Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В Мокреш пазят паметта на народния будител Поп Пунчо

Снимка: Радио ВИДИН


В края на XVIII век един български свещеник - поп Пунчо Куздин от ломското село Мокреш рисува свой автопортрет с перо, приведен над книга, облечен в дреха с бродерия и шевици, които по това време са типичния атрибут единствено за султана на Османската империя. Раята не е имала право да носи подобни одежди. Мокрешният дамаскинар постава автопортрета си в началото на съставения от него "Сборник с религиозни текстове", в който е включена и Паисиевата "История Славянобългарска". Авторът Пунчо Куздин изпъстря сборника с над 50 рисунски, предимно религиозни - на Божията майка, светци и апостоли.

Пунчовият сборник е постижение, сравнимо с Лондонското евангелие и Манасиевата летопис заради детайлните изобразени образи. Поп Пунчо дори дръзва да заяви своето силно чувство за достойнство, проличаващи си от уводните думи на сборника. Въпреки че невежеството е унищожило голяма част от творчеството на известния дамаскинар, Мокреш и до днес пази паметта на свещеника със зелена дреха, казва Зоя Сотирова, секретар на местното читалище "Живот-1906".

"Поп Пунчо преписва Историята на Паисий. Преписът е направен през 1796 година. Сборникът днес се намира в Народната библиотека в София. Поп Пунчо прави много преводи през годините. На паметната плоча, която е поставена на читалището ни, пише: "„Аз, поп Пунчо, от с. Мокреш, което стои не повече от 15 км от Лом, написах таз история славянобългарска най-вече за кралете и царете… написах тази история и много други сказания преведох. Преведох и пролога царски, заради простите хора. Написах тези слова в село Мокреш, което е във Видинска епархия, понеже бях в Мокреш и моето произхождение е от там… Тогава бях 51-годишен и бях в свещеничеството до тази година". Можем да предположим с голяма доза сигурност, че поп Пунчо е роден през 1745 година, но не знаем кога е починал. Извън богослужебната работа, която е изпълнявал в параклис в селото, той също е учил децата на четмо и писмо в селското килийно училище, основано през 1776 година. Бил е предан и достоен в задълженията си на свещеник и учител. Стреми се да разшири просветното дело. Основава в тогавашното село Вълчедръм килийно училище - 1780 година".


Можем да предположим, че Поп Пунчо е оставил данни за живота си и в други свои творби, писани преди Сборника или след него, съдейки по откритото чувство за принадлежност, което той заявява. Журналистът от Монтана Милен Александров твърди, че поп Пунчо е първият български журналист. Други от анализите за него стигат до заключение, че е първият наш писател в Следпаисиева България.

Истински късмет за запазване на дамаскина е, че той попаднал в крайна сметка в ръцете на човек, безценно почитал и пазел две книги, особено едната - с „дъсчените корици". Това е правнукът на поп Пунчо - Младен.

"Поп Пунчо има доста наследници. Имал е трима синове - най-големият е Никола, средният Никола, а най-малкият е Кано. Техните наследници са разпилени на територията на цялата страна. В книгата "Историята на село Мокреш" е поместено радословното дърво на този многоброен род. Най-големият му син е живял тук. Бил е предприемчив стопанин, закупил воденицата на Вълчедръм. Бил е измамен от турците, които не му дали документ за собственост. Прекарал е животът си в немотия. Младен в началото на XIX век развива просветна и книжовна дейност, оглавявайки борбата за светско училище в селището. През 1847 година именно той довежда от Враца младия учител Кръстьо Пишурка, въвел нова система за обучение, което прави Лом водещ град в просветното и книжовно дело. Младен изгубва живота си, обвинен в предателство в селското въстание на капитан Кръстьо през 1850 година. Това е удар върху реномето му на родолюбец. Кано се заселва в Прогорелец, това е днешно Якимово".

В миналото село Мокреш е известно с прозвището „Малкият Париж” поради това, че е било голямо, а жителите му са били образовани и модерно облечени. В Мокреш по времето на поп Пунчо е имало три големи чифлика и е било значимо за официалната османска власт като стопанска единица, понеже е имало трима представители в гласуването на бюджета на Видинския вилает през 1777 г. - кнез Тодор, кнез Стефо и кнез Джубу.

Образоваността на попа си личи от Сборника, в който той споменава "всички думи събрах и печат не поставих" - доказателство, че познавал Гутенберговата преса и литографията. По това време тя не е известна в Турската империя. А тя е била необходима, за да се отпечатат и рисунките, на които свещеникът особено е държал. По това време такава е имало само в Австрия, която пък воювала с Турция.

В самото читалище в Мокреш има обособен кът за поп Пунчо.

"Според преданието презимето Куздини на рода идва от прякора на съпругата на поп Пунчо – негов верен спътник навсякъде по сватби, кръщенета и погребения, но понеже била много сладокусна, получила прякор „Кузда”. В самото читалище сме си направили кът на Поп Пунчо - там е историята на Мокреш, споменатата книга. Рисувал е много картини - нещо като икони. Препечатани са от нас. Този кът почита паметта му. Хората се гордеят с такава личност. Събрали сме всичко, което сме успяли".

Поп Пунчо прави препис на Паисиевата история, който включва после в своя Сборник. Всъщност той преписва не оригиналната Паисиева чернова, а преписа на Софроний Врачански, с когото ще да са имали среща, вероятно минал през село Мокреш на път за Румъния. Правят впечатление някои сходства в живота на двамата българи, което дава основание да се предположи голямото влияние на Софроний Врачански върху живота на свещеника от село Мокреш. 

Външният вид на сборника е впечатляващ - корици от дърво, подплатени с тежка кафяво-червена кожа, подвързията - обвезана по периферията със златистожълта металическа сплав и всичко това в шарки, чертици, резки, точици, изографисани от ръката на поп Пунчо така, че и повече от два века от тогава Сборникът продължава да изглежда като завършен вчера. 

Поп Пунчо, познат или не толкова, колкото заслужава, оставя своя отпечатък в нашата история. Дръзнал да се изрисува като равен на владетеля на могъщата империя, българският дамаскинар открито показва съзнанието за вътрешна свобода, което не може да му бъде отнето.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Деца, използващи вейпове

За риска от употребата на вейп сред младите хора и какво не разбират родителите

Младежи се пристрастява към никотина чрез пушенето на така наречения вейп - електронна цигара с течност, съдържаща никотин, примесен с ароматни вещества. До тях достигат и такива със забранени субстанции като хексахидроканабинола, а за употребата им се заговори след инциденти, един от които с фатален изход.  Проблемът не е от скоро и бумът им сред..

публикувано на 07.02.25 в 17:21

Спират ли шофьорите на пешеходни пътеки?

Днес ще си говорим за безопасността по пътищата, най-вече в градска обстановка. Зимните месеци са едни от най-опасните за движението заради лошото време и по-голямата продължителност на тъмната част от денонощието. Поводът за репортажа ни е случка, която беше споделена в социалните мрежи от видинчанин. Ето какво написа той:  "Добър вечер!..

публикувано на 07.02.25 в 17:10

Романът "P.S. Убийците" - различното криминале

През 2010 г. Америка среща Европа, когато Джеймс Патерсън (автор на бестселъри №1 в САЩ) и Лиза Марклунд (автор на бестселъри №1 в Швеция) обединяват усилия, за да създадат пикантен, задъхан и завладяващ трилър в духа на най-добрите традиции в жанра. Резултатът е романът „P.S. Убийците“. Шведската журналистка Деси Ларшон получава в..

публикувано на 07.02.25 в 17:10

От хоби до професия: Мадлен Рачева и магията на фотографията

"Професия хоби"  днес ни запознава с хобито на Мадлен Рачева от Видин , която е от онези хора, които успешно съчетават страстта си с професията си. От малка тя е омагьосана от света на фотографията и въпреки че започва като любител, с времето хобито ѝ се превръща в сериозно занимание, което разкрива пред нея нови светове и възможности. Днес..

публикувано на 07.02.25 в 16:00

Малко кученце с голямо сърце: Как Капучино спаси Кристина

В днешното издание на "97 лапи и 1 опашка" ще ви представим нещо супер сладко, което не можем да изпием, но пък го обожаваме - и това е… Капучино! А не, няма да пием капучино, ще се наслаждаваме на едно от най-невероятните кученца, които са били гости при нас. И не, не е случайно, че се казва Капучино - цветът му е кафяв, а породата му е Той..

публикувано на 07.02.25 в 15:30

19 семейства с дългогодишен брак ще бъдат наградени в Белоградчик

Над 40 общини се включват в 14-то честване на Седмицата на брака в България, която отбелязваме от 7-и до 14 февруари. Събитията и инициативите имат за цел да подчертаят значението на стабилните семейни отношения и да предоставят възможности за вдъхновение и подкрепа за съвременните семейства. Седмицата на брака е повод за съпрузите да..

публикувано на 07.02.25 в 15:05

Февруари- време за засаждане на разсади

Обикновено през февруари започва подготовката на разсади. От качествения разсад до голяма степен зависи и добрата реколта. Има ли тънкости и стъпки, които да следваме при производството на разсад за пипер и домати- съветите в "Земята, която ни храни" са от агронома Янислав Цветанов: "Първите стъпки, които трябва да се спазват- качествени и..

публикувано на 07.02.25 в 13:07