Оказва се, че в България близо 5000 деца растат в социални домове. Всяка година повече от 1000 бебета се разделят със своите майки още от родилните отделения. Много често биологичните родители са изправени пред сериозни трудности в отглеждането на децата си като безработица, бедност, тежко заболяване или криза в семейните отношения.
В такъв момент за детето е по-добре да отиде в приемно семейство, докато проблемът на неговото бъде разрешен и то се върне в естествената си среда. В България практиката е, когато родителите не могат по дадена причина да се грижат за детето си, то веднага да бъде изпратено в социален дом, където няма как да получи качествена грижа, внимание и обич, от които всеки малчуган се нуждае, за да расте уверен и спокоен.
Приемната грижа е възможност детето да не попадне в един от 100-те домове в България, а да отиде в семейството на други хора, които да му дадат цялата си любов и подкрепа. Приемните родители осигуряват безопасна, стабилна и сигурна среда за децата и в повечето случаи подкрепят детето и родното му семейство и работят в посока те да заживеят отново заедно.
"Приемната грижа е една много важна и отговорна обществена задача, при която сърцати хора се грижат за деца, които никой и под никаква форма не иска", каза за Радио Видин Александър Миланов от Националната пациентска организация. Самият той е отрасъл в социално заведение, но е намерил своя път в живота. Днес Александър е един успял млад човек- клиничен социален работник, който 2018 г. управлява Център за немедицинска грижа, работил е като маркетинг мениджър в голяма детска неправителствена организация, консултирал е и УНИЦЕФ. От 2010 г. подкрепя доброволно Националната асоциация за приемна грижа.
"За децата, които отиват в приемното семейство, е важно да се знае, че преди това за тях са търсени възможности да бъдат настанени при близки и роднини. Затова аз съвсем отговорно казвам, че децата в приемните семейства са деца, които никой не иска за определен етап от живота им. И в този ред на мисли, хората , които стават приемни родители, освен житейската си мотивация и опит, трябва да имат и много голямо сърце... В Приемната грижа в България влизат обикновено хора, които са на или над средната възраст, тъй като Приемната грижа не е много привлекателна за младите хора. И това е поради простата причина, че приемните родители работят на граждански договори, т.е. договор за услуга, за която не се начисляват осигуровки. Затова младите избягват по този начин да се погрижат за чуждо изоставено дете, колкото и да е висока мотивацията им..."
"Първият приемен родител съм за областта от 2007 година", обясни за Радио Видин Цветелина Милославова, координатор за област Видин на Националната асоциация по приемна грижа.
"В момента се грижа за две деца и във времето назад също съм се грижила за едно или две деца. Едното от децата, за които се грижа е у нас от 2007 година. Така се случи, че това дете не беше осиновено, не е прекъснала връзка с нейните родители и в момента е в 12 клас. Пълна отличничка е и много съм горда с нея. Даже от Президентството ми се обадиха да си подаде документи за стипендия като пълна отличничка в училището, където учи в момента. В началото наистина беше трудно- детето бе наистина с изоставане в развитието от неглижирането в институцията. Благодарение обаче на нейните усилия и на моето търпение успяхме и резултатите сега ги виждаме. Чувала съм от колеги колко им е трудно с деца, изведени от семейства. Не беше ми се случвало, но сега последното ми дете е точно такова и какво да ви кажа- Маугли в женски вариант. Много е самостоятелна за възрастта си, много оправна спрямо себе си, но наследените липси от семейството, няма как да не окажат влияние. ...В коя джунгла е расла ли, ами в нашата, видинската джунгла и е жалко, защото детето има капацитет, но не е развит...", допълни Цветелина Милославова.
Кои са проблеми пред Приемната грижа специално в малките провинциални градове, какво се изисква от един приемен родител и има ли случаи на недобросъвестно изпълнение на задълженията. Интересни факти и статистически данни можете да чуете в звуковия файл от интервютата на Александър Миланов от Националната пациентска организация, Цветелина Милославова, координатор за област Видин на Националната асоциация по приемна грижа и Десислава Николова- гл.експерт "Закрила на детето" към Регионалната дирекция Социално подпомагане.
Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната. Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..
Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..
Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..
Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности. Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..
Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...
Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". Каква..