Трудна есенна сеитба и ниски изкупни цени на меда

публикувано на 16.10.19 в 18:00

Снимка: Радио ВИДИН

''Земята, която ни храни''- 15.10.2019 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Всяка година в началото на стопанската година земеделците са под напрежение, защото са зависими от климатичните условия и от това дали ще има дъжд със стопанско значение- така необходим при есенната сеитба. Агротехническите срокове текат, а поредната суха есен мъчи производителите. Това се превръща в тенденция през последните години, но зърното ще оцелее, убеден е агрономът Иван Попов:

"Есента е сушава, земеделските стопани подготвят, засяват, и са в надежда за дъжд, който да уважи труда им и да тръгнат есенниците. Ако засеят, но няма дъжд, зрънцето стои и чака благоприятни условия, за да се развие- така беше и миналата година... Сега и сортовете са сухоустойчиви, което не е много добре за здравето ни..."

Устойчиво е житното зърно и ще оцелее при всякакви условия, смята Иван Попов- така, както на италианска земя е оцеляло през вековете старо българско жито. При едно от посещенията си там, агрономът, който е застъпник на чистата храна, се сдобива със семена и ги засява в градината си:

"Запазена още от времето на Алцек... Впоследствие е регистрирана с търговското наименование камут. На практика това е стара пшеница, за която италианците казват: Нашата стара пшеница, донесена от Алцек и протобългарите...Имам щастието да имам малко семена, преди години стигнах до декар и половина и нямаше с какво да я прибера. Това е "triticum tturgidum", подвид корасан, нашата е durum /твърда пшеница/. Въпреки че има повишено съдържание на глутен, е доказано, че не е от вредния... Италианците я наричат "sarsgolla", според тях името идва от старобългарски и означава "жълто зърно"... Може и да има нещо вярно, защото при нас има Саръгьол... Всъщност, неприятното от гледна точка на съвременното земеделие е, че тази пшеница има висок хабитус- стъблата стигат до 1,80 метра височина и поляга, но когато е на по-слаба почва- става по-ниска. Каквото и да е, отвреме навреме трябва да даваме възможност на нашия организъм да приема истинска храна и да се грижим повече за здравето си..."

Трябва да се грижим и за трайните насаждения, за да можем да се радваме дълги години на плодовете им.

"Дръвчетата се варосват, сега е време за зимното пръскане с карбамид преди да са опадали листата- най-вече круша и ябълка, но не пречи и на другите овошки, заради струпясването. След като опадат листата, е пръскането с мед съдържащи препарати, препоръчвам и пръскане със зелен камък и вар- така се спира развитието на някои групи гъбни заболявания- като черното гниене. Сега не е желателно да се реже, нека се изчака да окапят листата- тогава вече дървото е в покой. Ако се прави резитба, след нея е добре да се направи и зимното пръскане- така се дезинфекцират "раните" по клоните. На мястото на отрезите е добре да се направи "запечатване"-най-добре с овощарска замазка..."

Още от съветите на Иван Попов чуйте в звуковия файл.

В "Земята, която ни храни" подхващаме и пчеларската тема. Китай проявява интерес към българския пчелен мед- това е новината от началото на септември. Тогава от Българската агенция по безопасност на храните съобщиха, че страната ни и Китай са подписали Протокол за инспекция, карантина и ветеринарно-санитарни изисквания за мед, предназначен за износ от нашата за азиатската страна. Ще може ли страната ни да отговори на изискванията и добра ли е новината за пчеларите?

Петя Иванова е от оряховското село Остров и е председател на Националното сдружение на жените-пчелари. Според нея, това би могло да даде възможност на производителите да покрият част от загубите си- заради проблемите в сектора:

"Страната ни има потенциал да отговори на изискванията на Китай за изкупуване на български пчелен мед, който е качествен. Това би могло да даде възможност на производителите да покрият част от загубите си, защото тази година цената на меда е изключително ниска...След като ни отровиха пчелите пролетта, това което изкарахме като продукция, се оказа, че не можем да го продадем на цената, на която заслужава" - коментира Петя Иванова.

Между 3,80 и 4 лева е изкупната цена на меда у нас. Ниска е цената и на биологичния, който се изкупува за 4,50. Дори и ниска цена, пчеларите са принудени да продават. За да се справят, донякъде ще помогне държавната помощ де минимис, каза още Петя Иванова и допълва:

"Каквото и да става, ние продължаваме, инициативни сме, упорити сме, възстановяваме загубените семейства, няма как. Основно при нас е любовта към пчелите и грижата за тях- защото са много необходими..."

С любов говори за пчелите Петя Иванова. Тя е от оряховското село Остров, заедно със семейството си, се грижат за около 700 пчелни семейства, които са разположени в 6 пчелина в региона. Петя е председател на Националното сдружение на жените-пчелари и от години се бори да има регистър на пчелините, както и за това - да има олекотен пчеларски инвентар. Има ли вече видим резултат- това ще чуем в някое от следващите предавания.

В кои страни се пласира българският мед, достатъчно ли са жените в сектора и кои са основните им трудности- чуйте в звиковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Китай проявява интерес към българския мед, а в Италия пазят старо българско жито

Трудна есенна сеитба и ниски изкупни цени на меда

Галерия

Стефани от Монтана подарява мечтания бал на момиче в нужда

Романът "Смок" на Ели Лозанова - пътеводител из нравите и порядките на Северозапада

За животните с любов от Монтана: Историята на един спасен ястреб

Вино, четка и музика: Тайната формула за една незабравима вечер в Белоградчик

Пазим ли живите човешки съкровища

Общественото обсъждане на Общинския план за младежта предизвика дискусии във Видин

Динково, Тополовец и Дреновец против соларен парк в землищата си

За БНР

Радио Видин