и в нея са включени биографии на 50 исторически личности от три епохи- Средновековие, Възраждане и Ново време, каза за Радио ВИДИН Димитър..
Предимно облачно
Разкъсана облачност