Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо да учим чужди езици?

Снимка: УикипедиЯ

26 септември е провъзгласен за Европейски ден на езиците от Съвета на Европа с подкрепата на Европейския съюз на 6 декември 2001 година, която бе обявена за Европейска година на езиците. Целта на празника е да насърчи изучаването на чужди езици в Европа. Основните цели на Европейския ден на езиците са да:

  - осведоми обществеността за важността от изучаването на чужди езици и да разнообрази обхвата на изучаваните езици, за да повиши нивото на многоезичност и междукултурно разбирателство;
  - популяризира богатото езиково и културно разнообразие в Европа;
  - насърчи изучаването на чужди езици във всяка възраст, не само в училищата, но и извън тях.

Спазвайки тези правила хората, млади и стари са насърчени да започнат да изучават език или да се гордеят с вече съществуващите си езикови умения. Също така, отговорниците за предоставянето на достъп до езиковото обучение са насърчавани да правят изучаването на езици по-лесно и по-приятно, както и да подкрепят политическите инициативи за популяризирането на езиците. За ползите от изучаване на чужди езици слушаме преподавателката в школа по английски Николина Керемедчиева - Димитрова:

"Езиците са ключ към света. Всеки родител трябва да насочи към тях своето дете...Гьоте е казал, че човек, който не знае друг език, не познава и собствения си език...Усвояването на чужд език води до по- добра реализациа...Хубаво е да се учат и други езици..."

Според проучване на Европейския съюз "Европейците и техните езици" 56% от гражданите на ЕС  говорят език, различен от техния майчин, но 44% признават, че не знаят друг език, освен своя роден. Въпреки това, 28% имат познания по два чужди езика. Сред гражданите на ЕС, 38% посочват, че владеят английски език, следвани от 14%, които владеят френски или немски, 7% руски, 5% испански и 3% италиански език. Типичният многоезичен европеец е студент или някой с мениджърски пост, или някой, роден в държава, където езикът на родителите му е различен от основния език в държавата.

Съществуват около 225 местни езика в Европа, което е около 3% от световните езици. Повечето европейски езици са от индоевропейски произход. Що се отнася до изучаването на езиците, английският е на челно място по брой изучаващи го в Европа, следван от немския, френския, италианския, руския и испанския. Изучаването на чужди езици е много важно, но трябва да се обърне внимание и на българския език, смята бившата преподавателка по английска филология в Софийския университет Надя Захариева:

"Изучаването на чужд език е прозорец към света...Трябва обаче да се учи и български. Не може да учиш чужд език и да не владееш добре родния си български...Ученето на чужди езици дава много на хората...Език може да учат не само учениците, а и възрастните...Изучаването на езици е от полза както за младите, така и за възрастните- човек никога не е твърде стар, за да научи език и да се наслади на възможностите, които се отварят пред него. Дори ако знаете само няколко думи от езика на страната, която посещавате, например за почивка, ще ви е много по-лесно да създадете нови приятелства и контакти. Ученето на чужди езици ни помага да се разбираме по-добре и да преодолеем културните си различия."

Самата Надя Захариева говори три чужди езика- английски, френски и испански, а сега изучава и италиански.

С увеличаващия се брой имигранти и бежанци, европейските градове стават все по-многоезични. Например, в Москва и Санкт Петербург много имигранти говорят украински, молдовски, арменски, татарски, азербайджански, таджикски, китайски и др.; в Лондон се говорят около 300 различни езика /английски, френски, китайски, руски, италиански, португалски, арабски, хинди и др./.  Днес възможностите за работа и образование в различни европейски държави са повече от всякога, но липсата на езикови умения пречи на много хора да се възползват от тези възможности. 

Глобализацията и нуждите на бизнеса са предпоставка да се изискват все повече компетенции по чужди езици от гражданите, за да работят ефективно в родните си държави. Владеенето на английски език вече не е достатъчно.

В Европа има богатство от езици - над 200 европейски и много други езици, говорими от хора с чуждестранен произход. Това е важен ресурс, който трябва да бъде разпознат, използван и ценен.

От към края на 18 век, най-разпространеният език в Европа е бил руският, който заменил френския. Броейки само хората, чийто роден език е руският, около 150 милиона говорят руски ежедневно, следван от немския език - ок. 95 мил., турски- ок. 80 мил., английски и френски са с по около 65 милиона говорещи, италиански- 60 милиона, испански - 40 милиона и т.н. Българският език е говорим от около 7 милиона само в България, а на кореспондента на БНР в Москва  Ангел Григоров се е наложило да научи руски език: 



"Руски език се учеше във всички училища в България. След промените той отпадна. Тъкмо се зарадвах, че ще уча един език по- малко и се оказа, че с родителите ми заминаваме за Москва..Записаха ме в училище със засилено изучаване на английски. Език, който никога не бях учил. С френския се оправях и се преместих във друго училище с френски...Първите думи на руски които научих бяха ругатни...Постепенно открих руския и четях класици...От 2018 година съм кореспондент на БНР в Москва, а моята собствена дъщеря учи в същото квартално училище, в което учих и аз..."

Деца от частна школа по английски език смятат, че научаването на един или повече езици ще им помогне в бъдещето им равитие.

Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Как МИГ- Лом помага на местната общност

Местна инициативна група (МИГ) - Лом е регистрирана през 2017 година. Какви са ползите от сдружението за местните хора показа екипът на организирана обиколка на част от бенефициентите.  Музеят кандидатства за финансиране на археологически изследвания. Проектът е сключен между Община Лом и Държавен фонд "Земеделие" по процедура на МИГ. Целите..

публикувано на 21.10.24 в 15:28

Тома Ушев: Крайнолявата заплаха се олицетворява от самото статукво

Отличава ли се сегашната надпревара за новата изпълнителна и законодателна власт от миналите предизборните кампании? Какъв е залогът пред играчите на политическата сцена?  Малко повече от две седмици след началото на обратното броене до 27 октомври основните теми, послания и приоритети пред кандидатите за новия парламент дискутираме с  Тома Ушев ,..

публикувано на 17.10.24 в 10:00

Разчитат ли родните компании на по-възрастни служители?

Хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в условията на задълбочаващата се демографска криза. При развитието на успешни политики за отложено пенсиониране техният дял в общата работна сила може да се увеличи от 9% през 2023 г. до 14,2% през 2040 г. По този начин компаниите в ЕС имат шанс да..

публикувано на 16.10.24 в 10:45

Институциите декларират готовност за изборите на 27 октомври

Подготовката на парламентарните избори на 27 октомври навлиза във финалната си фаза. Ще успеят ли институциите да върнат доверието в изборния процес? Може ли МВР да гарантира честността на вота и да ограничи купуването на гласове? Подготвени ли са секционните избирателни комисии? Могат ли машините да манипулират изборните резултати? Отговорите..

публикувано на 15.10.24 в 13:59

Политическа стабилност искат българските общини

На 12 октомври отбелязахме Деня на българската община и на местното самоуправления. Как се справят общините и какви са проблеми и предизвикателствата, пред които са изправени в сегашната политическа нестабилност, отговорите потърсихме от кметове на общини от Северозапада.  Трудно се работи с политическа нестабилност, когато иман..

публикувано на 14.10.24 в 14:45

Село Винарово съхранява традициите и вярата в младите

Село Винарово ни посреща в хладното есенно утро, което след появата на слънчеви лъчи става все по-топло и приятно. Все още дърветата са със зелената си премяна, която тук-там се обагря в жълто.  Къщите се редят от двете страни на пътя красиви, горди и напети. Жителите на селото се славят със своето трудолюбие и спестовност. Пътували и..

публикувано на 11.10.24 в 12:00
Михаил Митев

Михаил Митев: На практика нищо не можем, а на теория много знаем

Приблизително половината от българските младежи се притесняват от финансови проблеми в бъдеще, а една четвърт - от неуспехи в кариерата.  Младежите са оптимисти, докато не се сблъскат с реалността при влизането на трудовия пазар, отчита проучване на "Тренд".  Произвеждаме ли тревожно поколение, притесняващо се за бъдещето си?  Дава ли..

публикувано на 10.10.24 в 10:00